Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Реджеп Тайип Ердоган СНИМКА: РОЙТЕРС
Реджеп Тайип Ердоган СНИМКА: РОЙТЕРС

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заплаши, че ще затвори, "ако е необходимо", двете стратегически военни бази, ползвани от САЩ в Турция, предаде Франс прес.

"Ако е необходимо, можем да закрием (базите) "Инджирлик" и "Кюречик", каза Ердоган в интервю за проправителствената телевизия "А хабер", предава БТА.

Турция редовно заплашва със затварянето на тези бази, когато дипломатическите отношения със САЩ се обтегнат. Покупката на руски ракетни системи С-400 от Турция и военната операция на Анкара в срещу подкрепяни от Вашингтон милиции в Сирия доведоха до напрежение между двете съюзнички от НАТО.

Намиращата се в Южна Турция военновъздушна база "Инджирлик" е използвана от американската авиация за кампанията срещу групировката "Ислямска държава" в Сирия. В базата "Кюречик" в югоизточната част на страната, е разположена радарна система на НАТО.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган прие днес ръководителя на правителството на националното единство на Либия Файез ал Сарадж, съобщи Франс прес.

Тази среща при закрити врата, която не фигурираше в графика на турския държавен глава, се проведе в двореца "Долмабахче", намиращ се на европейския бряг на Истанбул.

При предишната им среща на 27 ноември двамата подписаха спорно споразумение за разграничаване на морските зони и споразумение по сигурността, позволяващо евентуалното изпращане на турска военна помощ за Либия.

Второто споразумение бе внесено вчера вечерта в турския парламент, за да бъде обсъдено и ратифицирано.

Още във вторник Ердоган заяви, че Турция е готова да изпрати войски в Либия в подкрепа на правителството на Сарадж, което е изправено пред настъплението на войските на военния лидер Халифа Хафтар към Триполи.

Силите на Хафтар са подкрепяни от Египет и Обединените арабски емирства, регионални съперници на Турция.

Споразумението за делимитиране на морските граници бе яростно разкритикувано от няколко страни, включително от Гърция и Кипър, защото позволява на Анкара да предяви териториални претенции към обширни зони в източната част на Средиземно море, богати на въглеводороди.