Когато избираш да храниш НПО-та, за да те хвалят, резултатите са такива, казва бившият здравен министър Петър Москов

От министерството благодарят на фондациите за помощта им в Закона за социалните услуги, от който те ще печелят милиони

Фирми и фондации в екип със социалните ще решават кои малчугани да се изведат от семействата им, някои от сега обявяват, че в центровете им има свободни места

Не е за вярване, но пари, предвидени за национална детска болница, са били пренасочени за печално известната джендър Стратегия за закрила на детето. След разкритието на бившия здравен министър Петър Москов идва логичният въпрос - лобистки ли са най-скандалните текстове в Закона за социалните услуги, с които се улеснява отнемането на деца от 1 януари 2020 г. ? Стратегията бе отменена, но проблемните членове станаха част от този закон. Именно срещу това протестират родителските организации, чиито членове надхвърлят 250 хил. души, Българската православна църква, КТ "Подкрепа" и протестантските църкви у нас.

Факт е, че неправителственият сектор стои зад някои уникални и много полезни за цялото общество инициативи. Но когато държавата допуска и фондации да се намесват при подготовката на закони и отнемането на деца, тогава ситуацията става доста подозрителна, защото НПО-тата имат интерес от текстовете, с които ще усвоят огромен бюджет като частни доставчици на социални услуги. На 7 март зам. социалният министър Зорница Русинова благодари за подготовката на Закона за социалните услуги на екипа си и на неправителствени организации. Именно НПО-та и лицензирани частни фирми

ще усвоят част от бюджета за 2020 г.

от 290 млн. лв., предвиден за делегирани социални дейности. Тоест фондации помагат за създаването на закон, благодарение на който ще ползват едно много добро финансиране. Нещата стават още по-странни, след като бившият здравен министър Петър Москов обяви, че е договорил 40 млн. лв. безвъзмездно финансиране по линия на Норвежкия финансов механизъм за изграждането на национална детска болница. С идването на служебния кабинет споразумението е отменено и след това парите се разпределят за няколко проекта. Един от тях е разработването на джендър Стратегията за закрила на детето. "Когато избираш да нахраниш НПО-та, вместо да имаш детска болница, резултатите са такива", обобщи Москов. Сега тези фирми и фондации ще усвоят 290 млн. лв. Сума, заради която много хора биха си затворили не само едното око. Затова възниква въпросът дали заради користни подбуди няма да започнат да се налагат "задължителни социални услуги"? Настаняването на "дете в риск" извън семейството му е точно такава "услуга".

Дотук със сигурност са ясни две неща. Първо, че държавата е създала едно солидно финансово изкушение, за да се разтовари от многобройните си дейности. И второ, че неправителственият сектор е амбициран да усвои десетките милиони левове. Какво е

притеснението

на сдруженията на родители като РОД, на "Поход за семейството", Светия синод и протестантските църкви? В чл. 36г от Закона за закрила на детето е записано, че мултидисциплинарен екип ще решава дали един малчуган трябва да бъде изведен от дома си. Член на този екип може да бъде представител на доставчик на социална услуга. Според Закона за социалните услуги това може да е човек, излъчен от лицензирана частна фирма или от неправителствена организация. Включително и чужда.

"168 часа" попита социалното министерство преди повече от месец чия е тази идея - на ведомството или е подсказана от фондации, но досега няма нито отговор, нито се състоя интервюто с ексминистър Бисер Петков или със заместничката му Русинова. Няколко седмици вестникът подновяваше молбата си - за последно на 26 ноември. Един от въпросите ни бе дали правителството не се опасява от

конфликт на интереси

Причината е, че неправителственият сектор заедно със социалните ще управлява целия процес как да се процедира с "деца в риск" и накрая ще получава заплащане за услугите си. Вече текат няколко реклами на различни фондации в тази посока - едната обявява, че има свободни места в центъра й за хора в риск, други посочват предимствата на своите сини стаи. В тях децата ще се разпитват от психолог, а родителите и другите заинтересовани органи могат да наблюдават разпита от съседно помещение.

За една от тези сини стаи дори е посочено, че в нея се прилагат най-добрите практики на Норвегия. Нещо, което буквално побърква родителите, защото именно Норвегия губи дела в Европейския съд за неправомерно отнемане на деца. (По-подробно виж интервюто с адвокат Владимир Шейтанов). Затова "168 часа" попита социалното министерство как законодателството гарантира, че една НПО или фирма няма да

злоупотреби

с делегираната й власт. Най-малкото като търси непрекъснато "жертви на насилие" и "деца в риск", преследвайки своя финансов интерес?

Интересно е и какъв е механизмът за контрол, тъй като тези фондации ще са улеснени в откриването на "деца в риск" от широко скроената дефиниция съгласно закона.

В правилника за прилагане на закона се казва, че насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда. Под "физическо насилие" се разбира дори причиняване на болка или страдание без вреда за здравето. "Психическо насилие" са всички действия като подценяване, пренебрегване, неспособност на родителя да осигури подходяща подкрепяща среда.

"Дете в риск" е и това, за което съществува опасност от увреждане в бъдеще.

Ако всички тези формулировки в закона се четат заедно, става ясно, че няма дете, което да не е в риск. Едва ли има малчуган, който не се е чувствал пренебрегнат, докато родителите му са на работа. Едва ли има дете, което поне веднъж не е било наказвано.

Всичко зависи от това кой ще преценява, а това е мултидисциплинарният екип, в който ще участват представители на частни фирми и НПО-та. Дори

след

анонимен сигнал

Другият притеснителен текст за родителите и църквата е, че в правилника към закона "насилието" е крайно разтегливо понятие. В него под "насилие" се разбира както "пренебрегване" и "подигравателно отношение", така и "използването на дете за сексуално задоволяване". Всъщност всяко възпитателно действие и религиозен обред би могло да се тълкува като “насилие”. Затова "168 часа" попита министерството нормално ли е изнасилването на дете и "причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето" да се третират по един и същи начин?

Не трябва ли както в Наказателния кодекс да има понятия като средна телесна повреда, тежка телесна и те да се третират различно? В случая независимо от

престъпленията,

те са под общ знаменател. Включително неща, които по Наказателния кодекс не са наказуеми като това да дръпнеш някого за ръката, причинявайки му болка, но не и вреда за здравето.

Още по-интересно е в каква хипотеза влиза родител, който издърпа ухо на дете или го плесне по дупето? Той също причинява болка, но не вреди на здравето. Потърпевши биха били и представителите на еврейското и мюсюлманското вероизповедание, които обрязват мъжките си рожби.

По този повод "168 часа" попита министерството дали един родител, който дърпа ухо на дете, упражнява насилие? И ако не, то не трябва ли текстът да се прецизира? Вестникът помоли за още един отговор министъра или заместника му, а той бе дали някога,

когато са били малки деца,

са им дърпали ухо? Както и дали самият министър или заместниците му са дърпали ухото на някое от своите деца?

Интересен е и въпросът дали ръководителите на министерството допускат вариант, че някой може да спекулира, ако ги заснеме в мола в такава ситуация, като подаде сигнал, че упражняват насилие над детето си? "168 часа" не получи отговор и на този въпрос.

Другият

притеснителен

текст

е, че самото подаване на сигнал може да е анонимно. Тоест, всеки, включително хората, които ви имат зъб, могат да го направят. Телефонът за сигнали се поддържа от фондация, а не от държавата.

Но най-неприятното е, че правно-нормативната уредба допуска, че едно дете може да бъде изведено от училище или от дома му без съдебно решение. Така дори най-добрите родители могат да бъдат принудени да доказват в съда, че не са камили. Там те ще водят спор с мултидисциплинарния екип, в който ще участва представител на частна фирма или НПО . Затова молбата на "168 часа"към ексминистър Бисер Петков и заместника му Зорница Русинова бе да отговорят на въпроса - дали имат опасения, че и в социалната сфера може да се стигне до етапа, в който сега се намира

здравеопазването

Възможно ли е в един момент и частните доставчици на социални услуги да започнат да действат като медиците, които печелят по 50 хил. лв. месечно, правейки операции на пациентите, които изобщо не са нужни и дори вредни?

Аргументът на хора от министерството е, че НПО-тата не работят с цел печалба. В здравеопазването също не би трябвало да има такъв мотив, но той така или иначе съществува. Какви са гаранциите в законодателството, че няма да повторим опита и престараването на Норвегия - бе един от въпросите ни към социалното министерство. Фактът, че досега нищо подобно не е ставало у нас, не означава, че в бъдеще няма да повторим

най-лошите

практики

Особено ако се намесват частни интереси на фирми и фондации, част от които може безогледно да преследват своя годишен бюджет.

Неслучайно един от въпросите ни към министерството бе дали в случая не става дума за лобизъм? До момента отговор няма, но молбата за интервю остава в сила.