Когато е в VI-VII клас, гледа сериала “Спешно отделение” и решава: Това е призванието ми!

Въпреки че спешните медици са най-зле платени, той мечтае да специализира в “Пирогов”

Пристягаща болка в сърцето води до припадъка на 51-годишния Александър Стефанов. А в линейката на път за горнооряховската болница сърцето му спира. Медицинският екип се мъчи да го реанимира. Успяват да го закарат в спешния кабинет, където го поема 29-годишният Мирослав Йорданов, за да направи истинско чудо.

"Започнах с обдишване, сърдечен масаж, адреналин, медикаменти - споделя пред "168 часа" младият лекар. - Малко над половин час пациентът беше в клинична смърт, но

на 30-ата минута възстанови жизнени показатели

за 10-15 секунди. След това пак изпадна в същото състояние да няма сърдечна дейност и дишане. После отново ги възстанови след 20 минути. През различни интервали от време се появяваха жизнени дейности. Накрая възстанови дишане и спонтанно съзнание."

Мъжът прекарва общо два часа в клинична смърт, а благодарение на младия лекар, който не се отказва, Александър Стефанов живее втори живот.

"Не прекратих реанимацията, защото, въпреки че беше в клинична смърт, имаше ефект от извършените действия - категоричен е медикът. - Мисля, че пациентът е добре, тъй като го видях по телевизията, изглежда в прекрасно здраве. Все още обаче не е изписан, защото ще му извършват повторна коронарография. Според колегите съдовете на сърцето му са в много тежко състояние. Магистралният съд, от който тръгват всички останали, е бил запушен на 100% и затова се е стигнало до инфаркт."

С подобни случаи д-р Йорданов се сблъсква всеки ден, но това не го сломява, защото знае, че е неговото истинско призвание.

Самият той решава да стане лекар по спешна медицина още от дете.

"Когато бях VI-VII-ми клас, по телевизията се излъчваше сериалът "Спешно отделение" и колкото и фрапантно да звучи, докато го гледах, реших, че искам да се занимавам точно с това - спомня си 29-годишният лекар. - Така започнах да уча в гимназия хуманитарен профил с биология и химия, след това влязох в университет, завърших го с отличие. През цялото си обучение съм бил в спешното в Плевен, който е родният ми град.

Ходех на платени практики,

които Европейският съюз финансира по програма за развитието на млади лекари и студенти по медицина с квалификация и преквалификация, след което работих и като санитар."

Дипломата по медицина е ключът към работно място в Спешния център в Плевен за д-р Йорданов. Там, въпреки че е виждал всякакви тежки случаи, никога няма да забрави един от първите си.

"Работех от 2-3 месеца, когато рано сутринта докараха млада жена, наръгана в гърдите и корема многократно - спомня си д-р Йорданов. - Беше почти починала, въпреки че нямаше засегнат жизненоважен орган. Извършихме всякакви реанимационни действия, но я изгубихме заради кръвозагубата и множеството наранявания. Това беше трагичен случай. Оказа се, че тя е от село Горни Дъбник, казваше се Наталия Гърдева. Бях чувал за нея, защото от “Българската Коледа” й събираха пари, за да й направят операция за поставяне на сърдечни клапи. Една вечер мъжът й обаче първо убил баща й, а след това наръгал и нея. От разследващите тогава разбрах, че така са стояли на двора цяла нощ и ги открила съседка."

Загубата на човешки живот обаче не терзае д-р Йорданов,

а напротив. Той знае, че във всяка една критична ситуация е направил всичко по силите си, и е удовлетворен, когато помага на някого. Именно такъв е случаят с жена, която при инцидент със селскостопанска техника едва не губи живота си.

"Тя беше някъде към 35-годишна от едно плевенско село - разказва лекарят. - По време на оране с трактор беше попаднала между дисковете на фрезата. Краката й от кръста надолу бяха сериозно посечени. Беше фрапантна гледка, тя нямаше засягане на жизненоважен орган или кръвоносен съд, само мускули и кожа. До костта стигаха нараняванията. Направихме всичко, за да я стабилизираме, след това последваха множество операции и тя успя да се възстанови."

Подобен е и един от последните му тежки случаи с 25-годишно момче.

"Преди 3 месеца в Горна Оряховица мъж от великотърновско село по време на дърводобив бе срязал бедрената си артерия на няколко места с моторен трион - разказва д-р Йорданов. - Постъпи при нас и беше в тежък шок.

Кръвно почти нямаше,

а по-голямата част от кръвта му беше изтекла. Последваха вливания, медикаменти, реанимационни мероприятия. Успяхме да го стабилизираме и го пратихме в хирургията в Търново. Възстанови се."

Това са само малка част от пациентите, които благодарение на д-р Йорданов живеят втори живот.

"Това е моето си нещо - казва той. - Открих го доста малък, но сега го правя с уникално желание и с хъс. Не искам дори друга специалност, а само спешна медицина. Затова дори освен в болницата в Горна Оряховица, където в момента работя, давам по 12-часови дежурства в спешните отделения в болниците в Плевен и във Велико Търново."

Именно в тях критичните пациенти, които са между живота и смъртта, са ежедневие.

"Сблъсъкът с различни опити за самоубийство

- хора, скочили от високо, хвърлили се под влака, жертви на катастрофа или други инциденти, с тежък травматизъм, са неприятна гледка - споделя лекарят. - Трябва време, за да се адаптираш. Неприятно е в началото, но после свикваш."

Допълва, че в неговия регион най-чести са опитите за самоубийство за разлика от пътнотранспортните произшествия.

"Докато работех в Плевен, имаше едно момиче, тогава е било на 21 г., което извършваше серия от опити, за да сложи край на живота си, и то в рамките на няколко месеца - спомня си д-р Йорданов. - Оказа се, че страда от психическо разстройство. На едно дежурство се случи да попадне на мен.

Почти не дишаше, беше в крайно тежко състояние,

без кръвно, тъй като се бе нагълтала с лекарства и бе стигнала до кома. Стабилизирахме я, преместихме я в клиниката по токсикология, където стоя над 10-15 дни. Успяхме да я спасим, оживя. Настаниха я в психиатрична клиника за пореден път, но след като я изписаха, отново опита да се самоубие. Явно спира да си пие лекарствата и ефектът от лечението се губи."

Безспорно това е проблем, на който се натъкват всички спешни медици.

"Именно в това се корени работата в спешното отделение и в спешната помощ - споделя медикът. В първия случай отиваш на адрес, стабилизираш пациента и го изпращаш на колегите си, както е в по-големите градове. Докато при втория, както е в Горна Оряховица, например, след като вземеш пациента от дома му, той си е твой и отттук нататък зависи от теб какво ще се случва с него. Караш го в спешния център, където работиш ти и започваш реанимационните мероприятия."

Тази професия обаче е нож с две остриета,

защото има немалко случаи на агресия от страна на близките на пациентите срещу медиците, които се отзовават на адрес.

"Аз никога не съм бил обект на подобно нещо - категоричен е д-р Йорданов. - Оплакванията на пациентите пораждат стрес, защото си мислят, че ще умрат. От самата болка се появяват раздразнения в тях, а близките са притеснени и в такава ситуации е нормално да има напрежение. Ако подходиш остро към хората, ще има проблем, ако не - всичко ще бъде наред."

Вероятно това е

рецептата към успеха

в спешната медицина и може би затова тя е най-непривлекателна за бъдещите медици.

"Първо тя, не е толкова доходна, а и след като я завършиш, не работиш в кабинет, трудът ти е интензивен, обикаляш адреси - допълва лекарят. - Въпреки това аз съм я избрал и дори мечтата ми е да завърша специалността "Спешна медицина" и

след години да оглавя спешен център

За тази цел обаче ще се наложи да специализирам в "Пирогов", където са всички критични пациенти на цяла България и това е най-добрата школа. Не искам да се местя да живея в София на този етап, но ще се наложи."

Със сигурност в столичната многопрофилна болница д-р Йорданов ще се сблъска с двойно повече критични пациенти, отколкото в Горна Оряховица. Това обаче не го притеснява, а по-скоро го мотивира още повече.

Вероятно няма да има време за всичките си хобита, но кариерното развитие изисква жертви. Д-р Йорданов сподели, че се занимава непрофесионално с фотография, обича да играе шах, набляга все още на футбола, на който е посветил 14 години от живота си, и обожава да пътува.