На този ден преди три години светът се отърва от Фидел Кастро. Този комунистически сатрап изолира цял един народ от свободата и демокрацията, от нормалното човешко съществуване. Десетки хиляди кубинци правеха опити да избягат от "Острова на свободата", както цинично кубинските комунисти бяха нарекли своята държава концлагер. Известни спортисти, музиканти, писатели бягаха от режима на Кастро като от чума. Защото той бе превърнал живота на острова в ад.

Смъртта на Фидел Кастро постави важен въпрос и пред нас, българите. И той е много ясен: защо българите не искат да живеят в Куба, а избират за живот и работа все натовски държави: САЩ, Канада, Германия, Испания, Италия, Великобритания, Гърция и т.н. Самите кубинци имаха най-голям мерак да живеят в САЩ. С лодки и салове, с плуване дори, някои от тях успяваха да прецапат малкото разстояние, което ги дели от приказната американска Флорида. Затова и в „Малката Хавана” в Маями, на този ден през 2016 г., видно от снимката, празнуваха при новината за смъртта на Фидел Кастро.

Но отново задавам същия въпрос. Защо българите, които се жалват от живота си у нас, не емигрират в Куба, където при това е вечно лято и няма разходи за отопление, където не е нужно да се купуват скъпи зимни дрехи, няма и молове, в които да си хвърлят скромните доходи на вятъра? Няма в Куба и нови коли, та да ги мислиш, ако ги оставиш да пренощуват на улицата. Затова пък цигари и пури има колкото щеш, и пиячка има, пада и по някой и друг банан! Какво му трябва повече на българина? Но е факт, че нашенци не отпрашват към Куба. А би трябвало за там най-много да драпат феновете на БСП.

Преди напълно да изкукурига, т.е. до 2006 г., Фидел Кастро заемаше едновременно три поста: първи секретар на Кубинската комунистическа партия, председател на Държавния съвет и министър-председател. Три в едно. А брат му бе негов заместник и на трите поста. Също три в едно. Фамилна власт, диктаторска идилия. В натовските държави, както впрочем сме свидетели, е обратно. Непрестанно има някакви избори, непрестанно политиците се ритат един друг, електоратът е разделен и конфронтиран дори. Американците и до днес се разправят за президентските си избори. Гърците през ден стачкуват. И в Испания е объркана работата. Великобритания се изсулва от ЕС. Сума време Белгия е без правителство. Но странно нещо –нашенците все в тия натовски държави се бутат. И на екскурзия да е – пак там търчат.

Комунистите така „развиха“ икономиката на Куба, че там средната работна заплата е около 25 долара месечно, т.е. няма и 50 лева. А средната пенсия е 15 долара, т.е. няма и 30 лева. Толкова успя да постигне социалистическия строй на „Острова на свободата“ за половин век. При това на Куба помагаше яко „братският” Съветски съюз, а май след това и Русия помагаше. Че и ние сме помагали на кубинските комунисти. Резултатът обаче е тотална мизерия, сбъркан комунистически проект. Шантава работа.

Та, това е въпросът: защо в натовските държави се живее по-добре, отколкото в Куба, Венецуела, Беларус и Русия взети заедно или поотделно? Когато навремето ние от СДС казвахме, че трябва да станем членове на НАТО, мислехме доброто на нашия народ. „Червените” бяха против, което ще рече, че са мислили лошото на нашия народ. И забележете каква само закономерност: колкото по-рано една държава е станала член на НАТО, толкова повече в нея хората живеят по-добре. Ето, дори и македонците узряха за тази истина и скоро ще ги приветстваме в нашето атлантическо семейство. Последни, естествено, ще стоплят сръбските реотани.

Истината си е истина. Българин бежанец в комунистическа държава няма. Да сте видели нашите роми да бягат в такава държава или в Русия? Ромите не са дебили. Знаят те къде е хубавото. В натовските държави е хубавото. Но думата ми беше за Команданте и затова, че лека полека и Куба ще се оправи. Но...някой ден! Държавите, които изграждат социализъм е известно, че дълго и тежко боледуват. А някои дори предават Богу дух и изчезват от политическата карта на света. Като СССР, например. В това отношение ние сме поучителен пример. Оцеляхме, защото намерихме лек: НАТО и ЕС.