Бъдещите пенсионери не са като днешните - те ще търсят сметка за парите си, твърдят финансисти

"Фондовете стартираха като утопия на надеждата, но впоследствие се оказа, че това е една обикновена печатница за пари на група хора, които много талантливо успяха да променят смисъла и съдържанието на идеята за пенсионните фондовете - коментира пред "168 часа" бившият главен ревизор на БНБ Кольо Парамов. - Те сами определят своята лична политика на доходите и те са

на феноменални нива

Това са парадоксите на прехода в най-отявления им вариант."

От Асоциацията на фондовете за доброволно осигуряване твърдят, че това не е така и доходите им са свръхрегулирани. Че те са съобразени както с европейските директиви, така и с правилата у нас.

"168 часа" не успя да установи дали има фрапиращи възнаграждения, а и те едва ли някога ще излязат на светло, защото това ще влезе в остър конфликт с тези над 3,7 млн. българи, които внасят и още дълго ще внасят пари, за да получат

пенсия от 30-40

до 50 лева.

"Ако се преизчислят тези средства спрямо покупателната способност в отделните години и тези които пенсионерите ще получат след 30 години може да се окаже, че вноските за 25-30 години ще имат покупателна сила, равностойна на тази за едва 2,5 години," смята Парамов.

"Сега пенсионните фондове са една малка утопия на елементарна надежда и нищо повече - смее се Парамов. - Ако търсим ефект, то трябва да го търсим в НОИ, без да вярваме на мечти за някакви доходи, които ще слязат от Луната. Тепърва ще има много противоречия, защото хората, които ще станат пенсионери след 20 г. не са като сегашните - те ще поставят въпроса директно. Всички те работят с компютър, ползват интернет,

знаят какво искат,

финансово грамотни са и могат да смятат, така че цялата тази история пред тях няма да мине. Един ден лъжата ще бъде наказана. Новото поколение ще потърси яростно сметка." 

Как трябва да се подготви следващия закон, който ще се отрази на парите ни за години напред, четете в хартиеното издание.