ВКС върна дело срещу двама лекари от Пловдив за причиняване на смърт на пациентка през 2009 г.

Д-р Борис Кузманов колегата му д-р Христо Кунчев отговаряха за смъртта на 77-годишна пациентка. На 18 септември 2009 г. Елена Венкова постъпила в частна пловдивска болница. Д-р Кузманов я оперирал. След като излязла от упойката, тя получила болки. Лекарят й направил изследване с ехограф и констатирал, че в корема й се събира течност. На близките било казано, че това е нормално. Спазмите обаче се засилили. Тогава й предписали хапчета за по-добра перисталтика. На следващият ден Кузманов и Кучнев установили, че пациентката е направила перитонит. Наложило се повторна операция, при която констатирали, че матката е пробита от предишната интервенция. Решили да я премахнат. Три дни след това Елена Венкова починала.

"Закарах жена ми на лечение, върнаха ми я в ковчег", повтаряше съпругът д-р Ангел Венков.

Преди оправдателната присъда делото беше гледано три пъти на първа инстанция, която даде по 1,6 месеца условно на двамата медици. Апелативният съд потвърди. ВКС обаче отмени присъдата и върна делото за ново разглеждане с аргумента, че неправилно е приложен законът и са допуснати процесуални нарушения.

Новото дело е образувано по протест и жалба от гражданските ищци и частни обвинители срещу присъда по в.н.о.х.д. № 118/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив. С нея е отменена първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Пловдив, като подсъдимите д-р Борис К. и д-р Христо К. са признати за невинни по обвинението за причиняване на смърт на пациентка поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност (неизвършени дейности след причинен пробив на маточната стена и разкъсване на тънкото черво при вземане на материал за биопсично изследване). С въззивната присъда са отхвърлени и предявените срещу подсъдимите и гражданския ответник – СБАЛАГ „Торакс д-р Сава Бояджиев“ ЕООД – гр. Пловдив, граждански искове.

Касационно производство е второ поред, след като с решение по к.н.д. № 1252/2016 г. тричленен състав на ВКС отменя въззивното решение по в.н.о.х.д. № 399/2015 г. на АСПл поради допуснати съществени процесуални нарушения и връща делото за ново разглеждане.

Съдебният състав на ВКС приема за основателни твърденията в протеста и касационната жалба. В мотивите се напомня, че указанията на ВКС са задължителни при новото разглеждане на делото. Според върховните съдии въззивният съд е изпълнил формално дадените му указания, като е допуснал повторна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) със задача да отговори на същите въпроси, на които е отговорено в заключенията на т. нар. Плевенска и Софийска експертизи. Във въззивната присъда само са възпроизведени заключенията на последните, без те да са обсъдени задълбочено чрез посочване на конкретните обстоятелствата, по отношение на които са констатирани противоречия, както и кое налага допускане на нова експертиза. Въззивната инстанция не е изпълнила и указанията на ВКС при необходимост да бъде назначена разширена експертиза, т.е. с по-голям състав от експерти в съответните области.

Тричленният състав на ВКС отбелязва основателността на оплакването на представителите на частното и на държавното обвинение за това, че неправилно не е уважено искането им за определяне на експерти, работещи извън района на медицинските заведения, намиращи се на територията на гр. Пловдив. Принципно правилно е заключението, че не може от експертния състав да се изключват вещи лица само защото работят в същия район, в който практикуват и подсъдимите. Според върховните съдии не може да се пренебрегне обстоятелството, че колегиалните отношения между медицинските работници биха могли да поставят под съмнение обективността на експертизата, поради факта че подсъдимите и съпругът на пострадалата са лекари от същия район, тя самата е била преподавател в Пловдивския медицинския университет, а гражданският ответник е юридическо лице, осъществяващо медицинската си дейност в гр. Пловдив. В решението на ВКС се подчертава, че нарушението, което е допуснал контролираният съд не е в определянето на експертния състав, а в обстоятелството, че не е подложил на анализ изготвеното от този състав заключение на т. нар. Арбитражна комисийна съдебно-медицинска експертиза. Според върховните съдии липсата на пълен и задълбочен доказателствен анализ, повърхностната оценка на доказателствените източници без обсъждането им поотделно и в тяхната взаимовръзка, отсъствието на доводи относно кредитирането на едни и игнорирането на други доказателствени източници предопределят наличието на съществени нарушения на процесуалните правила. Въпреки ясните указания, дадени в отменителното решение на ВКС, въззивният съд при повторното разглеждане на делото не е изпълнил задълженията си, като логична последица от това е необходимостта от отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

В мотивите на ВКС се констатира също и отсъствието на задълбочен анализ на обстоятелствата, пряко относими към осъществяване на деянието от субективна страна и излагане на правни аргументи относно наличието или отсъствието на субективния елемент. Въззивният съд не е дал ясен отговор на въпроса какви са били задълженията на подсъдимите, произтичащи от осъществяваната от тях дейност като лекари, свързани с наблюдението на пациентката след извършената й хистероскопия, кои са правните източници, от които произтичат тези им задължения, какви са били рисковете след такава манипулация за здравето на пострадалата, за какви симптоми е трябвало да следят и какви изследвания да извършат подсъдимите, за да изключат или преодолеят възникването на вредоносните последици, какви действия са могли да извършат и какви реално са осъществили и има ли причинно-следствена връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат, т.е. какво са били длъжни и са могли да направят и какво реално са сторили, за да предотвратят настъпването на общественоопасните последици. Според върховните съдии в конкретния случай неизлагането на ясни и добре обосновани правни аргументи относно наличието или отсъствието на субективния елемент по същество се приравнява на липса на мотиви.