Мозъкът му бил толкова увреден, че нито едно изследване не давало надежда

Никой не дойде да го види. Същото е и при Стефан Данаилов. Всички обясняват, че Мастера е зле, но освен племенниците му и аз, друг не е отишъл при него, споделя Вежди Рашидов

“Виж какво, моето момиче, трябва да влезеш в трупа, за да се задвижи колелото и да играеш”, казал той на Ева Тепавичарова

През последните 10 месеца от живота си известният режисьор и бохем Павел Васев успявал само да мига с очи в опит да отговори на въпросите на лекарите. Според медиците тази реакция на починалия на 8 ноември творец е доказателство за някаква форма на съзнание и опит за комукация.

Това води до предположения, че е страдал от т.нар. синдром на заключения човек, който е доста сложен за диагностициране. В общия случай, за да се установи, са необходими множество изследвания. При Васев обаче те не са направени, защото критичното му състояние не е позволявало. По тази причина не може да се твърди със сигурност, че той е бил с този синдром, но признаците говорят именно за това.

Макар и доста ограничена,

комуникацията даваше надежда

на близките,

че режисьорът ще се възстанови. Според медиците обаче това би било равносилно на чудо, тъй като Васев само бил стабилизиран. При подобни пациенти състоянието винаги е критично и във всеки един момент може да настъпи смърт.

Причината за всичко това е, че в началото на годината началникът на Българския културен институт в Москва получи 4 поредни инсулта.

С най-модерната медицинска техника лекарите в Русия успяха единствено да го приведат във вегетативно състояние. Неколкократно бяха правени опити той да бъде върнат в България, но това стана чак в началото на май.

Тогава Васев бе стабилизиран, колкото да бъде превозен с правителствения фалкон. В последния момент машината бе оборудвана с мобилна реанимация и уреди, а с режисьора пътуваха водещи реаниматори, единият от които бе началникът на Отделението по анестезиология и интензивно лечение в Клиниката по неврохирургия в "Пирогов" д-р Николай Бинев. С тях пътува и медицинска сестра.

Най-голямата заслуга

за прибирането на Павел Васев бе на Вежди Рашидов, който направи всичко възможно, за да уреди транспорта. В инциативата се включи и премиерът Бойко Борисов, който предостави фалкона.

По време на полета Васев е стабилизиран, но в един момент развива хипертония, която е често срещано явление при такива пациенти. Лекарите обаче бяха предвили това и бързо я овладяха.

След пристигането у нас Павел Васев бе настанен в "Пирогов", където за него лично се грижеше един от най-опитните ни неврохирурзи - проф. Николай Габровски. В продължение на 2 седмици специалистите там направиха всички възможни изследвания на бившия директор на Народния театър, но те показаха, че състоянието му е изключително тежко. Затова медиците не си позволиха нови интервенции. За тях

остана загадка

каква е причината, поради която софийският бохем е получил 4 инсулта в толкова кратък срок. Разбира се, той не е единственият такъв случай, но тежкото му състояние не позволяваше да се направят някои изследвания и да се вникне в детайлите.

Лекарите в "Пирогов" всеки ден се бореха за живота на Павел Васев, но в един момент състоянието му преминало в хронична фаза.

Въпреки мигането с очи, което даваше надежда на семейството, че режисьорът ще се възстанови, прогнозите на медиците не бяха оптимистични. Причината е, че изследванията показвали, че

мозъкът на

Павел Васев е значително увреден

и при подобни резултати изходът в повечето случаи е фатален. За съжаление, черната статистика сочи, че при такива пациенти няма почти никакъв шанс.

След като бе стабилизиран за 2 седмици, творецът бе преместен в хоспис и след това в ИСУЛ, където за него са полагани специални грижи. На легло у нас Васев прекара общо 6 месеца. Залежаването обаче доведе до допълнителни увреждания на кожата и органите му.

Въпреки усилията на лекарите културният деец се предаде, което бе истински шок за близките му и театралната гилдия.

Председателят на комисията по култура в парламента Вежди Рашидов прие особено тежко загубата на приятеля си.

"Сърцето му не издържа - сподели с прискърбие пред "168 часа" той. - Явно така му е било писано, но той бе момче скала. Беше свеж, готин и с чувство за хумор. Намерихме му гробно място, а разходите за погребението ще бъдат поети от Народния театър, където ще е поклонението. Малко съм разочарован, защото, докато беше в болницата никой не дойде да види дали има нужда от нещо. Същото е и при Стефан Данаилов. Всички обясняват, че Мастера е зле, но освен племенниците му и аз никой не е отишъл при него."

За културния деец скърбят и много актьори от Народния театър, за които Павел Васев е бил безценен човек.

Една от тях е Ева Тепавичарова, която не е особено близка с режисьора, но благодарение на него влиза в трупата на театъра.

"С Павел Васев се срещнах преди 8 години, тъй като ме покани на среща заради една постановка - спомня си пред "168 часа" актрисата. - Бях много притеснена, защото

той безапелационно постави два варианта пред мен

- или да започна на хонорар, или да вляза в трупата на театъра. Аз бях толкова шашната, че го помолих да прецени вместо мен, а той ми каза: "Виж какво, моето момиче, ти трябва да влезеш в трупа, за да се задвижи колелото и да играеш". Аз за себе си имах съмнение дали съм достойна за първата трупа на страната ни и не знаех дали съм готова за там, но преценката му беше категорична. Очевидно е забелязал таланта ми и ми е гласувал доверие на кредит, което аз продължавам да оправдавам. В театъра ни липсват мениджъри, пазители и стожери на артиста като него. Сега си давам сметка, че това е най-важното за актьора и осъзнавам каква мащабна фигура беше. При него имаше една изключителна грижа за нас. Чувстваш се спокоен, защитен и сигурен."

Безспорно отговорносттта и грижата за артиста са сред най-ценните качества на културния деец.

"Ще си позволя да направя сравнението, че

както изгрява слънцето всяка сутрин, така и Павел Васев управляваше

където и да отиде - допълва пред "168 часа" актьорът Стоян Алексиев. - Поемаше отговорността и се случваха най-правилните неща. Беше последователен и честен. Такива хора трябва да живеят вечно. Отнасяше се бащински към всички, все едно му бяха деца. Дано неговите колеги се поучат от него. Имаше голям талант и като режисьор, и като директор. Изключителен човек."

Безспорно България изгуби ценна личност, чиято страст до последно си остана киното. Като режисьор и оператор Павел Васев създаде над 120 документални филма, а продуцентската работа бе стихията му.

Всичко започва още от детските му години. Като ученик през летните си ваканции отивал в Киноцентъра като общ работник. По-късно, когато бил студент в НАТФИЗ, проф. Христо Христов го водел заедно с останалите колеги на снимачната площадка. Използвал ги като момчета за всичко, за да трупат опит.

Павел Васев определял тези години като най-прекрасните в живота си.

Дори след като става директор на студия "Екран",

с безумно удоволствие

се измъква от работата си

и ходи на снимачния терен, за да върши всичко, както едно време.

Страстта към киното наследява от майка си, която следвала театрознание. Бързо обаче забелязал, че не владее актьорската игра, но бил съгласен на всичко, за да бъде зад кадър.

Междувременно обаче бил голям бохем и вероятно затова зад гърба си има пет брака.

Последно се ожени за рускинята Елена, за която казваше, че е късметът в живота му. Самата тя изключително тежко прие заболяването и смъртта му.

Също както и колегите му.

"Той бе комплекс

от знания, умения

и потенциал,

граден с поколения, който ще служи на поколенията", убеден е артистът Валентин Ганев.

"Моля Бог да му даде светло място и Павел да ни дава своите знаци оттам - казва актьорът Стоян Алексиев. - Въпреки предстоящите светли празници ще има и тъга, защото някои от любимите ни хора вече не са сред нас."