“Ступор. Тишина и мъка. Спомени и смях. После гняв. После - ела си, не се шегувай”, пише Духовникова

“За жалост, отборът на истински талантливите в България остава с човек по-малко”, признава режисьорът Павел Веснаков

Интелигентен и чувствителен актьор, тих и много скромен. Такъв беше Йосиф Шамли в живота, така и си отиде само на 47 години. Той играеше много в Народния театър и почти не снимаше реклами. Сериалът "Под прикритие" бе най-комерсиалният продукт, в който участва. Но в България да играеш в театъра не стига, за да живееш нормално. И така по обяд в понеделник Йосиф ни напусна, огорчен дълбоко от липсата на достатъчно уважение към артистите у нас. До последно обаче отстояваше добрия вкус в изкуството, неспособен да прави халтура, за да живее добре.

Смъртта му хвърли неговите близки, приятели и колеги в скръб и шок. Повечето все още не могат да приемат, че трябва да се сбогуват завинаги с толкова стойностна личност.

“Знам, че днес в Народния театър беше особено тихо. Заради Йосиф Шамли - пише Теодора Духовникова във фейсбук. - Целият театър. По всичките му коридори, стаички, окачалки за костюми, гримьорни, осветителни, директорски кабинети, навсякъде. Ступор. Тишина и мъка. Спомени и смях. После гняв. После - ела си, не се шегувай.

После пак - много сме ти ядосани, после пак - много те обичаме,

после пак - не знаем как ще е без теб и след теб... Ей такива неща. Нормалните неща в ненормалната ситуация, когато животът срещне смъртта.

И които Йоско няма да прочете.

Те са си за нас си.”

Актрисата също така пише, че самата тя не вярва нито в “небесния оркестър”, нито, че когато артист умре, горе го интересуват аплодисментите ни.

Башар Рахал също сякаш отказва да повярва, че толкова рано може да си тръгне един “достоен, умен, млад, талантлив, мил, етичен, добър...” човек. Журналистът и тв продуцент Георги Тошев, дълбоко покрусен, призна, че последният въпрос от приятеля му към него бил дали има каквато и да е работа в предаването му за него.

“Той търсеше достоен начин да храни и издържа трите си дъщерички, без да се унижава. А как става това с 600-800 лева заплата - гневно отсича продуцентът. - Защото Йосиф си замина от безпаричие, от унижение, но не изневери на добрия вкус, не затъна в халтура.

А има много театри с актьори на ръба на мизерията! Закрийте ги! Оставете 5, но плащайте достойно на творците”.

Режисьорът Павел Веснаков също не съумява да сдържи гневи си относно смъртта на актьора, която е възпряла навярно много бъдещи успехи. Той разказва във фейсбук, че е снимал Йосиф Шамли в първия си игрален филм и е работил с него през последните години по три телевизионни сериала. За него той е бил безценен артист.

“Йосиф беше интелигентен и чувствителен актьор, даващ си ясна сметка за огромната разлика между театър и кино - пише Веснаков. - Отговорно мога да заявя, че той беше един от най-подготвените и отдадени актьори, с които съм се срещал. Ще го запомня със старанието и с любовта, с които се отнасяше, както към малките, така и към по-големите си роли. Сигурен съм, че най-интересното за него тепърва предстоеше, и това ме изпълва с гняв. За жалост, отборът на истински талантливите в България от днес остава с човек по-малко. Почивай в мир, Йоско.”

Безспорно най-голямата и непрежалима загуба е тази за семейството на Шамли, за неговите дъщери, съпругата му Полина Костова, майка му журналистката Искра Банкова.

“Няма живот за мен вече. Загубих детето си - изплака болката си Банкова. - Вчера моята обич и гордост си тръгна от нас. Йосе, маме, няма слънце и въздух за мен вече до края на дните ми. Йосенце, защо съдбата беше така жестока, рожбо ненагледна, златно мое талантливо момче?”

В последния сезон той беше част от спектаклите “Нощна пеперуда”, “Наблюдателите”, “Калигула”,“Спускане от връх Морган”. Зад гърба си Йосиф Шамли има и десетки филмови роли в хитови български сериали като “Под прикритие”, “Дървото на живота”, “Откраднат живот”, “Дяволското гърло” и др.

Йосиф Шамли оставя неизличима диря у своите близки и приятели, огромна празнина след себе си на сцената и тишина... след аплодисментите, които винаги си заслужаваше, и заради копнените овации, за които бе достоен, но не дочака.