Гледайте сега: тича човекът-пътник след един тролей. Набира се като Шосейния бегач от Луни Туунс. Стига превозното средство с доста сносен финален спринт. Респект!

Човекът-шофьор обаче е суров. Затваря вратите в точния момент, че да е съдбовно и нелепо едновременно. Разписание има тука, брат ми, 3 секунди са си 3 секунди.

Човекът-пътник натиска усилено бутончето на вратата. Морзова азбука на отчаянието.

Няма магия за тоя Сезам, уви. Тролеят потегля арогантно бавно.

Човекът-пътник е изненадан, гневен, тъжен, гузен и накрая примирен. Масовият транспорт не е място за хуманизъм, пречи на водача.

Викам си: няма кмет на света, който да промени това. То си е изцяло отделен проблем за догонване.

Тролеят е петица, номер 1672.

Длъжен бях да ви информирам, за да не се хабите поне за постигането на тая далечна цел.

*Драгомир Симеонов във фейсбук