Двамата се разминават в живота, когато тя е на 19, а той на 37. Събират се 30 години по-късно

Искал да има деца, но се страхувал от брака, заради разводите на майка си

До него в последните му месеци е сиракът Виктор, който се грижи за него като син

Двамата можеха да имат поне 40 години заедно, но се разминават в живота след първата среща, когато тя е едва на 19, а той на 37 години. Пътищата им се пресичат отново три десетилетия по-късно. Нейната младост е изживяна, неговата мъдрост е още повече, тя вече е на 50 години, а той след две ще отпразнува 70-ия си рожден ден. Любовта им започва едва тогава, а те имат само десетилетие да й се насладят.

Диана Душкова - слънцето, единствената голяма любов на Юлиан Вучков, си отива от този свят през юни 2017 г. Дъщерята на писателя Атанас Душков е покосена от инфаркт, а смъртта й сломява известния тв водещ, който на сбогуване казва: “Винаги ще е с мен и в мен.”

Дни след погребението Вучков не може да се храни и да спи. Може само да се връща назад към миналото и спомените с жената на неговия живот.

Единствената утеха за него се оказва работата, като той ангажира ума си напълно, така че да не чувства твърде осезаемо празнината, оставена от Диана. И все пак не може да я забрави дори за час.

“Къде е моята, Диана? Ужасно ми липсва.”

Едва две години след тяхната “раздяла” проф. Юлиан Вучков последва своята любима.

На 22 септември той трябва да води своето предаване “Времена и нрави” по “Евроком”, като за празничното издание е поканил Маргарита Хранова. Същия ден обаче получава болки в кръста и гърдите, а момчето, което се грижи за него, извиква екип на Спешна помощ. Водещият oткaзва дa бъде откаран в болница, защото държи да отиде на работа, като бил сигурен, че ще се почувства по-добре. Състоянието му обаче се влошава и линейката отново се връща за него, но за съжаление на път към Военна болница по времето, когато трябва да е на живо в ефир, Вучков почива.

На следващия ден, в понеделник, театралният и тв критик е трябвало да се снима за корицата на новата си книга, която ето че не успя да издаде приживе.

За Вучков няма ден, в който той да не пише и да не чете. Негови познати твърдят, че последните му изследвания показвали, че той е в цветущо здраве.

Преди около четири месеца Алина Дуарт, позната на водещия, го запознава с Виктор, който преди време разказва в предаване за тежката си съдба на сирак. В живот в бедност момчето се научава да изкарва прехраната си с честен труд.

Виктор започва да се грижи за Вучков, двамата се разхождат, хранят се заедно, разговарят, седнали на някоя от пейките на Витошка, сближават се като баща и син, дядо и внук. За това разказва във фейсбук Алина Дуарт. Именно Виктор е човекът, който е най-близо до тв легендата в последните му седмици.

Вучков няма свои наследници и сам е признавал, че съжалява за този непростим пропуск. Вини най-вече своята прекалена отдаденост на работата, но и не само.

“Искал съм да имам деца - обяснявал е професорът. - Но се страхувах много от брака, защото майка ми има два развода - първият с биологичния ми баща, вторият е със следващия й съпруг - един много слаб актьор, изключително зъл и свиреп човек, който много ме унижаваше, който разговаряше с мен чрез нея, макар че аз седях до него. И се ужасявах от мисълта, че ще се оженя за жена, която не ми е съзвучна, ще се разведа и евентуално моите деца ще са в същото това положение.”

Водещият определяше своето детство, юношеските и младежките си години като най-драматичния период от живота си. Споделял е, че като малък е бил системно лишаван от грижа, топлина и дори физическо присъствие на родителите си. Живее с майка си едва 4 години, а с баща му се познават благодарение на шепа случайни срещи, не по-дълги от четвърт час, след които продължават по пътя си като непознати.

Именно семейните несполуки отрано изграждат твърдия характер на Вучков, който се решава да докаже, че човек винаги може да надрасне средата си и обстоятелствата, които го потискат, че човек е създаден в определени условия, но те не могат да възпрат полета на мисълта и размаха му, духа и волята му.

“Научих се, че трябва да си решителен, но и гъвкав. Аз съм човек безкомпромисен, но понякога малки компромиси се налагат. А ако нямах чувство за хумор и не обичах смеха, може би щях да се взривя. Ще пожелая на хората да говорят по-малко, да четат и да мислят повече и да работят най-много.”

Момчето, родено във Варна, лишено от обич, се развихря така, че натрупва внушителна характеристика като есеист, публицист, театрален, литературен и телевизионен теоретик, критик, доктор на науките, създател, коментатор и водещ на редица телевизионни предавания. От октомври 2012 г. - почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии, а от 2013 година - и на Университета за национално и световно стопанство.

И всъщност заявява, че е дал живот на доста свои деца - над 30 книги и над 150 публикации.

Все пак въпреки някои критики към родителите си, Вучков признава, че именно неговата майка, която била актриса, е причината за първото му влюбване... в театъра. Като дете той се забавлявал да имитира нейни колеги, а също така обожавал да рецитира стихове в час.

Неслучайно завършва театрознание във ВИТИЗ през 1958 г. Защитава докторска дисертация в Института за литература при БАН на тема “Българската драматургия (1878-1944)”. Не пожелава да стане актьор, защото предпочита докрай да бъде индивидуалист.

“Нямаше да търпя да бъда само един от многото герои на сцената - с категоричност е заявявал критикът. - Затова предпочетох да бъда театрал като анализатор, а не като изпълнител. Сега, като телевизионер, съм признат като отличен актьор.”

С изявите си на малкия екран Вучков остава еталон за професионализъм през целия си съзнателен живот, както изтъкват неговите колеги от “Евроком”. Словесно острие и коректив на власт и общество, професорът не се примири с пошлостта и лъжата.

И въпреки че успява да си създаде име, че упорито и винаги философски кове своята кариера, в личния живот на Вучков дълго време все така липсва топлина, близост... Той няма по-близки роднини. Има полубрат - актьорът Михаил Петров.

Хармонията и обичта влизат в дома му едва за онези кратки 10 години, когато прага му прекрачва Диана. Двамата обичали да си разказват весели истории и да се смеят на глас толкова силно, че чак да им стане лошо. Вучков дори си позволявал някой и друг пикантен, но пък остроумен виц, който тя винаги оценявала.

Диана всяка вечер чакала на балкона своя Юло (така го наричала само тя) да се върне след като е бил в ефир, за да й разкаже всичко, да го обсъдят, да го анализират. Двойката споделя всичко, разговаря за всичко и се разбира за всичко.

Ех, двамата можеха да имат повече време да разговарят за повече неща, ако не се бяха спогледали с пренебрежителна лекота през далечната 1973 г.

Тогава Юлиан е в разцвета на силите си. Редактор на сп. “Театър”. Трудолюбив, здрав като бик - нито пие, нито пуши. Не че е твърде загрижен за здравето си, просто не разбира глупостта на пушачите, като избягва всячески такива особи в обкръжението си. Както не позволява дори на чаша алкохол да замъгли разсъдъка му... за какво?! На всичкото отгоре е кавалер от класа, по когото жените въздишат една през друга.

Като мъж той обича земните, естествените, чистосърдечните, спонтанно проявяващи се дами. Казвал е: “Нека да ви кажа, дами и господа, че сексът е 3 неща: то е страст. Но то е и изкуство, и работа, защото леглото не е обор за волове и крави! Поне на мене ми се е случвало да имам връзки с жени, при които не съм се обвързвал с тях, защото са прости, елементарни, скучни.”

До онзи момент и много след това никоя не успява да го впечатли, така че да го обвърже дългосрочно. По онова време Вучков живее на една улица с писателя Атанас Душков и дъщеря му. Един ден полу на шега се оплаква на своя познат и комшия, че му е писнало от ергенския живот и ако се сеща за някоя подходяща дама за него, да не си мълчи. Детският писател пък му отвръща, че ще го запознае с дъщеря си, която е красавица, но да има едно наум - страшно е “проклета”. Атанас е първият човек, който се опитва да убеди на свой ред и щерка си, че с Юлиан може да са идеална двойка. Той много желаел син и изпитвал слабост към Вучков.

Така Юлиан отива на гости на Душкови и там среща погледа на синеоката, висока и руса Диана. Да, но тя само го поглежда за малко и излиза от стаята. Нито дума, нито жест. Не е моментът. Девойката трябва да порасне, има да изживее други моменти, докато се превърне в Диана на Юло. Трябва да завърши славянска филология и по-късно да стане преподавател по литература.

Трябва първо да се омъжи за друг.

Ще му роди син. Ще стане баба.

През 2004 г. Диана работи в книжарница, когато един ден вратата се отваря, а вътре влиза Юлиан Вучков. Публицистът иска да провери как върви продажбата на една от неговите книги, но в един момент забравя защо е влязал. Вниманието му е приковано от дамата зад щанда - “красива, пищна и секси”.

Изобщо не му хрумва, че вече я познава. И смело опитва да се сдобие с нейния телефон - безуспешно. О, предизвикателство. Връща се още на другия ден и е подготвен да я впечатли с подарък... геврек. Наистина успява. Изобщо не очаква тогава, че на свой ред ще бъде покорен изцяло от нея. Дотолкова, че тя да стане единствената, за която той някога е искал да се ожени. И да признае това на глас, макар да не го прави.

Връзката им е хармонична, макар че... Дори в своята напреднала възраст Вучков се радва на куп обожателки. А Диана го ревнува бясно. Именно това е единственото, което може да предизвика раздор между тях. Всеки такъв обаче трае кратко. Скарат ли се двамата, тя ту си тръгва, ту се връща. Помирението идва, когато му сготви. Така той разбира, че вече лошото е отминало. Диана става дори през нощта, за да му нареже ябълка, докато той пише книги. Тя винаги знае от какво има нужда нейният Юло, без той да й казва.

Без нея няма кой да е наясно, че последните две години Вучков е имал нужда единствено от своята Диана. И така до 22 септември, Денят на независимостта, който сякаш нарочно бе избран от легендарният чешит.

Поклонението пред проф. Вучков ще е на 26 септември от 12 часа в столичната църква “Свети Седмочисленици”.