Скъпоценностите не са открити и до днес, а той вече е на свобода след шест години затвор

Още четирима участват в обира на века

Белгийският град Антверпен, по-известен като диамантената столица на света, е най-големият център за търговия и обработка на диаманти. Всяка година в него се извършват продажби и покупки на скъпоценности, чиято стойност надхвърля 45 млрд. евро. Днес именно там се осъществява над 80% от световната търговия с необработени диаманти и 50 на сто с шлифовани.

До 2003 г. Антверпен, освен истински рай за любителите на най-скъпите и луксозни бижута, е и едно от най-спокойните места в цялата страна. Това се променя точно преди 16 години на 16 февруари. Тогава градът е разтърсен от най-дръзкия обир на скъпоценности, извършван някога в света. Ударът - направен в най-охраняваната сграда, наречена Центъра за диаманти, в чийто трезор се помещават точно 189 каси.

18 месеца по-рано, през лятото на 2001 г., Леонардо Нотарбартоло отпива от еспресото си в кафене на главната улица в „диамантения“ квартал на град Антверпен. Малката масичка, на която седи италианецът, е точно до прозореца. Гледката е невероятна. Виждат се огромни старинни сгради от периода на разцвета на града през XVI век. Очите му обаче не се фокусират върху тях. Те се плъзгат бавно по всеки един магазин за скъпоценности на улицата. Часът е малко преди 16,00. Погледът му се спира върху три бронирани автомобила, които паркират пред една от сградите. От единия излизат четирима мъже с пистолети в ръце. С телата си правят коридор, през който бързо притичват други двама. Те носят малък черен сейф. Вкарват го през страничния вход по най-бързия начин. Всичко това се случва за не повече от минута.

Нотарбартоло се усмихва. Той знае, че точно в този момент, от прозореца на малкото кафене, вижда гледка за милиарди. В буквалния смисъл! Защото диамантите в магазините и в куфарите на десетките търговци, които обикалят по улицата, се равняват на толкова, дори и повече.

"Колко много богатство", мисли си той.

Последното, на което погледът му се спира, е най-голямата сграда - антверпенския диамантен център. Най-високо качество диаманти, злато и бижута със специални сертификати. 24-часово полицейско наблюдение и 63 видеокамери.

"Лео, сметката ти", прекъсва мислите му сервитьорката, подавайки малкото листче. Докато вади портфейла, за да плати, двамата си разменят няколко думи. Момичето познава Леонардо, тъй като той често сяда в кафенето, когато има свободно време.

Всъщност не само тя го познава.

Нотарбартоло пристига в Антверпен през 2000 г. и наема малък офис в сградата на антверпенският център, представяйки се за вносител на скъпоценни камъни от Торино. Още в първите месеци се запознава с най-надеждните търговци на диаманти в района, сприятелява се с най-добрите дилъри на злато и стана близък с най-заможните купувачи.

В очите им Леонардо е един от най-интелигентните италианци, които владеят няколко езика, умеят да общуват с всеки и определено са родени да търгуват със скъпоценности.

Всички тези хора не подозират, че са приели в обкръжението си един от най-добрите крадци на бижута в целия свят. Той от своя страна знае много добре, че е роден да прави точно това и нищо друго. Зад гърба си Леонардо вече има няколко големи грабежа, извършени в родната му Италия.

Началото на "кариерата” му на крадец е поставено през далечната 1958 г., когато е едва 6-годишен. Тогава майка му го изпраща да купи от магазина мляко, а той се връща с 8 долара, взети от касата.

В годините след това животът на Леонардо е съпътстван само и единствено от престъпления. В началното училище краде от портмонетата на съучениците си. В гимназията вече дръзва да преджобва и преподавателите си. Още като тийнейджър се научава да разбива брави, без да си личи, и да обезврежда най-сложните алармени системи.

На 23 години решава, че диамантите са неговата слабост. Знае много добре кои са най-елитните бижутерии в Милано и Рим. През деня влиза, за да разглежда като клиент, а вечерта се връща, за да открадне набелязаните скъпоценности.

На близо 30 години е готов да създаде и своя банда. Трябват му хора за всяка една дейност. Той намира най-опитния специалист по разбиване на брави в околията. Взема най-добрия в обезвреждането на алармените системи. Предлага работа и на няколко души, известни с обирите си на банки чрез прокопаване на подземни тунели. Не пропуска да покани в групата и човек, който е запознат с проектирането на бизнес сградите в Италия и може да проникне във всяка от тях.

Всички те са чували за Нотарбатоло и се възхищават на това, че с лекота той сам прави големи удари, след които се измъква невредим.

След няколко успешни обира бандата дори си спечелва прякора "Ториновата школа", тъй като се твърди, че престъпниците живеят главно в Торино и околията.

На Леонардо обаче му липсва големият удар, който ще бъде направен в Антверпен. Там той отсяда веднъж на два месеца. Продава всичко, което хората му крадат от бижутериите.

Славата му в този град обаче не е на крадец, а на търговец с много добър нюх. Никой не знае за тъмното минало и настояще, което Нотарбартоло има в Италия. За него този пропуск е добре дошъл, а най-големият обир в живота си ще да направи по идея на съвсем друг човек. Поне той така разказа пред съдията и магистратите по-късно…

Всичко започва по време на една от разходките му в центъра на диамантения квартал през 2001 г.

Kак точно Нотарбартоло извършва грабежа, четете в списание "Космос".