Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Неизвестните изобретения на нацистите: телевизията, компютрите и дори плоскостите от ПДЧ са открити по времето на Третия райх

Слабо известно е, че някои от най-популярните изобретения, като телевизията и дори компютрите, които отдавна са навлезли в ежедневието ни, до голяма степен са измислени в Германия, по времето, когато в нея управляват нацистите.

Този факт обаче се дължи не на успешното управление на Хитлер, а на добрите традиции, които германската наука и техника имат в периода, предхождащ идването му на власт. И някои от тях, като например създадения от Рудолф Дизел двигател или електронния микроскоп на Ернст Руска и Макс Нол, които към края на 30-те години значително подобряват устройството си, наистина

променят

света завинаги

Затова можем само да мечтаем какви полезни изобретения щяха да създадат германските учени, ако не бяха попаднали в условията на милитаристичния режим. Доказателство е първият полет до Луната преди 50 години, до който САЩ достигат, ползвайки способностите на специалисти като Вернер фон Браун.

Но с идването на Хитлер на власт за изобретателите в Германия идва тежък период. Освен ограниченията от расовите закони, войната и оскъдицата те се оказват откъснати от водещите постижения на колегите си в САЩ и Великобритания.

По времето на Третия райх основният фокус на нацистката наука, разбира се, са били оръжията (за тях четете на стр. 22-23).

Но има и

открития с гражданско приложение

Така още през 1938 г. стартира проект за създаването на телевизионен приемник - Volksfernseher (т.е. народна телевизия.) За целта усилията си обединяват Reichspost и няколко големи компании, между които Bosch, Blaupunkt, Loewe, Lorenz, TeKaDe и Telefunken. Резултатът е, че само година по-късно - през август 1939 г., в страната е въведен за производство телевизор Е1. Кинескопът му е с 441 линии и телевизионна система, осигуряваща 50 кадъра в секунда.

За да се намалят производствените разходи, подобно и на британските приемници от епохата, Einheitsempfanger можел

да предава само един канал

с честота, предварително настроена във фабриката.

За първи път новото чудо на техниката е представено на 16-ата международна радиоизложба в Берлин. Планът е бил да се произведат 10 000 броя, но заради началото на войната са произведени едва 50 телевизора, които са разпределени в различни правителствени ведомства и военни болници.

Всъщност изобретяването на телевизора е плод на многогодишни усилия на учените от различни страни още от XIX век.

Още преди германците успешни експерименти с електронно предаване на сигнали се правят и в САЩ, Великобритания, Италия, Унгария и Русия. Дори през далечната 1926 г. в Япония Кенджиро Такаянаги демонстрира телевизионна система с 40 линии.

Впоследствие

предавателят в Берлин е разрушен

от съюзническите бомбардировки през ноември 1943 г.

Колкото и да звучи невероятно, по време на Третия райх в Германия се правят дори компютри. Основно действащо лице в тази област е германският инженер Конрад Цузе (1910-1995). Отначало като конструктор той се занимавал със строителство - дейност, която изисквала решаването на множество сложни математически изчисления. Оттам му хрумва идеята да улесни задачите, като приложи силата на техниката. Така през 1936 г. Цузе патентова първия си компютър, наречен V1 (Versuchsmodell - експериментален модел). След войната означението е променено на Z1 заради неприятната аналогия с ракетите Фау, които на немски се изписват по същия начин. Първият прототип е готов през 1938 г. Той е наричан още "механичен мозък", тъй като машината е изцяло механична и се състои от повече от 20 000 части, тежащи общо над 1 тон. Устройството

чете информацията от хартиена перфолента,

на която тя се съхранява в двоичен код. Веднага след това заедно с приятеля си Хелмут Шрайер вече обмислят и електронен вариант на авангардното си творение. През 1938 г. двамата демонстрират и електронни схеми на свои колеги, но с уточнението, че за такова устройство "ще са нужни около 2000 тръби и няколкохиляди лампи", и затова то е категоризирано като "фантазия".

Точно по същото време обаче тази идея идва наум и на американския физик от български произход Джон Атанасов и именно той става първият човек,

изградил чисто електронен компютър

Въпреки това, след като трудно намира финансиране, германският инженер продължава работата си и през 1939 г. вече е готов Z2. Новият прототип е построен изцяло от релета, с които изобретателят се снабдил от стара телефонна централа, и използва по-надеждна целулоидна филмова лента.

През 1940 г. изобретателят вече демонстрира Z3 - първия в света програмируем компютър. Следват устройствата S1 и S2, съответно през 1942 и 1944 г. Те са направени по поръчка на самолетостроителната компания Henschel и са специализирани в измерването на площта на крилата на самолетите. През 1942 г. талантливият Цузе започва работа и върху Z4, но

войната вече е в напреднала фаза

и ежедневните бомбардировки над Берлин правят реализацията на проекта невъзможна. През март 1945 г. той бяга от столицата заедно с бременната си съпруга Гизела и частично завършения компютър. Следват години на оскъдица, през които ученият е принуден да се прехранва с изработката на дърворезб,и за да оцелее и чак през 1948 г. успява да сглоби новия компютър.

Той е пуснат в действие през 1950 г. в Цюрих, Швейцария, и се оказва наистина надежден. Германецът основава своя компания, която през 50-те години вече започва с успех да произвежда електронни компютри. За две десетилетия успява да продаде компютри на стойност 100 млн. марки. През 1964 г. фирмата му е погълната от стоманодобивния гигант Rheinstahl, а през 1969 г. вече става собственост на Siemens AG.

Има и далеч не толкова сложни, но

с висока приложимост открития в Германия

по време на Втората световна война, които ползваме и до днес. Такива са плочите от дървесни частици, които навремето наричахме талашит, а вече се продават под съкратеното си наименование ПДЧ и присъстват във всяко съвременно жилище. Те са дело на германския пилот на изтребители Макс Химелхебер. По време на войната във фабрика в Бремен той пръв се досетил, че дървените стърготини, които оставали при дървообработването, може да се използват за полезни цели. Първоначално ги подложил на обработка, за да се получат и отсеят парчета с еднакъв размер, а след това ги заливал със специална смола. Любопитното е, че преди да се усъвършенства производството им, новите плоскости имали по-висока цена от тази на естествения дървен материал от бреза, бор и смърч и затова се предлагали само на по-заможните клиенти. Впоследствие плочите от слепени дървесни частици дават небивал тласък на мебелната индустрия в цял свят. А днешните плочи от частици са оформени чрез използване на компресия и температура, за да се направи много по-твърда консистенция.

Разбира се, в най-тежките години на войната много от изобретенията са били продиктувани от липсата на суровини. Типичен пример е създаването на двигатели за автомобили, задвижвани с "холцгаз". Става дума за коли и камиони, на които се прави специално приспособление, за да се движат с дърва. Първоначално тази технология се използвала при локомотивите. Между другото, в началото на 40-те години такива германски камиони е имало и в България и нашенци с учудване гледали как, когато им свърши горивото, германците спирали до близката гора и с брадвата зареждали машините си с дърва. А в края на войната в Германия е имало над 500 000 превозни средства, които са използвали дървесен газ. Явно идеята се е харесала и в Съветския съюз, където също започнало серийно производство на камиони, снабдени с карбуратори

за дърва

Любопитното е, че в наши дни, когато заради екологията навлиза употребата на биогорива, това изобретение изглежда все по-актуално.

Уредите за нощно виждане, използващи инфрачервени лъчи, също са откритие на германски учени. Те са част от разработка за военни цели и се прикрепвали към пушка, наречена Vampir, или картечница, като по този начин войниците са могли да стрелят ефективно през нощта. Но както и много други подобни авангардни открития, то се появява в самия край на войната и не може да предотврати неизбежния крах на империята на Хитлер.

Принудително през войната в хранителната промишленост на Третия райх също има големи нововъведения. За съжаление тогава започва производството на т.нар. ерзациндустрия, чийто съвременен вариант у нас са до болка познатите ментета. В Третия райх се произвежда заместител на хляба - смес от картофенобрашно с дървени стърготини,

която се дава на военнопленниците и концлагеристите. Заради невъзможния внос от печен ечемик, овес, цикория и жълъди започва производството на заместител на кафето. По-малко или повече сполучливи заместители се появяват в дажбите и за други основни продукти като месо (от соя), сирене, масло и др.

Но има и някои щастливи случайности. Една от тях е свързана с Fanta - световноизвестната марка газирани напитки с плодови аромати, продавани от The Coca-Cola Company. Произвеждана в наши дни с повече от 100 вкуса, тя се появява като заместител на кока-кола по време на американското търговско ембарго над нацистка Германия, наложено през 1940 г.

Тогава шефът на Coca-Cola Deutschland (Coca-Cola GmbH) решил да създаде нов продукт за германския пазар, използвайки само съставки, които са налични на местния пазар в онези години - захар от цвекло, суроватка и ябълково кюспе. А името е резултат от увещаването на екипа да "използва въображението си" (fantasie - нем.).

След войната компанията Coca-Cola възвръща контрола над новия продукт Fanta, но го спира от производство, за да го възобнови чак през 1955 г.