На 26 август 1990 г. вечерта бе подпален партийния дом на БСП/БКП в София – днес сграда на Народното събрание. Два дни по-късно от трибуната на Народното събрание зададох два логични въпроса:

1.Кои са сценаристите, режисьорите и изпълнителите на зловещия „спектакъл”?

2. Кои сили и защо именно тях ползва този акт.

Естествено имах и свое мнение по въпроса. И то не е опровергано вече 26 години.

Подпалването на партийния дом на БКП/БСП се случи в период, когато комунистите провеждаха масова кампания срещу демократичните сили у нас. Необходим им бе "ярък пример", за да докажат основното послание на кампанията си, а именно, че демократите са "сини фашисти" с изключение на тези, които Андрей Луканов наричаше "радостно разумни сили в СДС" и които бяха готови да подкрепят и подкрепяха БСП. Комунистите и техният верен отряд от служители и сътрудници на ДС вече бяха фалшифицирали изборите за Велико народно събрание. В центъра на София и в големите градове на страната граждани протестираха срещу подменения народен вот. В София протестът се наричаше "Град на истината". В парламента цитирах "Справка" на Висшия съвет на БСП, в която се говореше, че „партията е изгубила инициативата” в „борбата си” срещу СДС. Нещо повече. Обвиняваше се правителството на Андрей Луканов, че „пасува пред лицето на надигащата се фашистка опасност”. Днес, когато станахме свидетели на същото говорене срещу младите от Майдана в Киев, е лесно да бъдат разбрани и тогавашните комунистически атаки срещу нас. Защото това е все същата комунистическа стратегия да се клеветят всички хора, които не приемат, както комунизма, така и властта на комунистическата партия. Не приемат и нейният слугинаж пред Русия. Не случайно по един и същ начин комунистите клеветяха и литовци, латвийци, естонци, поляци, украинци. Това и до днес продължава да бъде долнопробна, мръсна, пропаганда. Факт е, че и днес тя е комунистическо оръжие. Изпитвам го на собствен гръб, защото отново започнах да чета клеветата, че съм бил внук на убиец на децата от Ястребино. Как човек да опровергае такава лъжа, клевета, когато негодниците, които я разпространяват са анонимни, не си показват лицето, не си казват истинското име, крият се.

От подпалването на Партийния дом изминаха 26 години. Смениха се касти и власти. Официален отговор от институциите за подпалването няма. Моето убеждение и тогава, и днес е, че тази провокация бе осъществена от самото висше ръководство на БСП и изпълнена от функционери на ДС. Това го помислих още в първия миг, защото през цялото време бях на площада пред Партийния дом и някои "дребни" наглед детайли ми направиха впечатление. Още в първите една-две минути на пожара се забелязаха лица по горните етажи на "затворената" сграда. Самото подпалване сякаш започна отгоре, а не отдолу. Електричеството бе спряно и едва ли външен за тази огромна сграда човек би се ориентирал така бързо в нея. Липсваше охрана, милицията отсъстваше. Нямаше ги и пожарникарите. А още в първите минути на пожара някакви хора се появиха на покрива на сградата. Как се ориентираха в тъмната сграда? Как намериха "пътя"? Всичко говореше, че пожарът е предварително организиран най-вероятно от самите собственици на партийния дом, като "доказателство" и аргумент срещу политическите им противници – младите хора на България, "сините фашисти", демократите.

Истината е, че гражданите дни наред протестираха пред този "офис" на БСП с искането да бъде свалена огромната червена петолъчка от покрива на сградата, която символизираше съветската и комунистическата окупация на България. Днес тя е в Музея на социалистическото изкуство. Младите тогава искаха комунизмът да бъде пратен на бунището на историята. Но не знаеха, че срещу себе си имат изпечени мошеници, врели и кипели в антидържавни и антибългарски заговори партийни функционери. Огромната архивна документация намираща се в сградата на БСП и доказваща престъпни управленски решения през близо половин век трябваше "законно" да изчезне. Затова пожарът им бе необходим. За да изпепелят биографиите си. Има пожар – няма документи. Пожарът имаше и още една цел: да стегне разхлабените партийни редици пред опасността от "сините фашисти". Защото през 1990 г. бе започнало масово хвърляне на червени партийни книжки и червената партия се топеше така, както се топи снегът напролет.

Ще кажете, минало и заминало. Не е така. Защото трябва именно днес да се знае, че неуспехите на българският преход към демокрация се дължат на това, че самата демокрация имаше своите противници още от началото. Да се знае, че тогава БСП бяха противници на нашата европейска интеграция, на превръщането ни в нормална държава. И бълнуваха за някакъв "демократичен социализъм". Противниците на българската демокрация до един са от средите на БСП и Държавна сигурност. Други противници нашата демокрация няма. Това бе и продължава да бъде партията, която неотклонно работи срещу България, включително и днес, когато защищава политиката на чуждата ни, във всяко отношение, руска държава. Всъщност антибългаризмът е другото име на българската комунистическа доктрина. И провокацията, която комунистите организираха като подпалиха собственият си партиен офис, доказва, колко далеко могат да стигнат те в своите зловещи намерения. Защото партийни функционери, които могат да подпалят собственият си дом като нищо могат да изгорят и България.

*Коментарът е от фейсбук