Внезапни силни бури като тази, която уби седем и рани над 100 души на Халкидики миналата седмица, ще има все повече. След 20 години пораженията и материалните щети от бедствията също ще се увеличават. Това прогнозира климатологът проф. Георги Рачев пред "168 часа".

Причината е, че вече не е останала и частица земя по крайбрежието, която да не е пълна с хора. Силен източен вятър, благодарение на който се издигат високи и силни вълни, е заливал плажовете и преди, но не е имало туристи и щети. Сега

част от хотелите са върху самия бряг.

"На Ситония, в залива Порто Куфо, са се крили немските подводници по времето на Втората световна война. Ходил съм там в началото на 90-те години и нямаше никакви хотели и заведения. Бяха диви плажове", добави специалистът. Затова едно и също природно явление в миналото и днес има различни последствия. Води до все по-големи щети, защото има изградена инфраструктура и много хотели.

Професорът даде за пример и други места по света, като например крайбрежията на Флорида и Тексас в САЩ, които са

най-застрашени

от урагани.

Преди 100 години пак е имало подобни бедствия, но не и толкова курортни селища. Днес пясъчната коса в тези щати е много по-застроена. При това около нея са издигнати скъпи къщи и вили, чиито цени са от порядъка на 10 млн. долара.

В България през 1951 г. на мястото на Свети Константин и Елена е регистриран най-големият денонощен валеж. 350 литра са се излели само за 6 часа. Но тогава не е имало хора, курортът не е съществувал. Само плажът е пострадал - всичко е било изкопано. Ако това се случи днес, при прекомерното застрояване с хотели, щетите ще са много повече.

Разбира се, сега се строи по-добре в сравнение с преди 50-100 години. Тогава

къщите са били много по-паянтови

и ненадеждни. А в съвременността всички са алармирани за предстоящо лошо време.

Информацията ни залива от екрана, от компютъра и от телефона. Може да се вземат превантивни мерки. Когато хората чуят, че има прогноза за лошо време, свикнаха да внимават.

Понякога обаче нищо не предвещава буря, небето се заоблачава и ураганът се развихря за секунди от нищото.

"Това са най-опасните моменти - когато явлението връхлети дадена област изневиделица. В случая с бурята на Халкидики причината е съчетанието на топлото море и нахлуването на студен въздух - коментира проф. Рачев. - Границата между суша и водно пространство създава условия за въртеливо движение на въздуха."

В България обаче подобни явления

са много по-редки

и по-малко вероятни, въпреки че и у нас крайбрежието е силно застроено. Преди 30-40 г. имаше само няколко черноморски курорта. Големите бяха Слънчев бряг и Златни пясъци, а по-малките - Созопол, Несебър, Поморие, Царево и Ахтопол. Днес броят на хотелите и комплексите е много по-голям.

Но нашето Черноморие е защитено, морето е вътрешно, а и природните явления са различни.

"Специфичният релеф на Халкидики - високи планини, които се издигат непосредствено до морето, както и климатът са причината за внезапната силна буря, разразила се миналата седмици", съобщи пред "168 часа" климатологът проф. Георги Рачев.

Това е характерно за цялото крайбрежие на Средиземно море - от Испания през Италия, останалите части на Гърция и Егейска Турция. Ураганът там не е необичайно явление, въпреки че сме свикнали лятото да продължава от май до октомври.

"Бурите в този район са свързани с много интензивни, но краткотрайни валежи, които в съчетание с релефа създават възможност да потекат кално-каменни потоци", добави проф. Рачев.

Има реки, в които не е паднала дълго време и капка вода, и изведнъж се появява фронт, който носи всичко натрупано през годините в дерето на реката.

Има исторически свидетелства, че по времето на Римската империя заради бурни атмосферни явления са потънали много кораби.

Статистиката сочи, че такива урагани вилнеят по Средиземноморското крайбрежие средно на 5-10 години. Понякога дори по-често. Климатологът даде пример със силния циклон, наречен медикейн, който на 7 септември 2016 г. помете полуостров Пелопонес. Най-силно пострадал град Каламата, където загинали четирима. Тогава нямало много туристи.

Затова всички местни жители и посетители трябва да са подготвени за неочаквани явления около Средиземно море. Миналата седмица там не пострада целият полуостров - периметърът беше с ширина 40 км около шийката на Касандра.

Какво се е случило

"Образува се мезоклетка - голям купесто-дъждовен облак с дължина и ширина от по 30 км. В челото му се появява сприя. Това е силен вятър, който се завихря от сблъсъка на топлия и влажен въздух от морето и студения въздух, нахлуващ от север. Именно тази комбинация е предпоставка за развитие на буря", заяви специалистът.

Гърция се намира в субтропичния климатичен пояс, който е под силното влияние на Средиземно море. Страната е изложена по-пряко на действието на средиземноморските циклони, които най-често са причина за валежи на Балканите.

Екстремни явления са се наблюдавали и у нас, макар и не с интензитета и мащабите като по Средиземноморието.

За 15 години климатолозите

са заснели

3 пъти торнадо,

при което тръбата се спуска от облака към морето, между Бургас и Несебър.

По време на подобно бедствие е изключително опасно да сте в морето или на плажа. Специалистите съветват да се скриете по най-бързия начин на най-сигурното място наоколо. И то не защото торнадото ще ви вдигне във въздуха, а заради предметите, които подхвърля. Обикновено със страшна скорост летят чадъри, дъски, пластмаса, столове. "Може да ударят с такава сила, че да подействат като копие, боздуган или оръжие. Имало е загинали хора от такива летящи предмети", каза проф. Рачев.

Той има наблюдения от къмпинг "Градина", където почива в продължение на много години. "За 10 години порои отнесоха поне три пъти капанчето, на което пием бирата. Бурята не е нещо изключително. Нека ви напомня и наводненията в "Аспарухово" през 2014 г. 12 души загубиха живота си", добави климатологът.

Другото място, където изневиделица може да се появи буря, са реките. Възможно е някои от тях да са почти сухи от 10 години и на единадесетата да падне кратък интензивен валеж, вследствие на което потокът става пълноводен едва ли не като Дунав.

Според проф. Рачев в момента сме свидетели на четвъртото голямо преселение на народите. Този път

миграцията не е

от север на юг,

а от вътрешността

към крайбрежието.

Всички си купуват вила на морето, на езерото, край реката. Строи се много близо до водните басейни. Едно време къща до реката или до брега не е имало освен водениците, които са строени така, че да издържат на бурен порой. Хората са се пазили от неочаквани бедствия.

Така че човешката дейност най-много допринася за множеството щети след буря. Когато в продължение на стотици километри е излят бетон, а улиците са асфалтирани, те служат като улей, по който тръгва пороят.

Преди години водата е попивала в пръстта,

но днес бетонът и асфалтът пречат да стане това. Освен това в много курорти липсва канализация, а и не трябва да се пренебрегват свлачищата.

В Бургас например дори и малко дъжд да падне, гарата е залята с вода. Причината е, че канализацията е правена през 1913 г. за население от 20 000 души. Днес морският град е повече от 10 пъти по-голям и инфраструктурата не може да се справи с водата. Ако падне същото количество дъжд като преди 100 г., ще има много по-голямо количество повърхностен отток. Липсата на канализация е проблем и на селата по Черноморието.

София също е била сериозно наводнена през 1983 г. "Бул. "България" се превърна в огромна река. Един приятел

минавал с жигулата си под Моста на влюбените и вълната вдигнала колата му.

Той успял да се спаси по някакъв начин. Но после автомобила го извадихме от Перловската река", разказа специалистът.

Сега столицата е толкова голяма, че се случва в някои квартали да има наводнение, а в други да не е паднала нито капка.

Районът на "Коматевско шосе" в Пловдив се завирява при всеки по-силен дъжд. Но това се случва и в Париж, и в Германия, и навсякъде по света.

"Човешката дейност е в основата на засилващите се щети от природните бедствия ­ категоричен е проф. Рачев. ­ Тази година тълпата стъпка хора на връх Еверест. Пак ли природата е виновна? По-лесно ни е да обясняваме. Насажда се страх, неопределеност, чакат ни нещастия. Преживял съм поне 15 свършека на света, ще преживея и други."