Днес защитава психично болните нарушители на реда и се бори да не ги тероризират с медикаменти

Прави изобретения, които никой не иска да патентова

От един обикновен човек, който се бунтува срещу лидера на СССР Михаил Горбачов, Алексадър Шмонов се превъща в последния терорист на Съветския съюз.

През 90-те години на миналия век руснакът от Ленинград се опитва да убие Горбачов, но не успява. Проваля се, но не съжалява нито миг.

"Ако се върна на Червения площад преди 29 години, щях отново да стрелям по Горбачов - категоричен е Александър Шмонов. - Обмислял съм го не един път и

го считам за отговорен за смъртта на невинни хора

в Тбилиси и Баку. Освен това той завзе властта, заобикаляйки волята на хората. Вярно е, че днес бих се стремил по-добре да реализирам плана си. Винаги съм стрелял добре. В армията от 100 метра пробих "деветката", чийто диаметър беше само 15 сантиметра. По Горбачов стрелях от 47 метра, като се бях прицелил в главата. Така че, ако не беше този сержант, имах всички шансове да го убия."

След неуспешния атентат животът на Шмонов се обръща наопаки.

Той е изкаран луд и е вкаран в психиатрична клиника, където прекарва 4 години от живота си, за да излезе оттам напълно променен.

Съпругата му го изоставя, защото се страхува за себе си и детето им, а дъщеря му сменя името и фамилията, за да заличи срамното минало, свързано със скандалния й баща.

Изоставен от всички след като е изписан от болницата,

Александър започва да работи като механик

за поддържане на отоплителните системи в предприятие. Намира бързо мястото, тъй като преди неуспешния терористичния акт работел като монтьор за поддръжката на вентилационни системи в машиностроителен завод.

А след като Съветският съюз се разпада, развива собствен бизнес, като създава фирма за ремонт и строителство, наречена Ton of Gold. Шмонов признава, че чрез компанията си печели доста повече от средния руски гражданин.

Изкараните пари решава да вложи в недвижим имот на зелено, като преди 2 години си купува голям апартамент.

Междувременно продава старата си къща и си взема малко едностайно жилище под наем, където не успява да побере и половината си багаж.

Въпреки това смята да не се мести в новата сграда, а когато стане готов апартаментът, да го продаде двойно по-скъпо от първоначалната цена.

Част от парите ще остави за себе си, а с остатъка ще наеме трима програмисти, които ще вдъхнат живот на неговото изобретение.

"Проектът ми е пробив в науката - категорочен е Александър. - Наричам го методи за изобретателство, с помощта на което трима програмисти лесно могат да напишат такива компютърни програми, благодарение на които компютърът ще успее да открие много изобретения без намесата на човек. Опитвам се да го патентовам, но без успех."

Факт е обаче, че това не е най-големият ангажимент на Шмонов.

Терорът в клиниката го кара да се пробва и в политиката, за да защитава невинно осъдените и истезавани хора, но заради миналото му усилията му остават напразни.

Това не го спира и

той става активист за защита на правата на човека

и основава шест социални и политически движения.

Най-значимото в живота му е борбата да няма повече жертви на психиатриите. Настоява също така да не се използват психиатрични методи срещу нарушителите на обществения ред.

В тази дейност се опитва да намери не само съмишленик, но и интимен партньор в живота си. На този етап обаче не успява.

67-годишният мъж в момента живее с майка си в Санкт Петербург и се гордее, че се грижи за нея.

Продължава да прави странните си изобретения, но смята, че те никога няма да влязат в употреба, защото са предназначени "да създават щастие за човечеството".

Когато се връща в спомените си от 90-те години на миналия век, твърди, че нищо не би променил.