Всички сме на ясно, че в много случаи официалните ръководители на някои държави са само лице на властта, но не и реалните управници. Това е ситуация, която води началото си от Средновековието. Но кои са хората зад царете, кралете и императорите? Как и защо са имали такава власт? Какви видове организации стоят зад владетелите? Как са се наричали?

Всичко това ще научите от откъса от книгата „Дълбоката държава” от Йордан Начев.

Глава 1.

ПРЕДШЕСТВАЩИ ФОРМИ НА ДЪЛБОКАТА ДЪРЖАВА

1.1. Власт зад трона

Оригиналната концепция за власт зад трона (power behind the throne) идва от Средновековието и се отнася до факта, че царската политика може да бъде направлявана от съветник, който не е седнал на трона, но стои зад него – шепнейки в кралското ухо, без другите да знаят това. Сред най-ранните примери на такива могъщи съветници са били кметовете на двореца при кралството на Меровингите.

В този случай в сферата на политиката това най-често се отнася до съпруг, помощник или формално подчинен на политически лидер (обикновено наричан “фигура”). “Фигурата” служи де факто като лидер, поставяйки определена политика чрез голямото си влияние и/или умело манипулиране.

В по-ново време като исторически примери за „власт зад трона” могат да бъдат посочени: Ото фон Бисмарк – канцлер на Германия и министър-председател на Прусия при германския император и крал на Прусия Уилям I; Мартин Борман в нацистка Германия; втората съпруга на американския президент Удроу Уилсън – Едит Уилсън (Edith Wilson), която поема много от рутинните задължения в управлението на правителството, след като съпругът й получава инсулт.

В Китай подобна роля играеше Дън Сяопин, признат още приживе за първостепенен лидер на страната, без да заема позицията нито на генерален секретар, нито на държавен глава.

В Близкия изток такива са принцът на Саудитска Арабия Мохамад бин Салман, който ефективно управлява страната вместо своя 81-годишен баща крал Салман и Хамад бин Ясим бин Джабер Ал Тани (Катар), който властва зад трона на Хамад бин Халифа Ал Тани.

В Латинска Америка в тази категория могат да бъдат поставени натурализираният мексиканец с френски произход Джоузеф-Мари Кордоба Монтоя, който ръководи кабинета на президентството и е смятан за втория най-могъщ мъж в Мексико по време на председателството на Карлос Салинас де Гортари (1988–1994 г.), Диего Порталес от Чили и бившият генерал Мануел Нориега, военен лидер и де факто държавен глава на Панама от 1983 до 1989 г.

Отработените в близкото и по-далечното минало практики на управление на държавата от личности с власт, скрита за обществото, ни дават възможност по-всестранно да разгледаме този проблем. Управлението на държавата по модела „власт зад трона” има много и най-различни измерения от древността до наши дни. Ще отбележим особеностите на неговите по-значими варианти.

Манастирска администрация (Cloistered rule)

Системата от манастирски правилници, или „манастирска администрация” (Cloistered rule), е била специфична форма на управление в Япония по време на последния етап на класическата японска история – периода Heian (Heian Jidai – 794–1185 г.). В тази размита система на управление императорът абдикира (пенсионира се), но запазва силата и влиянието си. Такива императори се наричали Дайжо Теньо или Joko.

Пенсионираният император се превръща в император отшелник, влиза в будистка монашеска общност и започва да живее в манастир. Независимо от своето оттегляне той продължава да действа по начин, който има за цел да противодейства на влиянието на регентите на Фуживара (Fujiwara) и на неговите войници. Наследникът на оттеглилия се император изпълнява всички церемониални роли и официални задължения на монархията.

Както преди, така и след периода Хейан е имало пенсионирани императори и императори отшелници, но възприемането на манастирската администрация (Сloistered rule) като система обикновено се отнася до практиката, която установява император Ширакава (Shirakawa) през 1086 г. и неговите последователи до идването на власт на Шогуната Камакура през 1192 г.

Кралски двор (Royal Court)

В монархията Кралският двор обхваща разширеното кралско семейство, включително всички, които редовно присъстват при монарха или друга централна фигура. Оттук думата двор може да се приложи и към близките на старшите благородници. Кралският двор може да има седалище на определено място, на няколко конкретни места или да бъде мобилен, пътуващ. Ранносредновековните европейски дворове често са сменяли местата на Кралския двор, следвайки монарха, докато пътувал.

В най-големите кралски обкръжения дворът е обхващал хиляди лица. Тези придворни са включвали монарха, благородната клика, роднинството и лица, които имат административни назначения, охранители и др. Обкръжението може да включва също емисари от други кралства или посетители на двора. Чуждестранните князе и благородници в изгнание също могат да потърсят убежище в Кралския двор.

Кралските дворове в Близкия изток често включват харема както и евнусите, които изпълняват различни функции. Понякога харемът е отделен от резиденцията на монарха. В Азия наложниците често са били по-видимата част от състава на двора.

Служителите с по-нисък ранг и бодигардовете не са наричани придворни, макар че те биха могли да бъдат включени като част от кралския двор в най-широката му дефиниция. Шутовете и други развличащи лица също е можело да бъдат причислявани към обкръжението на двора.

Някои кралски дворове дори разполагат със свои униформи. Един от основните маркери на двора е церемонията. Повечето монархически дворове включват церемонии по наследяването или коронацията на монарха. Някои дворове имат церемонии около събуждането и съня на монарха, наречен левей.

Въпреки че Забраненият град в Пекин е по-голям по размери и по-изолиран от националния живот, като най-голям и най-известен е европейският кралски двор на Версайския дворец. Подобни характеристики са отбелязали дворовете на всички много големи монархии, включително в Индия, дворецът Топкапъ в Истанбул, Древен Рим, Византия или халифите в Багдад или Кайро.

Таен съвет (Privy Сouncil)

Тайният съвет (Privy council) е орган от висши политици, който обикновено съветва държавния глава на нацията, но не винаги, в контекста на монархическото правителство. Думата „приви” означава „частно” или „тайно”. По този начин един лобистки съвет е действал като комитет от най-близките съветници на монарха, който дава поверителни съвети по държавните дела. Членовете на приви каунсъл не приемат и не коментират нищо срещу личността, честта или достойнството на Негово кралско величество. В Шотландия приви каунсъл действа от 1545 г. до 1632 г., а в Ирландия от 1801-ва до 1922 г.

Подходящ пример е Тайният съвет на английската кралица (Her Majesty‚s Most Honourable Privy Council), който е основан на 1 май 1708 г. и се възприема като екип от съветници на Обединеното кралство. В него членуват основно висши политици, които са настоящи или бивши членове на Камарата на общините или на Камарата на лордовете. Приви каунсъл официално съветва суверена за упражняването на изключителното кралско право, издава изпълнителни заповеди, известни като нареждания на Съвета, които установяват актове на парламента. Този съвет информира суверена за издаването на Кралски устави, които се използват за предоставяне на специален статут на учредените органи, както и статута на град или квартал на местните власти. Също така има делегирано право да издава заповеди, които най-често се използват за регулиране на определени публични институции.

В миналото Приви каунсъл е действал като Върховен апелативен съд за цялата британска империя (с изключение на Обединеното кралство) и сега продължава да изслушва обжалвания, отнасящи се до британските отвъдморски територии и някои независими държави от Британската общност.

Сив кардинал

Таен съветник (фр. eminence grise). Използва се още терминът “сив кардинал”). Това е ръководител с голяма власт или съветник, който работи „зад кулисите” в непубличен или неофициален характер и на практика държи властта в ръцете си.

Тази фраза първоначално се отнася до Франсоа Льоклер дьо Трембли (Francois Leclerc du Tremblay – (1577–1638), дясната ръка на кардинал Ришельо. Льоклер е капучински монах, известен със своята блестяща роба, тъй като бежът е бил наричан „сив” през онази епоха. Обръщението еминенс се е използвало към кардиналите в Римокатолическата църква. Въпреки че Льоклер никога не е постигнал ранг на кардинал, онези около него се обръщат към него като такъв в уважение към голямото влияние, което този „сив” монах има над „Негово Високопреосвещенство Кардинала”.

В китайската история като „сив кардинал” са действали императрица Джиа Нанфенг (Jia Nanfeng) и императрица Довагер Тсиси (Dowager Cixi). И двете по същество са владеели императорските китайски династии. Джиа се възприема като зловеща фигура в китайската история и като личност, която провокира войната на осемте принцове. Това води до въстанието на Ву Ху и загуба на Северен и Централен Китай от семейство Джин. Тъй като на жените е било забранено да се изявяват сами, историята на Китай е изпълнена със случаи, когато жени упражняват политическа власт чрез своите роднини от мъжки пол.

В Англия като „сив кардинал” може да се възприеме Джон Дий (John Dee). Официално Дий е астролог на съда на Елизабет I, но упражнява повече власт като общ съветник на кралицата.

В по-ново време като примери за действия на „сив кардинал” можем да посочим италианския християндемократ Джулио Андреоти, който на практика имаше силно влияние върху правителството дори и когато не беше негов член. В САЩ подобни са действията на бившия дипломат и създател на политически планове Денис Рос (Dennis Ross). Експерти от Средния изток, които са работили с него по време на Рейгън, Клинтън, Буш и администрации на Обама, го определят като „сив кардинал, нещо като Распутин в царска Русия, който хвърля заклинания над държави и президенти”. Дик Чейни също се възприемаше като епицентър на администрацията на Джордж У. Буш по въпросите на националната сигурност и външната политика.

КАБАЛ (Cabal)

Терминът Кабала произлиза от мистична интерпретация на еврейското писание. Думата има многобройни правописни вариации. На иврит означава „приемане” или „традиция”, обозначаваща космическото ниво на еврейския екзегезис.

В европейската култура кабала се свързва с окултна доктрина или определен вид тайна. Това е група от хора, обединени в близък план, обикновено за популяризиране на техните лични виждания или интереси в една идеология, държава или друга общност. Използването на този термин обикновено води до силни конотации на скрити замисли, потайни места и коварното влияние. В конспиративните теории този термин се използва често.

Понятието Кабалистично министерство или КАБАЛ се отнася за група висшестоящи съветници на крал Чарлз II – крал на Англия, Шотландия и Ирландия от 1668 г. до 1674 г. За пръв път в английската история ефективната власт в кралския съвет е била споделена от група мъже вместо от един фаворит – краля. Терминът „C-A-B-A-L” идва от първите букви на петимата лични кралски съветници (сър Томас Клифърд, лорд Арлингтън, херцог на Бъкингам, лорд Ашли и лорд Лодърдейл), които образуват комисията по външни работи на Съвета. Те подписват Секретния договор на Доувър, който съюзява Англия с Франция в бъдеща война срещу Холандия.

Чрез комисията по външни работи и собствените си служби петимата членове са били в състояние да насочват правителствената политика както в страната, така и в чужбина. Често това става чрез интриги, които обикновено не са известни на лица извън тяхната група. Поради лошите отношения на КАБАЛ с членовете на парламента групата препоръчва на Чарлз II да отлага многократно събирането на парламента. Кралят държи парламента без заседания възможно най-дълго и оставя КАБАЛ да управлява страната самостоятелно.

Кабалското министерство не доказва своята ефективност като такова. Въпреки че се възприемат като тайна и неприятна хунта, участниците в него рядко образуват единен фронт, а вътрешните им кавги често се промъкват в публичното пространство. Неговите членове никога не са успели да се обединят в целите си. Като организирана група в правителството, КАБАЛ се възприема от мнозина като заплаха за авторитета на трона. Близките отношения на Бъкингам с краля правят КАБАЛ непопулярен и сред някои реформатори.

Личните съперничества и конфликт във външната политика между Бъкингам и лорд Арлингтън непрекъснато ескалират. Обществото започва да гледа на членовете на КАБАЛ като неблагонадеждни и самодоволни. Министерството става много непопулярно поради своите произволни правила и действия и започва да се разпада през 1672 г., главно поради автократичния характер на кралската администрация.

Камариля (Camarilla)

Терминът Камариля произлиза от испанската дума, която означава „малка камера” или частен кабинет на царя. За пръв път е използван от кръга на приятелите около испанския крал Фердинанд VII (царувал 1814–1833 г.). Камариля се възприема като група от придворни или любими личности, които обграждат цар или владетел. Като правило тези хора не заемат официална длъжност или определена власт в кралския двор, но задкулисно влияят на своя владетел и не носят отговорност за последиците от своите съвети. Подобна концепция в съвременната политика е тази на „кухненски кабинет”, който често се състои от нелегални съветници, които заобикалят традиционните управленски практики.

В някои среди терминът се отнася за най-голямата вампирска секта – свободна организация, която привидно представя и защитава всички вампири. Понастоящем сектата се състои от шест клана (по-рано седем). За нея се знае много малко.

Група Кливеден (Cliveden Set)

Група Кливеден е създадена от Клауд Кокбърн в журналистическата му практика за комунистическия вестник The Week.

Участниците са от кръга на Нанси Астор (Nancy Astor). Това са видни личности и политически интелектуалци от 1930 г., които имат политическо влияние във Великобритания преди Втората световна война. Името идва от Кливеден, величествен дом в Бъкингамшир, който тогава е бил резиденция на Астор. Като дом на Нанси Астор къщата е била място за срещи на Група Кливеден от 20-те и 30-те години на ХХ век.

Изтъкнати членове на Група Кливеден са: Нанси Астор (Nancy Astor, Viscountess Astor) – политик и социален деец, Джефри Доусън (Geoffrey Dawson) – издател на лондонския „Таймс”, Лорд Филип Кер Philip Kerr (Lord Lothian), политиците Едуард Ууд (Edward Wood (Lord Halifax), Уилям Монтагу, (William Montagu – 9th Duke of Manchester) и Robert Brand.

Широко прието е становището, че тази аристократична германофилска мрежа е действала в полза на приятелските отношения с нацистка Германия и е спомогнала за създаването на политика на съгласие между Англия и Германия. Норман Роуз през 2000 г. посочва, че когато се събират в Кливеден, групата функционира по-скоро като мозъчен тръст.

След края на Втората световна война от черната книга на нацистите става ясно, че членовете на групата е трябвало да бъдат арестувани веднага след като Великобритания е нападната. През 60-те години Кливеден става място за ключови събития на известната афера Профумо. През 70-те къщата се ползва от Станфордския университет като филиал в чужбина, а днес е собственост на National Trust и се наема като петзвезден хотел, управляван от London & Regional Properties.

Из „Дълбоката държава”

Книгата може да поръчате тук!