Русофилът и от дълбок сън да го разбудиш би трябвало веднага да ококори очи и да каже, че знае кой е Фьодор Шаляпин. Знае, но си трае. За какво си трае? За същото, за което много пъти съм имал повод да пиша. Но... step by step.

Световноизвестният оперен бас Фьодор Шаляпин е роден на 13 февруари 1873 г. в град Казан. В началото на ХХ век започват триумфалните му гастроли – в Милано, Париж, Ню Йорк, Лондон. Но се случва тъпата октомврийска революция и Шаляпин, като всички нормални хора, бяга от болшевишка Русия. Впрочем, така постъпват и наследниците на тези, които русофилите наричат „освободители”. Всички те бягат от Русия, когато там идват на власт болшевиките. Гостоприемство им дава нашето царство-господарство България. Тук те живеят, тук царските правителства пенсии им отпускат.

Шаляпин емигрира от Русия на 29 юни 1922 г. Бяга в Париж, но дванадесет години по-късно, през 1934 г., идва на гастрол в България. Защото Европа в ония времена, за разлика от затворения като концлагер Съветски съюз, е била свободен свят. Както е и днес – не само свободен, но и обединен свят. Свят, който комунистите искаха да разрушат и май че още искат.

Всичко това обаче русофилите би трябвало да го знаят. Но те знаят и още нещо, но си траят за него. Какво е то? Това е казаното от този велик оперен певец за Съветския съюз, за болшевишка Русия. Ето как разсъждава Шаляпин за болшевизма:

„Кои са тези, които са родили този дух? Някои казват, че са кръвопийци; други казват, че са гангстери, а други казват, че са продажни хора, които са били купени за унищожаване на Русия. По съвест трябва да кажа, че макар да имаше много пролята кръв, много жестокост и смъртта наистина шестваше из нашата Родина – тези обяснения на болшевизма ми се струват скромни и изключително повърхностни. Струва ми се, че всичко това е едновременно по-просто и по-сложно. В това съединяване на глупост и жестокост, на Содом и Навуходоносор, каквото се явява съветският режим, аз виждам нещо автентично руско. Във всичките ѝ форми и степени - това е нашата родна уродливост”.

Шаляпин обяснява руският болшевизъм с руския национален характер и го определя като типична уродливост.

Руските историографи описват бягството на Шаляпин от съветска Русия като „противоречив период” в неговата биография. Всъщност е точно обратното. Това е най-непротиворечивият период в нея. Защото да избягаш от комунизма не е противоречие, а пълно щастие. Шаляпин избира свободата и щастието, защото не може повече да понася „родната уродливост”. Но нима не постъпва по същия начин години по-късно и големият български писател Георги Марков?

В наши дни руснаци пари дават, за да избягат от Русия. И аз съм склонен да ги разбера, защото днешният руски режим се опитва да възкреси това, което Шаляпин описва като „родна уродливост”, да възкреси имперското и болшевишкото. Как тогава да не бягаш от Путинова Русия? Не е ли очевидно, че дори нашите русофили не отиват в Русия да живеят, а все на Запад гледат да пласират и себе си, че и домочадието си.

Когато обясняваме днешната политика трябва да познаваме народопсихологията. Това ни е подсказал много отдавна Фьодор Шаляпин. И българският русофил, дори на сън да бъде бутнат, трябва да знае думите му. А снимката е от гастрола на световноизвестния певец в България през 1934 г.

Приятен ден!

*Александър Йорданов във фейсбук