Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Операция "Барбароса": Защо Сталин проспа нахлуването на 4,5 млн. войници на съветска територия

Вчера се навършиха 78 години от нападението на Третия райх над Съветския съюз, познато като операция "Барбароса".

Нахлуването започва в 4.45 ч. на 22 юни. В него участват около 4,5 млн. души, което го прави най-голямата сухопътна операция, провеждана някога. Срещу силите на Оста са изправени също около 4,5 милиона съветски войници, 2,3 млн. от които на западната граница. Макар и изненадваща и първоначално изключително успешна, операцията не постига целта си.

Но в първите месеци на войната заради изненадата съветските войски търпят унизителни поражения. Всъщност планът "Барбароса"  е класически пример за разминаване между разузнаване и политическо ръководство. На 22 юни 1941 г. в 01,45 ч. сутринта съветски влак с 1500 тона зърно преминава през граничния пост Брест-Литовск на руско-германската граница. Влаковата композиция е част от 200 000 тона зърно и 100 000 тона петролни продукти, доставяни всеки месец от Сталин в помощ на немската военна промишленост като част от договора с Адолф Хитлер по силата на споразумението за ненападение между нацистка Германия и Съветския съюз.

След час и половина Вермахтът с повече от три милиона войници  (а заедно с войските на съюзниците от Оста цифрата надвишава 4,5 млн.) и 3350 танка навлиза в Съветския съюз. „Ще трябва само да ритнем вратата — хвали се Хитлер пред приближените си — и изгнилата постройка на болшевишкия режим ще рухне." Куриозното е, че през 1941 г. Съветският съюз притежава най-голямата и осведомена разузнавателна служба в света.

Нападението не е очаквано от висшето съветско ръководство, макар и то да е предупреждавано многократно, че Хитлер готви атака. Сталин не вярва подобно нещо да се случи само две години след сключването през август 1939 г. на пакта за ненападение, известен като „Молотов-Рибентроп". Той смята, че Германия ще довърши конфликта с Великобритания и едва след това ще поеме на изток. За операцията германските войски са разделени на три армии. Група „Север" трябва да завладее Балтика и Ленинград, група „Център" - Беларус, а после през Смоленск да поеме към Москва, група „Юг" - Украйна, Киев и Сталинград.

Защо е допуснат такъв провал в разузнаването, който довежда до най-разрушителната война в човешката история?

Изненадата идва преди всичко от факта, че до този момент двата тоталитарни режима са съюзници. Още през август 1939 г. СССР се договаря с Германия за разделението на сферите на влияние в Източна Европа, за което свидителстват тайните протоколи към пакта Молотов-Рибентроп за ненападение. По силата на този договор Финландия, трите балтийски републики (без западната половина на Литва), Западна Беларус, Западна Украйна, източните провинции на Полша и Бесарабия влизат в сферата на влияние на СССР.

Точно заради това и три дни след подписването на пакта Германия напада Полша. След като изчаква две седмици и половина, СССР нахлува също нахлува на нейната територия, грубо нарушавайки условията на Договора от Рига от 1921 г. и три други договора с Полша, включително такъв за ненападение. По този начин в ръцете на Сталин попадат т. нар. Западна Беларус и Западна Украйна.

А в края на ноември 1939 г., под нелепа претекст за прекомерна близост до границата с тази страна с Ленинград, СССР атакува Финландия. Водени от патриотични чувства (дори финландските комунисти се обявяват за противници на инвазията) финландците демонстрират завиден героизъм. Те нанасят тежки загуби на съветската армия, което не позволява страната да попадне изцяло под съветска власт. Освен това през 1940 г. СССР е дал на Германия своя "собствена" част от Полша в замяна на западната част на Литва, с доплащане в злато за германците. В резултат на това Естония, Латвия и Литва, а след това и Бесарабия, през лятото на 1940 г., стават жертви на агресията на Москва.

Тогава, през ноември 1940 г., Молотов пристига в Берлин на официално посещение, за да се споразумее за влизането на СССР във войната срещу Англия и Франция от страна на Германия. От името на съветското правителство (всъщност от името на Сталин) той иска да включи в сферата на влияние на СССР Румъния (откъдето германците получават петрол), България (източник на храни и тютюн за вермахта) и от Турция - Босфора и Дарданелите и турската част на Армения.

Сталин е сигурен, че Хитлер ще приеме тези условия. Хитлер обаче е не по-малко подозрителен от него, а и вече има информация, че Сталин има планове след това да тръгне и на Запад и затова решава пръв да „удари превантивно“.

Другата причина е, че съветският диктатор просто не се доверявал на информацията от разузнаването и често обичал да казва:

"Аз сам съм си разузнавач!"

Сталин дори не обръща внимание на подробен доклад за "Барбароса" от най-титулувания агент в Япония — Рихард Зорге. Оставил този най-доверен шпионин на комунистите да проплаче в ръцете на любовницата си: "Москва не ми вярва. Сталин не вярва на информацията от Зорге, че девет немски армии, разделени на 150 дивизии, се групират за нападение срещу СССР. Сталин се отрича от Зорге, наричайки го "малко лайно, установило се добре в Япония".

Той не обръща внимание и на такива подробности като разположението на дивизиите на Луфтвафе и танковите поделения в Полша, както и на изказването на Хитлер пред съюзника му, югославския принц-регент Павел, че ще нападне СССР в средата на юни.

По съвременни оценки заради факта, че Сталин пренебрегва повече от 90 предупреждения за атака срещу Съветския съюз между юли, 1940 и 22 юни 1941 г. са загубени 4 милиона войници, 2 милиона от които военнопленници, 14 000 самолета, 20 000 оръдия и 17 000 танка в боевете между юни и декември 1941 г., позволили на немската армия да стигне до предградията на Москва.