Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Героят Краси Стойнов, возил като такси хора при пороя в Пловдив - 4 пъти на косъм от смъртта

Като войник Добри Джуров го прегръща, че е жив, след като пада в пропаст с 32-тонна бойна машина

Научава, че му се е родил син, 20 минути след като оцелява по чудо

Работи и живее в Чехия 7 години, у нас го връща плексит на дясната ръка

В поройните дъждове и бурите, които предизвикаха хаос в Централна България в първите дни на юни, пример за човечност и доброта озари мрачните часове на пловдивчани. Шофьорът по линия 116 Красимир Стойнов впечатли с внимание и грижа и стана герой за своите пътници, като качваше мокри и премръзнали хора по маршрута си и ги возеше почти като такси докъдето пожелаят.

Отговорният служител бе награден от работодателите си - фирмата, която обслужва линията, за своята постъпка. Пътуващите са били обгрижвани в екстремните обстоятелства и от половинката на Стойнов - Ани, която работи като кондукторка в същия автобус.

“Трябва да бъдем хора всеки ден, а и особено в такива моменти. Да показваме човещина - каза пред “168 часа” Краси. - От много години съм в транспорта и виждам, че напоследък хората са станали по-лоши, може би и от недоимък. Все си изкарват яда на другите и това е неприятно. Животът е много кратък и трябва да проявяваме съчувствие. Аз не правя нищо, за да печеля някакви лаври. Винаги ще се отзовавам и ще бъда такъв, какъвто съм си.

За съжаление, онзи ден не можах да закарам едно момченце, което беше към митницата, а там имаше много вода и беше невъзможно да стигна. Колкото можах, направих.

Моята Ани също е много добър човек и винаги гледа да помогне на някого, ако може. Ето, онзи ден например пак в дъжда дойде при мен и ми каза, че една женичка няма пари за билет. Казах й да не се притеснява, да й скъса билет, пък ние ще го платим. Как да оставим така жената?!"

Двойката дори се прибира пеша след края на тежкия работен ден, защото личният автомобил на Стойнов буквално е под вода. Краси е на 52 години, баща на две пораснали деца. Родом е от Пазарджишко. Започва работа като шофьор в транспорта след 2000 година и е имал какви ли не ситуации.

“Веднъж един автомобил беше ударил възрастен човек и беше избягал - разказва той пред “168 часа”. - Тогава карах маршрутка, но като автобусна линия. Бях с няколко човека и спрях. Позволих си с буса да закарам човека до болницата на “Пещерска”. Предупредих шефовете, разбира се.

Просто в транспорта всичко се случва. Аз съм честен човек и мога да кажа, че са ме хвалили, но са се и оплаквали от мен. Поздравявали са ме и са ме хокали. Не може да се харесаш на всички. Но не се сърдя на никого.”

Само преди няколко дни агресивен и навярно почерпен пътник, който се качва от гарата, решава, че шофьорът го е погледнал накриво, и започва да крещи, че ще го пребие.

Ани също се намесва и се опитва с думи да вразуми неадекватния пътник, а Краси само се изправя от седалката, за да го попита какъв е проблемът. И щом агресивният тип вижда, че стига до брадичката на шофьора, моментално се успокоява.

На Стойнов му се е налагало да разтървава биещи се и нерядко да търпи закани от груби и изнервени хора, а по-нахални жени дори са го заплашвали с мъжете си само защото не могат да слязат където си поискат.

“Качват се всякакви хора в различни настроения. По линия 29 преди време си спомням - един пътник се качваше, а друг слизаше, но двамата явно са се сбутали на вратата. И се сбиха. Дръпнах ръчната и скочих да ги разтървавам. Все пак имаше малки деца, хората се изплашиха.

Истината е, че в нашата професия 100 пъти можеш да направиш услуга и добро на някого, веднъж да откажеш и... Няма да ви казвам колко грозно сме обиждани с мои колеги.

Хората най-често искат да им спреш някъде, където не трябва. Как да го направим, като е забранено?!

Понякога ни се карат, че рязко сме спрели или тръгнали. Веднъж, бях тогава на линия 24, карам си съвсем нормално и отстрани по тротоара момче и момиче си вървят спокойно. В последния момент обаче момичето хукна да пресича пред мен. Веднага натиснах спирачка и една дама в автобуса падна. Спрях, отидох, изправих я.

Извиних се. Хората стоят и гледат. Тя нищо не каза, защото видя, че вината не е моя. Изобщо шофьорите знаем, че с единия крак сме в гроба, с другия в затвора.”

Краси осъзнава отговорността на всяко свое действие и се надява да не му се случват лоши неща на пътя. Той на шега дори предлага на своята половинка Ани да започне работа като кондуктор. Оказва се, че й се удава. Иначе тя е родом от Видин и е шивач-моделиер. Двамата нямат брак, но се радват на пълна хармония в отношенията си. Стойнов е категоричен, че за него подписът не означава нищо, важното е да има любов.

Преди да седне професионално зад волана, той е работил и живял цели седем години в Чехия. Завършил е машиностроене, а там се труди в завод, където се произвеждат парни котли за големи сгради и кооперации.

“В Чехия живях много добре. Чудесни хора, прекрасно подредена държава - обяснява Краси. - Там няма за какво да се ядосаш. Иначе заминах като на шега. Сам открих тази работа. В град Мост, близо до немската граница, имаше един човек от моето село в Пазарджишко, който бе председател на българското сдружение там. Свързах се с него и той ми ходатайстваше. Лека му пръст, вече е покойник.

Много бях доволен от самото начало. Езикът лесно се учи. Набързо навлязох в нещата. Върнах се, защото получих плексит на дясната ръка. Не е лесно да ти минават през ръцете по 30 тона желязо на ден. Бях в конструкторен отдел. Първата година само ме изпитваха и видяха добри заложби у мен.

Казваха ми, че ще стана добър, ще стана един от тях. Трудно ми беше, защото в България ни учеха на едни тертипи, а там се работи по съвсем различен начин. Обясняваха ми, че докато пречупят това комунистическо мислене в мен, ще е трудно... Но успяха. Аз пък бягах от българи, защото обичаха да си правят мизерийки един на друг. Контактувах предимно с чехи. Дори сега си пазя отношенията с тях. Един от най-добрите ми приятели е получех-полурумънец - Йозеф Клавай. Много се уважаваме двамата.

Заради плексита не можех да издържам. Платиха ми обезщетение. Дойдох си с надеждата, че ще се оправя. Обаче не се получи. И така започнах в транспорта, та досега.”

За известен период от време той шофира тир, но Ани му забранява, защото не му се отразява добре.

“Един Великден, докато хората са си вкъщи с роднините, аз бях на границата между Чехия и Германия с още един човек, с които като кучета стояхме там 6 дни. Изкарах празника с един буркан лютеница и един хляб. Някои ще кажат, че сигурно не е точно така в тази работа, но всеки отговаря за себе си. Последния път, като се прибрах от Испания, пък бях отслабнал с 16 кг и Анито, като ме видя, каза: “Дотук беше”И край.”

Стойнов има син на 33 години, за когото казва, че е много отговорен мъж, и по-малка дъщеря, завършила с отличие Аграрния университет в Пловдив (някогашния ВСИ), която мисли и за втора диплома за висше образование.

Краси никога няма да забрави как го намира новината за раждането на сина му - 20 минути след първото му разминаване на косъм със смъртта. Още цели три пъти през живота си след това Стойнов ще извади небивал късмет и ще оцелее в животозастрашаващи ситуации.

“Бях в казармата, когато синът ми се роди. И днес ми се насълзяват очите, като си спомням за онзи момент - връща се назад шофьорът. - Бяхме на обучение на Маказа, на гръцката граница до Момчилград. Беше рано сутринта. Играехме тогава дивизионно. Имаше разстановка на бойните машини и се бяхме разгърнали. Чакаме команда: “Марш!”. Едно младо лейтенантче, неопитно още, сбърка и ми зададе марш напред, а аз съм със спуснати люкове и със сензорни апарати. И паднах с 32-тонна бойна машина в една пропаст с още шест човека запасни. Задържа ни едно голямо дърво, израстък на явор от скалите. Точно като във филма на Луи дьо Фюнес.

Наблюдаващи тогава бяха генерал-полковник Митко Митков и генерал Добри Джуров. С вертолет и два танка ме изкараха горе с машината. Лично Добри Джуров, като ни спасиха, ни прегръщаше и питаше: “Живи ли сте? Живи ли сте?”. Можеше да стане трагично, защото машината беше в пълна бойна готовност и ако бяха гръмнали резервоарите, сега нямаше да разговаряме. 20 минути по-късно разбрах, че имам син.”

За щастие Стойнов не е в друга инфарктна ситуация около раждането на дъщеря си в една дъждовна нощ, която го прави изключително щастлив, защото той много искал да има момиче.

За малко обаче Краси се разминава с фаталния край и при две катастрофи и един токов удар.

“Преживях жесток челен сблъсък два завоя преди върха на Шипка. Бяхме с колега с кола и ни удари едно момче с камион. С мой личен автомобил един турчин пък ме блъсна на карловския завой, на който казваме “малката шийка”. Беше страшно. Дори съм изхвърчал от колата, а аз съм човек над 100 кг. Но оцелях. Със смъртта се разминах и при един удар с ток.

Сигурен съм, че има Господ. Има велика Сила. Майка ми и баща ми бяха силно вярващи хора и аз също съм такъв. Със сигурност и заради тях съм това, което съм. Майка ми беше много строга и много справедлива жена.”

След всичко преживяно - добро и лошо, Краси е човек, който винаги си казва: “Прави добро, пък да става каквото ще”.

Идните дни се очакват нови бури и екстремни условия на пътя, но той и Ани са готови да ги посрещнат с усмивка в автобуса.