С

илно недоволство предизвикаха някои от прогнозите за изхода от евроизборите. А данните, изнесени от "Галъп интернешънъл" - една от водещите социологически агенции у нас, чиито шефове са Кънчо Стойчев и Андрей Райчев, предизвикаха истински скандал.

Вместо да дадат прогноза за изборните резултати като всички останали агенции - дял в проценти за всяка от партиите, в навечерието на изборите те пуснаха "особено" предвиждане с интервали - БСП между 28 и 32 на сто, ГЕРБ между 27 и 31 на сто, като по този начин даваха картина на паритет между двете основни политически сили и дори леко потенциално предимство на БСП пред ГЕРБ до последните дни на кампанията.

В крайна сметка се оказа, че техните демоскопски изследвания на практика манипулираха общественото мнение, тъй като ГЕРБ спечели изборите с разлика от цели 7%.

Действията на "Галъп" доведоха до критики дори от собствената им гилдия. Този път не издържа колежката им Боряна Димитрова от "Алфа рисърч", която направо ги обвини в

липса на професионализъм

"Вярвате ли си какво говорите?" - обърна се Димитрова към колегата си от "Галъп" Първан Симеонов и го обвини в лицемерие. "Изследването на общественото мнение е сложна и отговорна работа, която изисква прецизност, познания и отговорност", допълни тя в най-гледаното време на обществената телевизия.

Част от шефовете на "Галъп" до последния момент говореха за тенденции, които са напълно различни от това, което показват резултатите в момента", каза Димитрова.

"Преди изборите има много ясни социални тенденции - обясни реакцията си Боряна Димитрова от пред "168 часа". - Твърдя, че в това е смисълът и на социологията - да може да проследи с различни индикатори какво се случва. С анализи какво се случва в края на кампанията, излязоха

различни

агенции,

включително и ние с "Галъп". Имахме две преки участия в телевизионни студиа, където пряко сблъскахме нашите наблюдения с господин Райчев. Всички стартирахме от паритет в началото, а неговата теза беше, че не просто няма паритет, а БСП дръпва на ГЕРБ и вече води с 2% преднина.

Докато процесът, който ние наблюдавахме, е точно обратният - в хода на кампанията ножицата между ГЕРБ и БСП се разтваря. Даже нещо повече - поехме отговорността и казахме, че вече с около 4,5% сме извън статистическата грешка - ако помня, някъде 31 на 26,5%. Каква е ситуацията, на която аз реагирах: не толкова на техните думи - човек може и да сбърка, не се наемам да твърдя користно ли е или не... Твърдя обаче, че не е възможно два дни преди това, на 23 май, да защитаваш коренно различна тенденция, тоест коренно различен резултат от твоята работа и в

изборната

нощ

да кажеш: "Ние сме абсолютно прави, ние познахме резултата" и да прелегитимраш своята обективност, за да можеш после да продължиш да правиш същите внушения. В две изречения - за мене проблемът е в пълното разминаване между това, което една агенция може да има като данни, като изводи от своята работа, и пълната свобода на внушенията, които прави. Не мога да подкрепям, че това трябва да е образът на нашата професия."

Но все пак могли ли са да повлияят на решението на избирателите сгрешените социологически проучвания? Според специалистите подобна възможност изобщо не е за подценяване.

"Тъй като подобни случаи вече има често у нас, общественото мнение губи доверие като цяло в социологическите агенции и може да се очаква, че въздействието от подобни манипулации също пада. Но не съвсем - коментира и политологът Огнян Минчев пред "168 часа". - В същото време целенасочената промяна на данни едва ли е безкористна..."

Подобно е мението и на други експерти, към които се обърна "168 часа" по повод на проблемите в родната социология.

"Искрено се надявам, че времето, в което

този тип

прогнози

оказваха реално влияние върху вота, отмина, смята и политологът Антоний Гълъбов. - Но именно защото това беше практика допреди няколко години и малко по малко се преодоля, връщането към нея подразни много хора.

Истината е, че от една страна, става дума за сериозна прогноза и тя не може да не се вземе предвид, а от друга страна е очевидно, че имаше желание да се повлияе по-скоро върху вот, който търси единствено кой води, кой побеждава. Този конформистки електорат в България винаги е бил податлив на социологически сондажи и явно е, че у нас продължава да има политици, които се нуждаят от това и продължават да поръчват именно това. Очевидно е, че професионалната общност не е в състояние да се наложи, а от друга страна, има пазар за подобен вид опции за въздействие. Вярно е също, че не се прави безкористно, не става дума и за липса на знания, а за хора, които познават занаята, но го практикуват така, че в крайна сметка рушат самия авторитет на социологическите сондажи."

За съжаление конфликтът между социолозите изобщо не е прецедент, тъй като и преди у нас е имало обвинения в манипулиране на данните. През 2013 г. се развихри огромен скандал в ефира на Би Ти Ви. Той беше предизвикан от социологическо изследване на МБМД, което даваше двойно предимство на ГЕРБ при избори към онзи момент. Тогава в остър диалог, прераснал в лични обвинения, влязоха директорът на МБМД Мира Радева и Кольо Колев от "Медиана". Колев определи изследването за слух и инсинуация. "Всеки нормален човек от бранша ще каже, че това е пълна порнография", заяви Колев.

Радева контраатакува и поясни, че допитването е част от голям международен проект, който обхваща всички страни от ЕС и в него са били анкетирани 2400 души. По думите й изследването е поръчано от френската фирма „Ефишънс".

Скандалът между двамата завърши с призива на Мира Радева да се покажат всички анкетни карти от проучването, както и да се извърши одит и професионална проверка на социологическите проучвания на „Медиана". Тя настоя и за създаване на рейтинг на

социологическите агенции

Любопитното е, че тогава в ролята на един от главните обвинители беше именно социологът Андрей Райчев, който също отправи остри критики към Мира Радева. По думите му подобно изследване е огромен удар по реномето на социологическата общност. „Такава драстична разлика може само да разклати авторитета на всички в бранша пред хората. Мира Радева е направила няколко груби нарушения с това проучване - накърни реномето на клиента и нападна открито колега - Кольо Колев", поясни Райчев, цитиран от ТВ7. „Тя луда ли е, кой социолог ще си позволи да каже такова нещо", избухна той.

Освен това Андрей Райчев предупреди че социологията се разболява от болест, като не става дума за манипулации, а „евтинджос". „Социологията се развива и майсторлъкът не е в това да набираш определени данни, а да умееш да ги тълкуваш", посочи той. - Логично - и евтинджосът, и използването на трици вместо брашно влияят на резултатите. Като гледам Радева, ме е страх да отида на лекар" беше красноречивият коментар на шефа на Галъп.

По този повод „Галъп", „Алфа Рисърч", „Медиана" и „Скала" обявиха бойкот докрай към Мира Радева.

"Навремето реагираха спрямо колега групово, докато в момента

няма групова реакция

- дори няма специално становище на самата социологическа асоциация - казва за разликите между двата скандала доц. Гълъбов. - А проблемът е голям, защото е заложен авторитетът на нашата професия. А етичен кодекс в българската социологическа асоциация има поне от 10 или 15 години. Това са стандартните изисквания, когато се обявяват данни. Оттам нататък хората трябва просто да внимават за интервала, в който изследването е било на терен. Това е ключовият момент, при положение че има технологично време за обработване на тези данни. Но когато данните бъдат публикувани повече от два дни след като са били направени на терен, това означава, че се съгласуват някъде. Това означава, че някой използва момента на публикуването им с политическа цел."