Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ден за размисъл. Мисля за... Престъпление след престъпление, терор след терор, грабеж след грабеж

Моите размисли са ранноутринни. Може и следобедни да има.

Та ето за какво си мисля. Мисля си затова, че на този ден през 1919 г. по време на своя XXII конгрес Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) се е преименувала на Българска комунистическа партия (тесни социалисти). Но по-трагичното за държавата ни е, че тогава тази партия поема курс към болшевизация. Резултатът е известен – престъпление след престъпление, терор след терор, грабеж след грабеж, съсипия на държавата ни. И стотици хиляди избити и репресирани невинни хора от вманиачените до безумие последователи на съветските болшевики. То не са атентати, „въстания”, „революции”, строителство на комунизъм, на „развит” и „реален социализъм”, то не бе пъчене по паради и манифестации, портрети и мавзолеи, борба срещу капитализма... И накрая?

Ах, накрая се направиха на „вода ненапита”, но все пак признаха, че цялата им работа със социализма е била „недоносче”. И пак си смениха името, за да изментят отново, по традиция, народа. И наистина го ментят вече 30 години. Е, не винаги номерът им минава, но те са упорити, не се отказват. Крадоха и лапаха като за последно. А това – офшорките, направо си ги имат за банкомат. Теглят си оттам милиони хей така, като стой та гледай. И голяма част от народа ни наистина свикна само да зяпа. Зяпа утринните блокове на телевизиите, какво друго да зяпа. Мигар социалист ще му покаже на живо милионите си?

Впрочем, за да бъда напълно исторически достоверен е задължително да спомена, че в бр. 37 от 5 май 2000 г. на Държавен вестник е публикуван приетият от 38-то Народно събрание Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Това е кратък, но ясен и несъмнено добър закон, защото никой вече 19 години не смее нито да го промени, нито да го отмени. Има четири члена този закон. В първия се казва, че БКП е дошла на власт с помощта на външна сила ( има се предвид окупацията на България от Съветския съюз), а управлението ѝ е довело страната до национална катастрофа. Факт е, че Генералния секретар на БКП Петър Младенов призна това през 1989 г. От член втори става ясно, че БКП е унищожавала „традиционните ценности на европейската цивилизация“, нарушавала е човешките права и свободи, създала е „моралния и икономическия упадък на държавата“ и е подчинила нашите национални интереси на чужда държава – СССР „до степен на практическа загуба на държавен суверенитет“. Член трети си е направо „право куме в очи”. Той обявява БКП за престъпна организация. А член четвърти определя всички действия, извършени с цел съпротива и отхвърляне на този престъпен режим, за „справедливи, морално оправдани и достойни за почит“.

Та такава история се е заформила на 25 май 1919 г.

Но стане ли дума за БКП не може да не стане дума за истинската родина на нашите комунисти – пропадналият без вест Съветски съюз. Затова е добре да си припомним, че тази добра новина за човечеството се случи през 1991 г., а на 25 май 1994 г. в Русия се завърна, след 18-годишно изгнание, писателят Александър Солженицин. Той е творецът, който предаде в книгите си целият ужас на комунистическата система превърнала „великата страна” в огромен концлагер. Но тъй като рано или късно концлагерите ги закриват, дойде ред и да закрият Съветския съюз. Опитът днес на Кремъл да възражда култа към масовия убиец Сталин и болшевишкото минало, е обречен. Ако ще десет Крима да окупират руснаците – все тая. Нямат бъдеще с такава политика. В ХХI век с наглост и агресия дълго няма да изкарат. Но трябва да има ежедневна нетърпимост към политиката им. Те си знаят защо.

И едно събитие, което ще припомня, за да разведри малко тази мрачна атмосфера. Защото там където има комунисти атмосферата е винаги мрачна. А на света има и разредена атмосфера. Това е по високите върхове. И тъй като тия дни сума ти алпинисти загинаха на опашката за изкачване на Еверест си спомних, че на 25 май 2001 г. американците (кой друг, разбира се!) Шерман Бул ( на 64 г.) и Ерик Вайхенмайър (на 32 г.) стават най-възрастният човек и първият сляп човек, покорили връх Еверест. Американци, какво да ги правиш. Все гледат да са първи. И успяват.

Много са рожденниците на този ден. Но и много ярки личности са си отишли на този ден.

На 25 май 1869 г. е роден големият български писател Георги Стаматов – бесарабски българин, съдия, прекрасен разказвач, незаслужено забравен днес. Стилът му е неповторим.

Днес рожден ден има моята преподавателка по история на новата българска литература проф. Елка Константинова. На своите студенти тя умееше да разкрива не само тайните на текста, но и автентичната атмосфера на литературния живот преди трагедията на 9-ти септември 1944 г. Когато разказваше за съдбата на българските писатели, преди и след тази зловеща дата, тя свещенодействаше. Сетне заедно извървяхме дълъг път на надежди и борба за демокрация. Възкресихме достойна политическа партия – Радикалдемократическата, участвахме в изграждането, а не в разбиването на Съюза на демократичните сили. Проф. Елка Константинова бе истински министър на културата. Днес тя навършва 87 години. Бъди ни жива и здрава, Елке!

Не мога да не поздравя и още един рожденник. Това е президентът Петър Стоянов. И той е роден на 25 май 1952 г. За Стоянов, както впрочем и за всеки политик, винаги ще има различни мнения. Но едно не може да му се отрече – твърдо и последователно отстояваше вярната посока за развитие на България, а именно – членството в НАТО и ЕС. Това е основният критерий за оценката на политиците след края на престъпния комунистически режим – последователният и неотклонен европейски и евроатлантически курс. Защото само той гарантира успех на България. Честит рожден ден, г-н Президент!

Но като съм започнал да се връщам в миналото не мога да отмина и още един 25 май. На този ден през 1876 г. загива Георги Бенковски – един от ръководителите на Априлското въстание. Предаден е от българин и е пронизан с куршум от турчин. А сетне главата му е отрязана и е разнасяна набучена на кол от Ботевград до София за „поука” на „непокорната рая”. Спомням си обаче това, което разказва Захари Стоянов в своите „Записки по българските въстания”. И то е, че когато произнася първата си реч на събранието на Оборище през април 1876 г. и иска пълномощия за апостолите, Георги Бенковски заявява:

„...предателство ще да бъде от наша страна, ако допуснем да се развее пряпорецът на русите или сърбите над историческото Търново или по върховете на стария Балкан. Ние...трябва да бъдем българи!”

Та такива са моите ранноутринни размисли в този „ден на размисъл”. И току виж съм се присетил още нещо по-късно през деня.

*Александър Йорданов във фейсбук