Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Умишлена забрава и липса на възмездие за жертвите

След 10 ноември 1989 г. се дава гласност за престъпленията, извършени в ТВО “Белене” и десетките други лагери, действали у нас по времето на комунистическия режим. През март 1990 г. по публикации в пресата Прокуратурата на въоръжените сили започва следствие. То се ограничава до лагера в Ловеч и близкия до него лагер за жени в село Скравена, тъй като за останалите подобни места

информацията в

архивите била изгубена

Съществувалият в продължение на три години “Слънчев бряг” край Ловеч е нещо като дъщерна организация на “Белене”. Зловещите надзиратели, като Николай Газдов, Юлияна Ръжгева и Петър Гогов, са били командировани там от дунавското ТВО. Оттам са преместени и първите затворници.

През април 1990 г. Народното събрание приема текст в Наказателния кодекс, който да увеличи давността за убийствата, извършени в лагерите, от 20 на 35 години. Последният комунистически парламент обаче удобно “забравя” да придаде обратна сила на текста и той остава неприложим.

Следва безкрайно протакане на съдебните процедури. Прекратеното следствие е възобновено през 1992 г. и стартира делото. Обвинителният акт на Прокуратурата на въоръжените сили посочва, че са събрани доказателства за извършването само на 14 умишлени убийства от общо 147 открити смъртни акта на лагеристи в лагера край Ловеч. Подсъдими по делото стават Мирчо Спасов, бивш зам.-министър на вътрешните работи, началникът на лагера Петър Гогов, като двамата са обвинени в длъжностно престъпление, офицерът от Държавна сигурност о.з. лейт. Николай Газдов, отговарящ за лагера,

обвинен за 12 убийства, зам.-началникът на лагера Цвятко Горанов – за 6 убийства, и надзирателката Юлияна Ръжгева, обвинена за извършването на убийствата на две лагеристки.