260 вида птици обитават Персин

В своите спомени въдворените в “Белене” винаги обръщат внимание на контраста между красивата природа на дунавския архипелаг и ужасните мъки, на които са подложени в лагера.

В наши дни малко са запазените постройки на острова от времето на първия концлагер. На мястото на прословутите бараки от глина и върбови клонки се вижда лека вдлъбнатина, която очертава само основите им.

Все още обаче стоят

къщите на шефовете на лагера

и надзирателите. Запазени са и някои от вишките на охраната. Макар и в руини, все още могат да се видят постройките от последния етап на съществуването на концлагера през 80-те години. В тях са били затваряни предимно български мюсюлмани, несъгласни със смяната на имената по време на печално известния “възродителен процес”.

В построената в края на 50-те и начало на 60-те години сграда има постоянна изложба, осъществена от журналиста Христо Христов.

Експозицията й включва документи, разкази и рисунки на политическите затворници, които

дават представа

за лагерния ад

Досега обаче не са правени разкопки, за да се намерят тленните останки

на жертвите

Първоначално те са заравяни на близкия остров Магарец, а в по-късните години заедно с докараните от лагера в Ловеч са погребвани на остров Предела.

Именно там водата е откривала плитките масови гробове, за да се устрои

пир за свинете с човешка плът...

В момента тези места са гъсто обрасли с дървета и на практика не се посещават. Подобно е положението и с близкия остров Щурчето, където са били въдворявани жените.

В западната част на главния остров и до днес се намира затвор, който преди е функционирал паралелно с концлагера. Понтонен мост е връзката със сушата, по него може да премине кола. За да се премине през моста, е нужно разрешението на управата на затвора, което се намира на брега на Белене. Забранено е посещението на острова от туристи

без специално разрешение.

В момента Милен Дулев, кметът на Белене, в ролята доброволен екскурзовод придружава групи на острова. Както и лагеристите са писали в спомените си мястото е с невероятно красива природа.

Кметът гордо се хвали, че на Персина и околните островчета вече живеят над 260 вида птици. Освен тях в защитената природна зона се срещат

множество

глигани, чакали

- една истинска малка джунгла, късче от рая.

Днес уникалната природа на най-големия дунавски архипелаг постепенно се възстановява от

варварската намеса на лагерните власти В годините преди това например птиците са били поне двойно повече. Пораженията са от пресушаването - навремето злощастните концлагеристи са принудени да строят диги с голи ръце и с помощта на примитивни сечива под пълчищата озверели комари (мнозина се разболяват и измират от малария и други болести). Тогава животните и птиците го напускат.