Швеция, Франция и Австрия са държавите, в които има най-много наши роми, преживяващи с просене по улиците, установи проверка на "168 часа". Според данни на Националната комисия за борба с трафика на хора столиците Виена, Стокхолм и Париж, както и по-малките градове в близост до тях са най-благоприятни за развитието на организираната българска просия. Именно от тези места са преобладаващите сигнали до комисията, изпратени от хора, станали техни жертви.

Засега в нито една от тези страни просенето не е признато за незаконно и за него никой не може да бъде осъден. В отделни градове в Швеция отскоро се обсъждат промени, според които ще се изискват пълномощни, удостоверяващи, че човекът, който проси, е наистина социално слаб. Засега обаче това все още е само идея.

От местните жители също няма бунтовe срещу просяците. Шведите, французите и австрийците се оказват изключително състрадателни народи. Те не щадят пари за нашите актьори, които влизат постоянно в ролята на болни или слепи инвалиди. Чужденците им дават, без да осъзнават, че всяка получена монета всъщност

финансира

цяла мрежа

за трафик на хора. Благодарение на пропуските в законите и факта, че властите в трите страни рядко успяват да разбият международните канали от този тип, цели семейства и дори цигански махали се издържат по този начин. Но изкараният оборот много рядко остава за просяка. Най-често той се събира от ромските босове, които принудително карат определена група по този начин да изкарва пари.

Въпреки че според данни на прокуратурата жертви на трафика на хора с цел трудова експлоатация за 2015, 2016 и 2017 г. са станали общо 124 души, броят им всъщност е много по-голям. Това е така, защото за голяма част от жертвите никой не разбира, тъй като те мълчат, след като са заплашени от тарторите, че ако кажат нещо пред някого, близките им ще пострадат. Други пък все още са в някоя от трите страни и изпитват трудности да подадат сигнал до съответните институции за помощ.

Жертвите се подбират по определени критерии. Според Националната комисия за борба с

трафика

на хора

най-уязвими и тези, които най-често попадат в подобна престъпна мрежа, са мъже и жени в активна възраст, без образование. Идеята е да бъдат лесно манипулирани, да не знаят как да потърсят помощ, нито пък да могат да разговарят с някого от града, в който се намират, за да обяснят, че са там не по собствено желание.

Просяците са подбирани и от определени региони в България, в които има високо ниво на безработица. Според проучването на комисията силно уязвими са и хората със здравословни проблеми - както физически, така и психически. Именно те носят най-голямата печалба на своите трафиканти.

Въпреки че тук в България босовете демонстрират истински лукс в скъпи коли и триетажни палати, в Швеция, Франция и Австрия най-важното правило е изобщо да не се набиват на очи. Най-често там живеят във фургони, взети под наем, ходят пеша или с градски транспорт, не използват скъпи телефони, обличат се в евтини дреги. Почти нищо от парите, които просяците им изкарват, не се харчи там. Важно е и сумите никога да не се връщат в България наведнъж, за да не става подозрително. Член на фамилията например праща на няколко транша или пътува няколко пъти до България, за да донесе заработения оборот.

За да се предпазят напълно, често трафикантите се представят и с

различни

имена

пред жертвите си. Те спестяват и информацията къде точно се намират бунгалата им в града. Всичко това се прави в случай че някой от просяците бъде извикан на разпит от властите. Така той няма да може да посочи хората, които са го отвлекли, нито къде могат да бъдат открити.

Въпреки твърденията, че най-много наши просяци има в Швеция и там те печелят най-добре, Франция също се оказва желана дестинация, в която този бизнес цъфти. Проучване от 2015 и 2016 година, проведено от френските власти, показва, че просяците там изкарват на тарторите си по 30 хил. евро годишно. През 2018 г. полицията в Тулуза задържа 11 българи, организирали канал за трафик на просяци. Всички заловени бяха членове на пет ромски фамилии, а сред жертвите им дори имаше и 7-годишно дете. Към принудените да просят те дори поставяли и задължителна долна граница на изкараната

сума, която

трябвало да покрият

За тези, които били на по-малки кръстовища, тя била 30 евро, а за големите 400 евро. Това, което шокира френските власти по време на разследването, беше, че тарторите на групата дори търгували и препродавали просяците помежду си. Един струвал около 500 евро.

В кои други държави има наши просяци, четете в печатното издание на "168 часа".