Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Треньорът на шампионките по борба Петър Касабов: Строг, но справедлив съм. Позволявам им да плачат

Сълзите не значат, че си слаб, а че си бил силен прекалено дълго

Не мисля, че има ревност у тях за моето внимание

Селекционерът има 2 дъщери. Съпруга, с която се познават от деца. Цял тим победителки, които вярват в него и той в тях

Как се калява стомана? С много труд и дисциплина, но и с разбиране, с вяра и с внимание. Така един силен мъж извайва шампионки, които жънат победи на тепиха. Зад страхотните успехи на националките ни по борба стои старши треньорът Петър Касабов, или Шефа, както го наричат неговите състезателки.

Само преди дни на европейското първенство в Букурещ българските спортистки се пребориха отборно за второто място, Тайбе Юсеин завоюва втората си европейска титла, Биляна Дудова - трети златен медал в трети различен стил, а Миглена Селишка и Евелина Николова грабнаха сребърни призове.

Напълно заслужено Касабов стана

треньор на годината през 2018 г.,

когато неговите момичета също постигнаха сериозни успехи и показаха, че са от световна класа. Той е и човекът, под чието ръководство Елица Янкова спечели бронз на олимпиадата в Рио и донесе много радост на всички българи. Именно след игрите в Бразилия националният тим премина в опитните ръце на Касабов.

Треньорът сякаш е орисан да бъде заобиколен от дами, на които да отдава цялото си внимание и грижа, вкъщи - съпругата му Василка и двете му дъщери Жаклин и Сиана, на работа - цял отбор шампионки.

- Г-н Касабов, каква е вашата тайна? На какво се дължат успехите на националките ни по борба?

- Ако ви кажа тайната, ще трябва да ви убия. (Смее се.) Всичко, разбира се, се дължи на много усилена работа и постоянство. Важното е момичетата да вярват, а това не е лесно. Доверието и надеждите им от тях към мен идват, когато печелят медали. И всъщност това е тайната - вярата един в друг и в собствените възможности.

- На какво държите в работата си със състезателките?

- На ред и дисциплина. Аз съм строг, но справедлив.

- Трудно ли се работи с жени в един повече мъжки спорт?

- Беше трудно, докато не ми се довериха. Нямаше как да се получи, ако аз само изисквах от тях много, а те нямаха добри представяния. Те видяха обаче, че това е правилната рецепта и нямаме проблем. Изпълняват всичко, което искам от тях, без много да мислят.

- Как ги надъхвате преди важна битка?

- Аз съм човек на момента. Знам, че не трябва да се разчита на заучени фрази. Не мога да отида и да кажа на едната едно, а после същото на другата, защото става тъпичко. Опитвам се да измъкна максимума от настоящия момент. И да им осигурявам спокойствие.

- Налага ли ви се да се справяте и със сълзи понякога?

- Когато един спортист се бори на такова високо ниво, в един момент напрежението му идва малко в повече. По-добре е да има сълзи, защото така се освобождава напрежението. Разбира се, че им позволявам да плачат. Винаги казвам, че това не означава, че си слаб, а че си бил силен прекалено дълго време.

- Има ли ревност у тях за вашето внимание?

- Не мисля. Едните обичат да си постоянно покрай тях, другите пък искат да са по-свободни. Старая се да обърна достатъчно внимание на всяка. Не искам да ги разделям. Към всяко от момичетата се отнасям по различен начин, защото всяко е с различен характер. Държа конкретните ми наблюдения и подходи спрямо всяка да си ги държа за мен, защото връзката между нас ще се изгуби. Понякога те си мислят, че съм малко по-строг към една, а към друга по-добър, но всъщност всичко е доста добре обмислено от моя страна.

- Все пак можете ли да кажете по нещо за всяка? Тайбе?

- Истински професионалист. При нея, когато е трудно, трябва да усети, че има гръб и опора. Всеки, колкото и да е силен и могъщ, в един момент усеща, че губи почва под краката си. Тогава е достатъчно да усетиш, че има стабилен човек до теб. За кратко, но в точния момент.

- Биляна? Евелина? Миглена?

- Биляна е трудолюбива. Самодостатъчна. Понякога прекалено много вярва в себе си. По принцип това помага, хубава черта е, но трябва да се контролира. Евелина лесно се разсейва, но е упорита. Миглена е прекалено самокритична. Винаги недоволна от себе си.

- Вие на какво се учите от тях?

- На търпение. Да не съм избухлив. Да съм по-разбран. Невинаги това, което искам да стане, трябва да стане сега и на момента. И пак ще се случи на моето, когато трябва.

- Чувствате ли се късметлия заради това, че живеете в женско царство?

- Да. Моите две дъщери са дар от Бога. В работата ми това е личен избор, при който полагам труд, за да могат да бъдат изградени тези силни характери.

- Строг ли сте към дъщерите си, или ги глезите?

- Добър съм и им позволявам много неща. Те често са с нас по лагери и състезания. Виждат примера на каките и се стремят да бъдат сериозни и отговорни. И са. Голямата ми дъщеря е в шести клас, а малката е в детската градина, но се държи като по-голяма.

- Ще се радвате ли да станат спортистки?

- Много ми се иска. Засега Жаклин я влекат танците. Тренира хип-хоп. Това е нейната страст. Не иска да се бори на тепиха. Не бих им наложил нищо. За да станеш добър спортист, трябва да искаш и да обичаш това, което правиш. Насила нищо не става.

- На какво искате да научите децата си в житейски план?

- Да бъдат честни, трудолюбиви и никога да не се отказват колкото и да е трудно. Да се борят с всяко препятствие по пътя си.

- Как се запознахте със съпругата си?

- От много малки се познаваме. В Петрич тя живееше на една улица с мои братовчеди. Играли сме си заедно като деца. Когато станах на 20 години, а тя беше на 18, така се получи, че съдбата ни събра. В брака ни цари разбирателство и вяра един в друг. Тя не е спортувала професионално, но покрай мен е съпричастна с нашата кауза. На последното състезание беше с нас. Вълнува се, както всички ни, защото познава голяма част от момичетата от малки.

- Вас самия борбата с какво ви спечели?

- Бях много малък, в трети клас, когато започнах да тренирам. Тогава ходех и на футбол, и на борба. Не знаех какъв ще е пътят ми. В шести клас треньорът от моя роден край Петрич отиде вкъщи при майка ми и й каза: “Трябва да го изпращаме в София, иначе ще го изгубим за борбата.” Тогава вече имах участия по регионални и републикански състезания.

Имало е после много трудни моменти за мен, особено когато започнах с треньорската работа, но не ми е минавало през акъла да се захвана с нещо друго. Винаги съм казвал - ще дойдат и по-добри дни. Радвам се, че не съм се заблуждавал.

- Кой е бил вашият най-добър учител в спорта?

- Във всеки един етап от моето развитие съм имал различни треньори и ще сгреша, ако изброя само няколко имена. Няма да бъде честно. От много хора съм се учил.

- Имаше ли колебания у вас, когато трябваше да поемете националките?

- Никакво. Готов бях и преди това. Съдбата си знае работата. Преди да стана старши-треньор, четири години бях помощник треньор. С тях от дълго време сме заедно.

- Чувствате ли се като техен баща?

- Разбира се.

- Ето, и грациите в художествената гимнастика са много силни. Смятате ли, че у нас дамите в спорта се доказват като истински бойци и именно те най-често ни карат да се гордеем - златни момичета и в борбата, и в гимнастиката?

- Бих казал, че са професионалисти в ръцете на професионалисти. Познавам Ина Ананиева, бившата треньорка на ансамбъла, говорили сме си на много теми, свързани със спорта и начина на подготовка. Кой как въздейства. Макар че в художествената гимнастика имат едни особености, ние - други. Водещото и при двете несъмнено е дисциплината Колкото и да е техничен и със силна психика един спортист, няма ли ред - всичко отива по дяволите.

- Какъв е режимът ви, когато сте в активна подготовка?

- Сутрин ставане в 8 без 15 часа. Физзарядка. В 8,15 - закуска. В 10 - в залата. От 13 до 13,30 - обяд. От 14 до 16 часа - почивка. След това от 17 - отново в залата до 19-19,30. После вечеря. В 22 часа всички са по стаите, а в 22,30 телевизорите са загасени.

- Как си почивате, когато имате време за това?

- Когато работиш нещо, което обичаш - цял живот си спокоен и свободен. Имало е моменти, когато се уморявам. След тежки състезания. Но пък два-три дни презареждане след това и нямам търпение да се върна в залата и да работя.

- Какви са следващите ви цели?

- Световното първенство през септември. Трябва да се подготвим добре, да се запазим от травми. Това е квалификация за олимпиадата. Мечтаем за нея. Но сме се научили да се съсредоточаваме върху следващото препятствие. А преди олимпиадата ще има и още едно европейско. Затова едно по едно. Борбата е да гледаш към най-предстоящата битка.

- Каква е вашата най-голяма награда?

- Семейството ми. Съпругата, която много ме разбира, макар и да е доста трудно с моите постоянни отсъствия.

От момичетата - когато виждам, че правят това, на което съм ги учил - и на тепиха, и в живота. Като това, че преди всичко трябва да сме личности и истински хора. Такъв ли си, неминуемо ще станеш и голям спортист.