МИЛ СПОМЕН: „СЕ ПОКАЖА ДЕКА ЦАРОТ Е БУГАРСКИ”

Македонците останаха без цар. Доскоро имаха един – Самуил, но признаха вече, че той е бил български цар. Но възможно ли е такъв велик народ, с такава велика история да няма свой цар? „Дека е вашиот цар?”, питам някъде в началото на новия милениум един македонец в Прилеп, градът на Димитър Талев. „Како дека е? – ми отвръща той. „Го имаме царот!” „Добре, отвръщам, но "како се вика овоj ваш цар?” И ето какво ми отвърна другарят мой:

„Секой бугарски цар е македонски цар.”

„Така е, брате моj, но не мора политичарите да си седат на уши!” И след това какво? След това – на маса и наздравица с чуканче „Жолта” тиквешка ракия и с „шопска салата”. Защото сме си нашенци, както го е написал многократно в романа си „Железният светилник” прилепчанинът Димитър Талев. И ми идват отнякъде тия стихове:

Го сакаме она што не ни припаѓа нам,

а никој не е спремен да продолжи сам...

Така сме ние с македонците. Те отлично знаят общата ни история, но понякога от комитски курназлък твърдят, че тя само на тях им „припаѓа”. Но е факт, че са се запътили натам, където ние вече сме –към Европейския съюз. И ми се чини, че пак до нас ще опрат, та да сколасат до братското ни рамо да се подредят. Защото? Защото „се покажа дека царот е бугарски!” И защото, както съм казал в далечната 2002 г. политиците трябва да създават бизнес климат, а не да използват бизнеса за политически цели.

*От фейсбук