По-късно мнозина претендират, че са морякът и медсестрата, уловени от Алфред Айзенщат при еуфорията от края на Втората световна война

Мендонса целува пред бъдещата си жена непознатото момиче, което е стоматологичен асистент и австрийска бежанка

14 август 1945 г. V-J day. Таймс Скуеър кипи от еуфорията на стотици американци, обезумели от щастие. Един жесток военен конфликт приключва. Всички празнуват триумфа над Япония, чиято капитулация слага край на Втората световна война. 22-годишният Джордж Мендонса, войник от флота, е толкова превъзбуден, че сякаш се носи в безтегловност сред екзалтираната тълпа.

Изведнъж съзира 21-годишната Грета Зимър Фридман, облечена в униформа на медицинска сестра. Той се насочва право към нея, сграбчва я и я целува, без да й остави никакъв шанс да се възпротиви. На всичкото отгоре Джордж демонстрира неудържимата си радост, като “напада” напълно непознатата дама пред очите на бъдещата си съпруга Рита Петри.

В този момент нито той, нито изненаданата Грета подозират, че към тях е насочен фотографски обектив. Точно

в 17,51 ч. на юг

от 45-а улица

фотографът Алфред Айзенщат увековечава един миг, който ще остане в историята.

Това е най-известната насилствена целувка, след която обаче никой не смята за нужно да предявява съдебни претенции и да влиза в ролята на жертва. Култовата сцена даже се превръща в триизмерна статуя на Таймс Скуеър.

Десетилетия по-късно поддръжници на движението #Metoo заклеймиха тази емблема на вълнението и символ на края на войната. През февруари, дни след смъртта на Джордж Мендонса, вандали изписаха с червен спрей #Metoo върху крака на девойката от скулптурата “Безусловна капитулация” в Сарасота.

През 1945 година и дълго след това обаче хората не просто не виждат нищо лошо в целувката на моряка и момичето в бяло. Напротив, след като кадърът на Айзенщат се сдобива с феноменална слава, мнозина претендират, че са двамата герои от Таймс Скуеър. Много искат да са на тяхно място - редица господа твърдят, че

и те са целували наред дами от еуфория,

някои жени пък казват, че самите те са били в обятията на непознат моряк. Впоследствие най-сериозните и възможни претенденти се оказват самозванци.

Истинските самоличности на целуващия и целунатата от прочутата снимка са установени, след като през 1980 г. списание “Лайф” призова участниците в сцената да се идентифицират. Историческо проучване установява, че действителните лица са именно Мендонса и Фридман.

Двама души, чиито пътища се пресичат само за една целувка, пример за нищо друго освен за духа на този ден - часа на безумната радост.

Още на 16 години Джордж е изключен от училище и започва да се труди заедно с баща си, който е търговски рибар в Роуд Айланд.

Постъпва във флота след атаката на

Пърл Харбър.

Според собствените му думи тогава всяко момче на неговата възраст иска да се изправи срещу японците.

През 1945 година Мендонса тъкмо се е върнал от Филипините. Корабът и екипажът му са преживели доста военни действия и са били изпратени в Щатите, докато армията стане достатъчно силна да атакува отново. Така на 14 август той има време да се фокусира върху срещата си с красивата Рита, с която се е запознал няколко седмици по-рано на барбекю в Роб Айланд. 20-годишното момиче по това време живее с родителите си в Куинс.

“Беше много красива - разказва по-късно Джордж. - Мисля, че се влюбих в нея от първия поглед.” Сутринта на знаменития ден той е нервен, облечен е с военната си униформа и заедно с Рита се запътват към “Радио Сити Мюзик Хол”, където ще гледат филма “Звънче за Адано”.

Те така и никога не разбират как свършва лентата. По време на прожекцията вратите започват да се блъскат отвън. Чува се глъчка. В салона включват светлините и спират филма, за да се обяви добрата вест:

“Войната свърши, японците се предадоха”.

Джордж и Рита моментално изхвърчат на улицата и отиват в Чайлдс бар, който е само на няколко пресечки. Там по протежение на бара са наредени чаши, които не спират да се пълнят отново и отново. Мендонса изпива доста.

Порядъчно почерпен, хваща Рита за ръката и двамата отиват на Таймс Скуеър. И докато преминават Седмо авеню, на 44-та улица той забелязва жена в униформа на медицинска сестра, която събужда пресни спомени у него и го връща едва три месеца назад. На 11 май в Тихия океан на борда на “Съливанс” Джордж наблюдава как два японски самолета камикадзе се разбиват в близкия бункер и предизвикват серия от експлозии. Загиват 346 американски войници, а телата на 43-ма от тях никога не са открити изцяло. Мендонса помага при изваждането на стотици мъже от водата, някои от тях са с ужасни изгаряния, и със страхопочитание наблюдава как сестрите се опитват да ги спасят.

Извинявате ли вече Джордж, който, съзирайки Грета в нейната бяла униформа, забравя изцяло за своето момиче Рита? Той изтичва, сграбчва и целува своя спомен, за да празнуват заедно победата.

Мендонса не знае, а и не пита, че дамата в ръцете му изобщо не е медицинска сестра, а само стоматологичен асистент. След като чува щастливата новина, тя също отива на Таймс Скуеър от офиса си на Лексингтън авеню.

Грета е родена и израснала в Австрия, но през 1939 г. нейните родители настояват тя и двете й сестри да бягат в Америка. Така момичетата са едни от последните бежанци, успели да се спасят. По-късно научава, че нейните родители са загинали в лагерите и самата тя никога не се завръща в Австрия.

Грета си спомня, че в лудата еуфория на 14 август може би е стояла около минута на Таймс Скуер, когато някой просто я е сграбчил.

“Този човек беше много силен - връща се назад в интервю Фридман.-

Не го целувах. Целуваше ме.

Не го видях да се приближава, а преди да го разбера, вече бях в тази тежка хватка.”

Едва на няколко крачки от двамата стои Рита. В един от направените кадри на целувката тя дори се вижда на заден план.

След като Джордж връхлита върху непознатата и устните му се впиват в нейните, той просто я пуска и тръгва към метрото. Рита го последва, а Грета кротко се връща на работа.

Никакви излишни драми.

Бъдещата съпруга не си позволява да направи сцена на ревност и никога през годините не осъжда мъжа си за фриволното му поведение тогава.

Джордж е категоричен, че в онзи момент е бил много пиян и дори не си спомня целувката. Никога обаче няма да може да я забрави. Благодарение на Алфред Айзенщат.

Списание “Лайф” публикува снимката в броя, който излиза веднага след V-J day. Кадърът дори не е на корицата, а чак на страница 27. През следващите години изданието го публикува пак още няколко пъти.

Мендонса вижда фотоса за пръв път в брой от 1980 г.: “Беше като да гледаш в огледалото”.

Фридман, вече омъжена и с деца, също разпознава себе си.

“Шевовете на чорапите ми бяха идеално прави - винаги бях внимателна в това отношение. Това беше моята фигура и прическата ми.”

Освен всичко нейният съпруг забелязва и нещо друго - странния ъгъл на левия палец на момичето. Той твърдял, че когато е много напрегната, ръката на жена му се втвърдявала и палецът й стърчал точно така.

През годините Грета се занимава с направата на дрехи за кукли, работила е в летен театър и като реставратор на книги. Взима диплома от колеж едва през 1981 г., когато двете й деца завършили университет. Почива на 92 години на 8 септември 2016 г. в Ричмънд, Вирджиния.

Според нейните наследници Грета никога не е гледала на целувката от 14 август като на нещо лошо, като на акт на насилие срещу нея.

През 1987 г. Джордж Мендонса завежда дело срещу Time Inc., като твърди, че той е морякът на снимката и че “Тайм” и “Лайф” са нарушили правото му на публичност с използването на фотоса без негово разрешение. Позовавайки се на съдебните разноски, той оттегля претенциите си през 1988 г.

Мендонса почива на 17 февруари тази година малко преди да навърши 96 години.

Преди той и Грета да бъдат признати за автентичните герои от историческата сцена, други почти си извоюват това право.

Едит Шейн пише на Айзенщат през 1980 г. с твърдението, че именно тя е жената на снимката. Според изследователи обаче не би могла да е, защото височината й (1,47 м) е била недостатъчна в сравнение с височината на някого от мъжете, които твърдят, че са целуващият моряк.

Карл Мускарело, пенсиониран полицейски служител в полицейското управление в Ню Йорк, през 1995 г. заявява, че е героят от кадъра. Разказва, че е бил на Таймс Скуеър в същия ден и е целувал много жени.

Собствената му майка го убедила,

че той е мъжът от снимката,

заради отличителен белег на ръката му. Едит Шейн първоначално подкрепя твърдението на Карл и двамата дори се срещат. Но през 2005 г. тя се разколебава пред “Ню Йорк Таймс”: “Не мога да кажа, че не е. Не мога да кажа и че е.” Мускарело признава, че е бил пиян и няма ясен спомен за действията си на площада.

Глен Макдафи също претендира, че е дръзкият мъж от Таймс Скуеър, и дори преминава пет теста с полиграф. В противоречие със спомените на фотографа той обяснява как една сестра отворила ръцете си към него, той се запътил към нея и я целувал дълго време, така че да може да бъдат снимани.

Оказва се, че нито Макдафи, нито Мускарело, нито Едит Шейн, нито другите кандидати за слава, са действителните лица, уловени от Айзенщат.

Фотографът описва станалото в две свои книги - “Айзенщат на Айзенщат” и “Окото на Айзенщат”. На 14 август той е в тълпата и търси ситуации за снимане. Тогава забелязва един моряк.

“Сграбчваше

всяка жена,

която видеше

и целуваше всички - млади момичета и стари дами. Изтичах пред него с моята “Лейка”, но нито една от картините, които бяха възможни, не ми хареса.

Тогава забелязах сестрата, застанала в тази огромна тълпа. Фокусирах се върху нея и точно както се надявах, морякът дойде, сграбчи я и се наведе да я целуне.

Контрастът между бялата й рокля и тъмната униформа на моряка придава на снимката допълнителното въздействие. Направих точно четири снимки. В рамките на няколко секунди.”

Айзенщат изтъква, че ако момичето е било облечено в други дрехи, той нямаше да има кадър. Но ето че четирима души (плюс забравената за малко Рита) са на подходящото място в подходящото време, за да се роди един фурор в поп културата, да се създаде символ на емоцията от края на една война - целувката... тогава, когато още не беше страшна.

Четете още:

Репортерката искаше нещо повече от целувка, но явно са й казали, че ще изкара милиони

Джени Суши търсела бърза печалба от скандала с Кобрата