Иронично режисьорът призна, че за страданията му са отговорни Гапле, Саламов и Изизева, а Сульо и Пульо са единствените му приятели

Филмът му “Уют” с летящ старт в премиерния си уикенд, но с -18% спад през 2-рата седмица и след възмутеното му писмо

Актьорът е обвиняван, че предлага халтура и кич, той е категоричен, че не твори за “простака”

Кои са неприятелите на Камен Донев? Кои са тези, към които се обърна с гневно писмо той броени дни след премиерата на своя първи авторски филм “Уют”?

Това се питат всички.

В своето обръщение артистът не назовава имена, но изтъква, че адресира възмущението си до запотените “от обездвижване турбомаргинали”, “мухлясали интелектуалци с разбити мечти за творческа кариера”, “хонорувани лелички и чичковци”, “критици”, “разбирачи”, “неразбрани актьорски гении”, “попарени печурки на майка България” и т.н.

Това словесно излияние на Донев провокира на свой ред вълна от гняв и раздразнение както у редица негови колеги, така и у тези, които не са му заклети фенове. Имаше и хора, които защитиха правото му да бъде бесен. Така се заформиха много люти спорове, в които се сблъскаха две основни полюсни мнения. От една страна, че той има абсолютно основание да бъде груб спрямо “завистливите и бездарни анатомични парадокси”, а от друга, че не е ясно защо е изпитал нужда да обижда когото и да било, след като самият той е “генератор на халтура”.

И така след като взриви социалните мрежи със сериозния си тон, Донев предпочете да посегне отново към най-голямото си оръжие - хумора. В своя типично ироничен стил режисьорът реши да даде на любопитните това, което искат, но по своя начин. В рамките на гостуването си в “Шоуто на Слави” Донев предостави списък на виновниците за страданията му.

“Понеже всички питат кого съм визирал... имам конкретните имена. Пишете: Чимладимой Харташки Гапле от Руен. Той е паднал в мина като дете и там е израснал. Някъде към 80 години е живял в мината.; Иван Чеспрестишев Муролаков, брат на Гапле. Той е от Базън; Ирин Дрехопростиров Саламов; Шменда Търкаспийска Изизева от Дюселдорф. Тя е излизала от майка си, но се е върнала.; Фелоксион Карапастачев Олер - германец, но е раждан от мечка. Мечка 1 и Мечка 2.

Те са виновни за всички мои страдания и

за цялата моя мъка, сръдня и яд.

Не казах за Сульо и Пульо. Те са от Мездра. Не знам защо съм ги записал, защото това всъщност са единствените ми приятели. И те са мои деца.”

Донев изтъкна, че не иска след станалото да прави дълбокомислени анализи, като обърна всичко на шега.

Дали повлия обаче отвореното му писмо на представянето на неговия кинодебют “Уют”, на който той е продуцент, режисьор, сценарист (заедно с Борис Радев) и изпълнява главната мъжка роля? Статистиката показва, че в премиерния си уикенд лентата привлича близо 13 хиляди зрители и заработва приходи от 123 899 лв., като изпреварва “Капитан Марвел” и се качва на върха в родния боксофис. Във втората седмица от престоя си на голям екран и след публикуването на обръщението на автора си обаче филмът отчита спад от -18%. И със своите

10 055 зрители

за уикенда

е изпреварен от премиерния “Дъмбо”. Към 31 март “Уют” е на второ място в боксофиса с общи цифри до този момент - 35 222 зрители и 324 914 лв.

Пълнометражната игрална продукция е финансирана от Донев без нито лев от държавната хазна. Първоначалната идея на драматурга за пробив в киното е да заснеме филм по повестта на Йордан Йовков “Жътварят”, но НФЦ отказва да субсидира проекта. Така Донев решава сам да атакува и сменя концепцията, като залага на три свои едноактни пиеси, които в крайна сметка изграждат “Уют”.

Пред камерата редом до него се изявяват Стефка Янорова, Албена Колева, Валентин Танев, Захари Бахаров, Ники Сотиров, Бойка Велкова, Патриция Пъндева и др. Всички те са избрани без кастинг, защото са сред най-любимите артисти, с които режисьорът е работил през годините.

Филмът засяга проблематиката на живеенето, отношението към парите, начина, по който хората се разминават и не умеят да живеят комфортно дори след като спечелят големия джакпот.

Да, лентата разсмива, пропита е с ирония и е изцяло в стила на Донев, а актьорите се справят отлично, но... Всичко е като за сцена -

театър,

а не кино.

Екзалтация и крясъци, обикновено необходими, за да достигне емоционалния заряд и до най-отдалечения от сцената зрител в публиката. В киносалона обаче въздействието е друго.

Твърде дълъг филм (2 часа и 20 минути), в който банални и битови сцени са така разтегнати, че изморяват. Човека оркестър също не пропуска да препълни сюжета с много музика и песни, хора, ръченици и всичко това натежава. Никой не очаква да гледа киноразновидност на грандиозния спектакъл “За сватбите. Песни, танци и истории из балканските земи”.

Точно това е представлението, което

с премиерата си през 2015 година събра 12 000 души

в зала “Арена Армеец, а Донев отново е основен двигател като сценарист, режисьор и главно действащо лице. Всички тогава казваха “Рекорд!” и пресмятаха, че авторът е спечелил близо половин милион лева. През 2018 година “За сватбите” се игра за 5-и път.

В спектакъла докато едни откриват дълбоки художествени ценности, то други виждат повече кич и мешана скара.

В работата си обаче Донев е егоист, без това да е изцяло в негативен заряд. Той обяснява, че прави каквото му се прави. Ако му се пее - пее, ако му се танцува - танцува. И дори не изпитва нужда да дефинира крайния резултат и да го слага в жанрови рамки - моноспектакъл, театрална постановка, шоу... какво значение има?

Скоро артистът ще закове и 500-ното представление на “Възгледите на един учител за народното творчество”. Във формата на МОНО Донев изнася подробна лекция, чиято тема е българският народ.

“Всичко, което правя, не е със злост. Аз не мразя българина. Радвам се, че българинът умее да се смее над себе си” - разяснява актьорът.

Премиерата на спектакъла е през 2007 година, а на следващата печели награда за комедиен хит на сезон 2008.

Благодарение на него Донев става единственият изпълнител,

препълвал

зала 1 на НДК

(4000 седящи места) десетки пъти с едно и също заглавие.

През 2013-а идва ред за дебюта и на “Възгледите на един учител за всеобщата просвета”. Персонажът на Учителя се радва на голям успех и всъщност си има прототип. Това е преподавателят по шлосерство на Донев, който е завършил механотехникум в Русе. Името му е Георги Дочев.

“Той няколко пъти е идвал на спектаклите ми - обяснявал е комикът. - От него първоначално взех един говорен дефект, после го махнах. Той винаги говореше и се шегуваше много сериозно и не можеше точно да се разбере. Измисляше си някои неща, от които ние, вече не деца, но не и още тийнейнджъри, се впечатлявахме. У него имаше една много приятна патетика - провинциална в хубавия смисъл на думата, патетика на човек, който се е трудил много. Цял живот е бил шлосер и стругар. Работник със здрави ръце. Тази първичност, чувство за хумор, една доброта имаше у него, мисълта му постоянно летеше нанякъде. Това много ми харесваше. Буквално чешит. Интересен, забавен...”

Неразривна част от творчеството на Донев са българските народни песни и танци, които са емблематични за него. Той винаги ги вплита в сюжетите около своя Учител, като дава нагледен урок по български фолклор.

Този афинитет не е случаен.

Баща му Иван Донев е създател на фолклорния

танцов театър

“Найден Киров” в Русе. Заедно със своите танцьори той има голяма заслуга за популяризирането на родните традиции в това отношение по цял свят. Разбира се, синът му израства заедно със състава. По-късно танцува професионално и в ансамбъл “Филип Кутев”.

“Фолклорът, българските песни и танци, са ме формирали такъв, какъвто съм. За хубаво или за лошо. Мисля за хубаво. Научиха ме на много неща”, казва Донев.

Певческите си възможности актьорът развива и в началото на кариерата си в трио със Стефан Вълдобрев и Мая Бежанска. И до днес се вижда като роб на музиката - постоянно си пее нещо, тананика си или импровизира.

Веднага след като завършва специалност “Актьорско майсторство” в НАТФИЗ през 1993 г. в класа на проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев, е приет в Театъра на Българската армия. Остава там от 1994 до 2009 г. През 2000 и 2001 г. участва в българското телевизионно предаване “Улицата” на режисьора Теди Москов.

Своите най-важни ментори Донев цитира в отвореното си писмо така: “Моя учител Крикор Азарян казваше: “Майна, няма нищо по-страшно от организираната посредственост”. Тодор Колев казваше на такива като вас: Оди дроби зеле!!!”

Безспорно артистът е повлиян от две икони в българското кино и театър.

Критиците му обаче смятат, че това, което той предлага на зрителите, са халтура и кич, които се харесват на почитателите на чалгата. В действителност Донев винаги е заявявал открито отвращението си от тази пошла тенденция, а именно чалгата.

“До простака е трудно да се стигне. Простакът слуша гнусна чалга и други извращения. Всичко, което е свързано с пошлотията, е виновно за това. Допуснахме поколенията да се изменят. И това тръгна от попфолка, който съсипа ценностната система и останахме без морал.

Чалгата е жалък пълнеж на време. Една доброволческа смърт духовна. Да си губиш времето да слушаш тая простотия – това е все едно да гледаш Big Brother. За мен това е тотална простотия и няма никакъв смисъл. И не мога да разбера защо хората гледат подобни неща.

Самите ние трябва да сме максимално ревностни, строги, честни и безкомпромисни. Няма нужда да замитаме под килима. Нямаме време да се лъжем. Животът минава. Моите филми и моите спектакли дават едно утешение и най-вече карат хората да погледнат нещата от друг ъгъл. Но да поправят проблема - едва ли.”

Режисьорът прави печеливши спектакли, но този негов нюх идва след разочарованието от провала на “Средиземноморци” в Сатиричния театър. Крах за него, но не като режисьор, а като мениджър. В онзи момент той осъзнава, че “театърът е машина, която поглъща много пари и в която няма място за илюзии, за витаене в облаците”. Оттогава не си позволява да прави нещо, без предварително да го претегли от всички страни.

Донев слуша джаз, класика, фолклор, повлиян е от Вим Вендерс с филма “Париж, щата Тексас”, Еторе Скола, Марио Моничели, Фелини и големите автори в литературата – Чехов, Гогол, Достоевски.

Като актьор е придирчив и е отказвал много роли за киното, които са му били предлагани, защото не му се харесват. Предпочита сам да си е шеф и да импровизира на воля.

“Опитвам се да бъда честен, да казвам истината,

доколкото мога, в това, което правя.”

В своето заключение, подчертано дебело в писмото му, той заявява, че въпреки всичко “АЗ ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ТВОРЯ И ЩЕ ВИ НАПОМНЯМ ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ, ЧЕ ВАС ВИ НЯМА”.

Дали пък със своите гневни думи Донев волно или неволно не даде личен пример за това, че както в делника, така и в изкуството човекът/творецът все пак неистово търси своя уют, макар и с възмущение.