За първи път България разработва атрактивен пакет със стимули

за световен гигант

За първи път България разработва атрактивен пакет със стимули

за световен гигант

България и Сърбия са в свирепа битка коя ще привлече завода за шкоди на "Фолксваген". Двубоят буквално е на живот и смърт, защото инвестицията ще е за 1,4 млрд. евро, а ползите от нея ще са стратегически и много по-ценни от кредитните рейтинги на която и да е международна агенция.

Концернът планира заводът да е готов до 2023 г., за да пpoизвeждa пo 300-350 xил. aвтoмoбилa гoдишнo. Прогнозите са, че износът ще е за 4,5 млрд. евро годишно, което при нашия бюджет за 2019 г. от 45 млрд. лв. е почти една четвърт. На фона на брутния ни вътрешен продукт за 2018 г., който е 107 млрд. лв., годишният приход ще около 10%.

Заетите в завода на "Фолксваген" ще са 4-5 хил. души,

но това число според специалисти трябва да бъде умножено по десет, тъй като около подобен проект винаги има стотици съпътстващи бизнеси – най-различни поддоставчици на авточасти, аксесоари, стоки, услуги, да не говорим за фирмите, които притежават логистични центрове, тези, които се занимават с транспорт, охрана, чистота, хранителни стоки и др.

Битката е жизненоважна и по още една причина - навремето Словакия също нямаше никакъв опит в производството на автомобили, но с различни стимули успя да стане номер едно в Европа по създадени коли на глава от населението. В момента страната е привлякла толкова много инвестиции в този бизнес, че е станала нещо като клише - който и автоконцерн да реши да инвестира някъде в Източна Европа, първата страна, за която се сеща, е Словакия.

Стъпването на "Фолксваген" е от стратегическо значение за България, тъй като веднъж завинаги ще бъдем поставени на картата на ЕС като изгодна за инвеститорите дестинация. Досега най-големите ни заобикаляха по различни причини – географска отдалеченост от големите пазари на Европа, войната в Косово, финансова, бежанска криза,

влошаване на условията за бизнес в определени периоди.

С привличането на концерна всичко това ще бъде забравено и България има шанс да стане магнит за останалите топинвеститори, които вече не виждат такива стратегически предимства в Централна Европа, каквито притежаваме все още ние.

За разлика от Словакия, Унгария и Чехия, където заплатите в автозаводите вече доближават тези в Германия, нашите все още са далеч от тези нива. За наш късмет заетите в тези фабрики направиха няколко знакови стачки в опит да ги повишат още повече. В крайна сметка "Фолксваген" и филиалът им "Ауди", приеха исканията на синдикатите, но започнаха упорито да търсят място за новия си завод извън тези три държави.

В края на миналата година глaвният изпълнитeлeн диpeктop нa дъщepнaтa кoмпaния Skоdа Бepнxapд Maйep първоначално обяви, че ще избират между България, Румъния, Сърбия и Турция. След като консултантската им компания започна да проучва условията в отделните страни, през февруари Майер уточни, че изборът им вече е сведен до две държави. По свои канали медиите в Европа научиха, че става дума за България и Сърбия. Въпреки това сръбският президент Александър Вучич тези дни в голямо интервю обяви, че

страната му се конкурира с България,

Турция, Румъния и Украйна.

Независимо дали си придава важност или това наистина е така, това е доста притеснително, тъй като Турция е страна с традиции в автомобилостроенето. Много от автогигантите правят там своите автомобили, да не говорим, че страната има огромен опит в производството на почти всички авточасти. Освен това работната ръка е в изобилие и на ниска цена заради понижения курс на лирата. Единствено икономическата криза в Турция, която тези дни може да прерасне и в политическа, заедно с влошените отношения на правителството с Европа

могат да възпрат "Фолксваген" да инвестира там

Украйна също изглежда все още рисков вариант, но с Румъния не е така. Тя макар да няма нашата инфраструктура и магистрали, е по-близо до големите пазари в ЕС и има доста по-голям опит в автомобилостроенето. От тази гледна точка не ни остава нищо друго освен да се надяваме, че наистина сме останали в надпреварата само ние и сърбите.

За съжаление от 90-те години насам практиката показва, че в подобни битки печели този, който е най-добър в ритането по кокалчетата, а това никога не е било силната ни страна.

Надцакването с държавните помощи винаги е бил решаващият аргумент, макар че големите концерни и страните никога няма да си го признаят.

В това отношение Сърбия има далеч повече шансове от нас, защото тя не е ограничена от стриктните правила на ЕС. Като цяло Евросъюзът са против предоставяне на каквито и да е субсидии или помощи от страна на държавите в полза на частни компании. В миналото, когато все още нямаше такива строги регламенти, Словакия, Унгария и Чехия привлякоха рекорден брой първокласни компании.

За разлика от тях в годините на прехода

България винаги

е разчитала,

че ако спазва стриктно европейските правила, това ще бъде оценено от компаниите и ще извлече дивиденти. Това така и не се случи и вечно констатирахме как ни заобикаля една или друга първокласна инвестиция.

Затова този път е предприета различна стратегия. "168 часа" научи, че за първи път София също ще влезе в битката с атрактивен пакет държавни стимули, които ще направят страната ни още по-привлекателно място за инвестиции. 

"Насърчителните мерки или т.нар. "инсентиви", които се предоставят от българската държава, са атрактивни и се работи по тяхното разширяване за стратегически проекти, а вниманието, отдавано от държавата на най-високо равнище към всеки един проект - независимо от неговия размер, се цени високо от нашите партньори – заяви пред "168 часа" източник, запознат с преговорите. - В хода на всяка работа неминуемо могат да възникнат и проблеми. Германските ни партньори са впечатлени от подкрепата, ефективността и бързината, които получават по разрешаването им в лицето на българската държава."

Какво представляват държавните стимули? Досега източноевропейските страни ни изпреварваха, като обикновено предлагаха огромен терен с изградена инфраструктура с ток, вода, газификация, основен път и околни пътища, плюс всички разрешения. През 90-те се е стигало дотам, че някои страни освен терена са изграждали и самата фабрика, само и само да привлекат даден инвеститор. Разбира се, никоя страна няма да си признае, но неофициално всички знаят кой какво прави. Именно тези удари под кръста принудиха ЕК да създаде определени правила, но те и до днес се заобикалят успешно.

За последно Словакия предостави 129 млн. евро на Jaguar Land Rover, за да изгради завод в Нитра за 1,4 млрд. евро, който

ще произвежда 150 хил. високопроходими автомобила годишно

Когато започна разследването, от ЕК приеха, че помощта на Словакия е допустима, защото ще подпомогне изостанал район и защото в противен случай концернът щял да изнесе производството си в Мексико.

Благодарение на подобни практики в Словакия имат заводи "Фолксваген", "Пежо Ситроен", КИА.

През 2008 г. южнокорейският гигант получи 32 млн. евро държавна помощ за разширението на фабриката си на стойност 200 млн. евро. Компромисът има смисъл, тъй като от концерна увериха, че така ще увеличат годишното производство с една трета - на 300 хил. автомобила, и ще разкрият поне още 700 работни места.

Словакия привлече инвестицията на "Пежо" от близо 1 млрд. с официална държавна помощ от около 105 млн. евро.

Според инвеститори Унгария е спечелила "БМВ" и проекта им от 1 млрд. евро с около 120 млн. евро държавна помощ.

Малко повече правителството е заделило за гиганта "Ауди" - 133 млн. евро, но пък концернът вложи в икономиката 1,2 млрд. евро. Унгария привлече и "Мерцедес" със стимул от 38 млн. евро.

През 2007 г. Чехия отмъкна буквално под носа на останалите източноевропейски страни "Хюндай", като им предложи 111 млн. евро помощ. Окуражена от успеха, година по-късно

страната заложи стръв

от 132 млн. евро,

за да спечели и инвестицията на "Тойота-Пежо-Ситроен".

Със същата въдичка Словакия сега е на път да привлече и фабриката на "Тесла". В последно време те са единствената компания, която, за да бъде спечелена, й се строи всичко - от завода до цялостната инфраструктура и околните пътища.

В ЕС помощта може да е от 15 до 40%, но отделни по-изоставащи райони имат право и на по-голям размер. От тази гледна точка, ако "Фолксваген" изберат терен в Пловдив пред София, ще имат право на по-атрактивен пакет. Всъщност колкото по-привлекателна е помощта за концерна, толкова по-добре, защото Сърбия не е ограничена от тези проценти и може да си позволи не само да подари терена, а и да изгради завода 100%,

само и само да спечели битката.

Истината е, че надцакването със стимулите продължава и след привличането на инвестицията и това е част от договорките още от самото начало. За всяко разширение на предприятието предварително е уточнено с правителството каква държавна помощ ще се предостави.

Така например неотдавна Унгария поиска да отпусне 133 млн. евро на "Ауди" в град Гьор, за да разшири капацитета си и да разкрие 2100 нови работни места и Брюксел поиска отсрочка, за да провери дали това наистина ще е така.

"168 часа" потърси за официален коментар търговския представител на България в Берлин Стефан Йонков, но той отказа да даде информация по проекта, като помоли за разбиране с думите, че на този етап е най-добре да сме дискретни.

Защо в правителството смятат, че който вдига много шум губи битката, четете в хартиеното издание.