Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тодор Живков и папа Йоан Павел II умират от лечение с антибиотици Тодор Живков и папа Йоан Павел II

“И двамата са имали вирусна инфекция, преди да починат. Усложнения причиняват смъртта им”, твърди д-р Атанас Михайлов

Бившият Първи бил с пневмония, а главата на църквата - с ларингит

Тодор Живков и папа Йоан Павел II са лекувани с антибиотици и антипиретици заради вирусна инфекция малко преди да починат, което е довело до смъртта им.

По аналогичен начин заради грешния подход в лечението са умрели още хиляди други хора по света, твърди пред "168 часа" хомеопатът Атанас Михайлов.

Теорията произхожда от 50-те години на миналия век, когато немския учен Ханс-Хайнрих Рекевег, основоположник на хомотоксикологията, доказва, че при вирусно заболяване, ако се прилагат алопатични лекарства като антибиотици, сулфонамиди, химически противотемпературни средства може да се отключи тежка автоимунна реакция и дори да се даде ход на туморен процес.

"За Живков и папата се знае, че са били хоспитализирани известно време преди да починат, защото са се разболели от някакъв вирус - разказва лекарят. - Живков е бил с вирусна пневмония, а папата със симптоми на грип, установяват ларингит и недостиг на въздух. В болницата са лекувани с антибиотици и антипиретици, които

стабилизират за момента,

но усложняват вирусната инфекция, която причинява смърт. Тези лекарства водят до имунна какофония. Много хора с вирусни заболявания, ако не са били лекувани с антибиотици, е можело да не загинат."

Според архивни документи Тодор Живков постъпва по спешност в болница на 8 юли 1998 г. Имал тежка вирусна инфекция, висока температура и десностранна бронхопневмония. С мъка докторите овладели състоянието му и почти го излекували.

"После обаче настъпиха мозъчни усложнения с бърз и прогресивен ход и с развитие на множество исхемични огнища на мозъчната кора", обяснява д-р Тодор Герасимов, шеф на клинична база "Лозенец" по това време.

"Това доказва моята теория, но има доста учени, които не са съгласни с нея - обяснява д-р Михайлов. - Много научни американски публикации обаче са удостоверили с факти и примери смъртта на хора, страдали от простуда и лекувани с антибиотици и антипиретици."

Тезата на д-р Михалов се потвърждава и от факта, че за

влошеното здравословно състояние на бившия Първи

започва да се говори 4 месеца преди смъртта му. Спрягат се различни диагнози, включително и рак на белите дробове.

Всичко започва на 11 май 1998 г., когато късно вечерта Живков е приет по спешност в Правителствена болница с болки в стомаха, висока кръвна захар и отпадналост.

Отслабнал е с 6 кг. До последно отказва да постъпи отново в лечебно заведение. Когато състоянието му обаче се влошава, той е настанен в клиничната база "Лозенец".

Тодор Живков изпада в частична кома две седмици преди смъртта си. Рядко излиза от нея и почти не разпознава близките си.

През деня на 6 август вече е в мозъчна кома и вечерта, в 20,05 часа, умира.

2 дни след кончината на бившия Първи д-р Тодор Герасимов излезе с официалната причина за смъртта.

Там се твърди следното: "В основата на мозъчните усложнения стоят тежка и предимно мозъчна атеросклероза, дългогодишна захарна болест, прекараната вирусна инфекция с бронхопневмония, както и напреднали възрастови промени в целия организъм".

По абсолютно същия начин

се влошава и здравето на папа Йоан Павел II

7 години след смъртта на Тодор Живков.

На 1 февруари 2005 г. той е приет в клиниката "Джемели" в Рим заради проблеми с гърлото и симптоми на грип. Лекарите установяват, че има ларингит и проблеми с дишането. Изписан след 9 дни, той е настанен отново в лечебното заведение на 24 февруари и му е направена трахеотомия, за да може да диша. Изписан е на 13 март и се връща във Ватикана, където дни по-късно се показва на вярващите на площад "Св. Петър" през прозореца на кабинета си и безмълвно дарява благословията "Урби и орби" на Великден.

Лекарите обаче предупреждават, че болестта паркинсон, от която страда от началото на 90-те, и болезненият артрит допълнително може да влошат състоянието му.

Следват периоди както на временна стабилност, така и на слабост и изтощение. Понякога му било трудно да се движи и да стои прав без чужда помощ. Папата е преживял операция за отстраняване на тумор и апендикс, вадил си е рамото и е чупил крак. Въпреки заболяванията си Йоан Павел Втори смяташе, че физическата слабост не може да го спре и не се отказваше от голяма част от дейностите си.

Болестите му неведнъж повдигаха въпроса дали не трябва да се оттегли и дали срокът на папската служба не трябва да бъде ограничен.

В края на март обаче папа Йоан Павел II започва да бъде изкуствено подхранван от постоянна сонда в носа.

Той е уведомен за тежкото си здравословно състояние, но предпочел да не постъпва в болница, а да остане в покоите си. Там получава необходимите медицински грижи. При него са личният му лекар, отоларинголог, още един специалист и две сестри.

"В този период, докато е бил във Ватикана след лечението в болница, папа Йоан Павел Втори трябва да е лекуван с антибиотици", твърди д-р Михайлов.

Папата получил и уринарна инфекция, висока температура, септичен шок и колапс на сърдечната дейност.

Медиците предупреждават, че

вирусната инфекция може да се е разпространила в кръвта

и това е опасно за живота му, имайки предвид възрастта му. За съжаление се оказват прави.

Ден преди да почине, папата е в много тежко състояние, но с ясно съзнание и изключително ведър и спокоен.

На 2 април 2005 г. съобщават, че папа Йоан Павел II е починал от настинка, която се е влошила сериозно.

Смъртта на главата на Римокатолическата църква и на Тодор Живков потвъждават тезата на д-р Атанас Михайлов, че лечението с антибиотици при настинки, грип и вирусни инфекции не е правилно.

Коментара ()

Вашият коментар