Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Съдия Гочев осиновен от дядо си след 1944 г., за да завърши училище. Георги Димитров бил наемател в къщата на майка му от 1913 до 1918 г., но тогава роднините й не знаели кой е Димитър Гочев с жена си Йова Чолакова и дъщеря си Вера през 2016 г. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

Баща му е изпратен в лагера “Белене”, където едва разпознават царския генерал

Остава без ребра, след като измръзва в буря на Рила, защото дава туристическата си екипировка на спътницата си

Бившият конституционен съдия Димитър Гочев, който почина на 83 години на 6 март, е имал невероятна съдба и си е пробил изключително трудно път към гимназията и университета в годините на комунизма.

Първият български представител в Европейския съд по правата на човека, е син на царски висш офицер.

Баща му ген. Боню Гочев е бил натоварен да унищожи оръжието в Казанлък, след като през 1919 г. по силата на Ньойския договор България е трябвало да намали армията и въоръжението си. Вместо това генералът скрива оръжието.

В началото на 40-те години той е бил комендант на Военната фабрика в Сопот. Докато работел там,

живеел с жена

си и децата си

в манастира.

Така Димитър Гочев завършил първо отделение в Сопот.

През 1949 г. комунистическата власт изпраща баща му първо в лагера в с. Богданов дол, а после в "Белене". Там го вижда синът на кмета на село Богдан, с когото се познават отпреди, когато Боню Гочев работил във Военната фабрика в Сопот. Концлагеристът изглеждал толкова зле, че се е наложило специално разпознаване дали това наистина е ген. Гочев.

Семейството му пък е изселено от София и заточено в Червен бряг. В онзи момент Димитър, вече тийнейджър, за да не се наложи да прекъсне образованието си, е осиновен от дядо си по майчина линия. С него бъдещият юрист няма никаква кръвна връзка - човекът е втори мъж на баба му. Но това е единственият начин в онези трудни времеда да остане в София и да завърши гимназия.

През 4-те години, в които баща му е затворен в "Белене", семейството често се опитвало да отиде на свиждане. Но много пъти не успявали да го видят.

Надзирателите отказвали да извикат Гочев-старши

с аргумент, че се е провинил и е наказан. Това притеснявало жена му дали е още жив, след като не може да го види.

Генералът умира скоро след като е освободен от зловещия комунистически лагер през 1953 г. Жена му се връща в София, в същата къща, в която е живяла като дете. И разказвала на сина си спомени как при тях като наемател дошъл Георги Димитров, когато била 5-годишна.

Това се е случило през 1913 г.

Комунистическият вожд почукал на вратата им

малко след Междусъюзническата война, в която дядото на конституционния съдия е убит. Семейството имало нужда от средства и решило да даде стая под наем.

Георги Димитров се появил, облечен в кърпени дрехи, изглеждал скромен и възпитан. Майката и бабата на Гочев по-късно му разказали, че не знаели кой е. Тогава той не е бил много известен.

Същата година комунистическият вожд е избран за народен представител и затова

често се прибирал вкъщи с файтон,

което за онези години било рядкост. Отивайки в Народното събрание, не се обличал в кърпените дрехи, а се изтупвал. Сдобил се с много по-нови и по-модерни.

Но на среща с работници винаги слагал старите кърпени дрехи

Така поддържал имиджа си на защитник на трудещите се.

Вождът на българския пролетариат прекарал 5 г. в родната къща на Димитър Гочев - до 1918 г. Обичал да си пийва коняк и винаги когато си сипвал, отварял и блокче шоколад. Отчупвал си едно парче и останалото давал на майката на конституционния съдия, която тогава била малко дете. Здравка Гочева била дъщеря на царски офицер. Дори по комунистическо време, когато официалното обръщение към жените е "другарко", държала да й казват "госпожа Гочева". Възпитала Димитър Гочев да спазва всички християнски традиции и обичаи.

На Великден и на Коледа ходели на църква, а когато се запознал с бъдещата си жена, било повече от ясно, че ще направят и църковен брак. Това се случва на 8 август 1976 г.

Поискали специално разрешение от владиката, защото тогава са Богородичните пости и Синодът не позволява да се извършват сватбени церемонии. Жена му обаче много държала на избраната дата, защото вярва в символиката. Денят се падал новолуние.

"За мен той беше светиня свята",

каза пред "168 часа" Йова Чолакова-Гочева.

Двамата се запознали няколко години по-рано на погребението на чичо й. Димитър Гочев бил приятел и съученик на нейния първи братовчед и дошъл заедно с него след опелото на водосвета у роднините й.

Оказало се, че и Димитър, и Йова обичат да се катерят по планинските върхове. Обикаляли по всички български планини - Рила, Пирин, Стара планина, Витоша. А след 1989 г. отишли на гости на най-добрия му приятел в САЩ - Боби Кусев, който ги посрещнал в Денвър, Колорадо, и директно ги качил да спят нависоко в Скалистите планини.

На следващия ден

покорили връх над 4000 метра без кислородни маски

"Усетихме леко замайване и повишаване на пулса, но нямахме проблеми с дишането. Дъщеря ни, която тогава беше малка, също беше с нас", разказа Йова Чолакова.

През следващите дни също се катерили по Скалистите планини, но вече на по-ниска височина - до 3000 метра.

Всичките приятели на Димитър Гочев знаят за любовта му към планините. Най-много обичал да върви извън утъпканите пътеки - там, където не е стъпвал човешки крак. Затова и дълги години беше председател на Българския туристически съюз и на туристическите хорове в България.

През 1965 г. Гочев измръзва в Рила

до такава степен, че се налага да му отстранят няколко ребра. Тогава той отива на поход с приятелка, която не била добре екипирана. Извила се снежна буря и той като кавалер дал туристическите си обувки на жената, с които тя побягнала и го изоставила. Той някак стигнал до най-близката хижа бос, където прекарал нощта, а на сутринта слязъл със сетни сили до Дупница. Оттам го откарали в "Пирогов" в София.

Дефибрилаторът обаче бил повреден

Наложило да отстранят част от ребрата му, за да направят масаж на сърцето. Освен това трябвало спешно да оперират измръзналите палци на краката му.

Всичко това не отказало Гочев да ходи по планините дълги години след това.

Другото му хоби освен походите нависоко е пеенето. Още по соца пее в хор "Планинарска песен".

Иначе цял живот е бил съдия, но докато стигне дотам, извървява дълъг път. За да влезе право в Софийския университет, му е трябвала препоръка от Отечествения фронт (ОФ). Такива са били изискванията. А ОФ отказва на сина на царски генерал да следва.

Така след като завършва Втора мъжка гимназия, Димитър Гочев започва да работи, защото не може да учи, а трябва да помага на майка си и сестра си. Баща му е в "Белене". Хванал се като работник във фабрика за сандъци.

Шефовете там го харесали, защото бил изпълнителен и му дали препоръка, че може да стане студент по право. Влязъл в Софийския университет, но

през 1956 г. го изключват заради буржоазния му произход

И отново започва физическа работа. Този път в строителна кооперация, където правел покривни изолации.

Всичките му колеги също били от буржоазни семейства, низвергнати от новата власт. Шегували се помежду си, че няма как при тях на покрива да попадне човек от работническата класа, защото било необходимо да знаят езици и да имат поне средно образование.

В един момент обаче заради старателността му позволяват да възстанови студентските си права и така успява в крайна сметка да се дипломира.

И тогава отново се сблъсква със системата - не може да започне работа като адвокат заради произхода си. Но му предлагат да отиде в ТКЗС-то в пернишкото с. Долна Диканя.

Той тръгва, но изпуска връзката на автобуса и му се налага да върви пеша 20 км, защото няма следващ. Когато пристига, заварва само главния счетоводител. Той му казва:

"Я не знаем, тия работи ги решава председатело, он е отпуска

до Нова година и живее в Горна Диканя". Димитър не се отказва и изминава още 7 км пеша до другото село, където намира председателя.

Той е силно впечатлен от ентусиазма на младежа и му обещава да го назначи след Нова година. Но зимата е свирепа и младият юрист не може да се добере заради снега до новото си работно място. Когато най-после успява, от ТКЗС-то го пращат по работа в Радомир.

Там сварва районния съдия да се поти, че съдът няма необходимия брой дела и може да го закрият. Поставя задача на Гочев да образува дела и той само за 3 г. стартира 700 процеса.

В кариерата си е бил арбитър в Гpaдcкия дъpжaвeн apбитpaж Ц Coфия (1966 - 1990 г.) и Bъpxoвния дъpжaвeн apбитpaж, cъдия във Bъpxoвния съд (1990 - 1994), както и първият българския съдия в Eвpoпeйcкия cъд зa пpaвaтa нa чoвeкa.

Пpeз 1994 г. бe избpaн зa cъдия в Koнcтитyциoнния cъд oт квoтaтa нa Hapoднoтo cъбpaниe. Пocлeднo бe члeн нa Пocтoянния apбитpaжeн cъд в Xaгa.

Той е в състава на КС през 1998 г., когато излиза прочутото решение за отмяна на закона за конфискуване на царските имоти. "Отпаднали са правните последици от този нормативен акт и Сакскобургготски е легален собственик", заяви Димитър Гочев пред "168 часа" приживе.

Освен това поради факта, че баща му е бил царски генерал, е бил близък до Симеон Сакскобургготски, макар че никога не е влизал в НДСВ. След 1990 г. Гочев

изпратил на царя пагоните на баща си,

с които удостоили генералите по повод рождението на престолонаследника през 1937 г. Така установил връзка с бъдещия премиер и след това поддържали добри отношения.

Гочев е съавтор на книгата "Истината за царските имоти".

По най-големия спор - интендантството към държавата ли е, или към царя, Димитър Гочев смята, че интендантът управлява дворците и горите, купува и изповядва сделките с тях.

"Установено е с редица документи, че интендантът на цивилната листа е служител не на държавата, а на царя. Той действа в тези придобивни сделки като представител на царете Фердинанд и Борис Трети. И затова правните последици от сделките възникват в патримониума на царете, а не на държавата - казва Гочев в интервю за "24 часа". - Това е много важен момент и много хора правят грешка, като сравняват например дворцовия интендант с интенданта в едно военно поделение, където подобни функции се изпълняват от държавен чиновник.

В случая с дворцовия интендант той е към цивилната листа и получава своята заплата от царя. Това е същината на спора."

Коментара ()

Вашият коментар