Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Весела Тотева мина през ада, оцеля и се превърна в спасител

През декември постъпва по спешност в болница с кървяща язва. Хвърлят й замръзнал плик с кръв с обяснението, че сама трябва да го стопли

Успява да се пребори със зависимост към хероина и учеше децата как да се пазят от наркотиците

През 90-те неин познат й дава да пуши нещо. След 10 дни тя се събужда с абстиненция и получава от същото с думите: “От днес си го плащаш”

Нищо в ежедневния ритъм на Весела Тотева не предвещава нейния фатален край едва на 45 години.

Продуцентът на съботно-неделния сутрешен блок “Събуди се” по Нова телевизия до последно е все така усмихната, позитивна и общителна. Като ангажиран с работата си професионалист и любяща майка на две деца, тя кипи от енергия.

И както винаги, в понеделник сутрин излязла да тича, но се почувствала зле по време на своя крос. В момента се изчаква аутопсия, която ще изясни причината за смъртта й.

Весела имаше много приятели, които бяха шокирани от скръбната вест, че са я загубили.

Животът на Тотева е история за минаването през ада, за битката със смъртоносен демон (хероина), за победата над себе си и за излизането от бездната, но не като бивш наркоман, а като спасител. В последните години тя се беше отдала на мисията да информира, помага и предпазва децата от наркотиците.

През 2017 г. журналистката основава фондация “От другата страна” заедно с близките си приятелки - тв продуцента Марта Евтимова и водещата Ирина Тенчева. Така Тотева се впуска в информационни кампании в училищата по темите за дрогата и насилието, а чрез личния си опит дава ценен урок на младите.

“Наркотиците те подчиняват и отнемат свободата,

към която всеки трябва да се стреми”, обясни своята поука пред “168 часа” Весела още през 2017-а.

Тя дръзва да разкаже за борбата си, без да спести нищо, в книгата “Падение и спасение”, а нейният личен триумф над зависимостта неслучайно вдъхнови и заснемането на кинолента. Филмът “Доза щастие”, по сценарий и под режисурата на Яна Титова, претворява на голям екран опасната “афера” на журналистката с хероина през 90-те години. Нейната героиня е изиграна от собствената й дъщеря Валентина, завършила актьорско майсторство в Лондон.

Наследницата на Тотева е омъжена за Александър Каролев, син на финансиста Владимир Каролев. Двойката живее в английската столица.

Няма друг човек, който да може да влезе в обувките на Весела така, както Валентина, тъй като тя става свидетел на кошмара, през който преминава майка й.

“Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... - пише Тотева в “Падение и спасение”. - Не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов

да паднеш на колене и да виеш от болка,

защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг освен хероина... любовта на живота ми.”

А кога и как губи свободата си?! Самата тя описва начина с думите: “Супертъпанарски. Като по учебник”.

През 90-те години, когато опасността дебне иззад всеки ъгъл, Тотева е на 21 години и е прясно разведена. Дъщеря й е тригодишна. Весела става роб на демона в деня, в който посещава за пореден път актуално за времето заведение и неин приятел й дава да пуши нещо. След 10 дни тя се събужда с абстиненция, а въпросният човек отново й поднася от същото с думите: “Пуши, това е хероин и от днес си го плащаш”.

Така младата майка поема по пътя на

жаждата за онова, което може

да я убие.

И дори в това стремление надолу журналистката е дисциплинирана, като, въпреки че развива тежка зависимост, не позволява да попадне в графата на истинските наркомани - нито краде, нито проституира, нито опитва съзнателно да се саморазруши.

Грижи се за дъщеря си, но без да иска я прави свидетел на вземането на своето “лекарство”.

“Господ ни е дал изключителното право да правим избор. Всеки избор носи своите последствия. Когато обаче си обсебен, когато си отворил вратата на душата си за демоните, когато не си свободен и си зависим от злото... когато не успяваш да го разпознаеш като зло... тогава то те владее, управлява чувствата ти, ръководи емоциите и мислите ти. Знам какво е да си зависим,

бях там... във властта на злото...

Тогава си лишен от избор. За обществото си егоист... За Господ си човек, който има нужда от помощ...”

Осем години Весела страда от пагубната си страст, но намира изход, не губи надежда, не се отказва от себе си. И се оттласква от бездната.

1 януари 2002 г. - оттогава Тотева е чиста. И в последните си години се превръща в пример за човек, който има доблестта да признае, че е сгрешил, и силата да се спаси от присъдата “обречен”

И тя учи, учи другите как да разпознават демона и да се пазят от него. Със загрижена мисъл както за своя син Боби, който в момента е ученик, така и за всички чужди деца, които са заплашени.

“Наркотиците днес са непознати, дори лекарите много често не могат да разберат какво вещество има в тях - пише във фейсбук журналистката. - Лицето на употребяващия е ново, лицето на разпространителя е ново. Докато лежим на старите методи на превенция, лечение и изобщо говорене по темата, този тип трагедии ще зачестяват. В България младите хора, децата ни живеят в риск. Никой не е подготвен... А злото не спи... Дебне... И чака новата жертва.”

През декември тв продуцентката постъпва по спешност в болница. Отначало диагнозата не е ясна, а впоследствие се оказва, че има кървяща язва. Самата Тотева разказва за това свое неприятно преживяване, което нарича “да се сблъскаш челно с действителност, която и най-талантливият екип от сценаристи трудно би разказал”.

Весела обяснява, че случилото се е затвърдило нейната ненавист към българския лекар, системата и здравеопазването.

“В 7,45 чинно зачаквам да ме пуснат във въпросната болница, за което съм се разбрала с близък лекар предишната вечер, разбирай “с връзки съм” - описва станалото тя. - Чувствам се горе-долу добре, но по общи схващания би трябвало да съм колабирала, знам това от изследвания, които съм си направила ден по-рано. Така чакам навън около 15 мин. Качвам се в отделението.

Още чакам, но иначе съм спешна...

След близо час и половина разхождане с някакви листя нагоре-надолу най-накрая ме приемат в болницата. Имам си стая и легло.

Изобщо не знам какво ми е... знам само, че три сестри едва успяват да ми сложат абокат... успяват... ръката ми заприличва на лейка. Продължавам да не знам какво ми е и какво ме чака. Казват ми, че трябва да ми се прелива кръв, но за целта някой трябва да дари. Е, това нямаше ли как да го знам по-рано... Намирам... По-общи критерии всеки средностатистически човек с тази липса на червени кръвни телца би берял душа в изпружено положение и не би могъл да прави сложни логистични схеми, за да намери няколко човека да дарят кръв.

И за дарителите е измислено страхотно... идват, търсят къде да паркират, даряват и после започват трескаво да търсят къде да занесат бележка, за да може на техния близък да се прелее жизненоважното...

Най-хубавото от всичко е, че абсолютно всички лекари, сестри, санитарки и всякакъв персонал са дълбоко недоволни, кисели, злобни и така те мразят, че си им влязъл в обхвата, че ти иде да хванеш едно дърво и наред. Времето продължава да тече, аз продължавам да съм в мрачно неведение какво ми има... Понеже съм нахална журналистка, успявам да разбера, че в някакъв момент ще ми правят

някаква манипулация,

но кога и защо,

не става ясно...

Идва намусена лелка и ми хвърля замръзнал плик с кръв, на който пише срок на годност. Казва ми да го стопля на кожата си и изчезва. Навън вече е тъмно, а мен ме извикват за манипулацията... Правят ми я...Не ми казват нищо... Следва преливане на кръв... Часове по-късно разбирам, че съм имала язва, която е кървяла, ама вече не... нещо такова. Все още не ми е абсолютно ясно какво следва. Добре, че има гугъл.

Става вечер, нощ, трябва да се спи... В тоалетната хлебарките празнуват Коледа, Нова година и Ивановден едновременно, толкова са много... Има телевизор, който не работи. В 10 ч. вечерта гневна, недоволна санитарка идва да мие с парцал и заплашва, че ако има стъпки, ще ни убие... Нощта се спуска, звездите изгряват, животът би трябвало да е хубав...”

След тази криза Тотева се възстановява бързо и в работата уверява колегите си, че всичко е минало и се чувства отлично. Освен като продуцент в телевизията Весела неотдавна се впусна и в друго бизнес начинание - отвори “Хапки живот”, магазин за сладкиши от натурални продукти.

Тя винаги намираше време да подкрепя и различни социални каузи.

“Подкрепям Манифеста срещу езика на омразата, защото знам, че “В началото беше словото”, защото знам, че думите могат да насърчат, издигнат, да дадат живот, но могат и да раняват и дори убиват... - пише журналистката на 21 февруари във фейсбук. - “Думите са мощно оръжие... Вярвам, че може да говорим с думи, които носят любов и свобода. Вярвам, че има смисъл да говорим, защото животът е подарък,

чудесата са възможни, а спасението е любовта!”

Весела Тотева си отиде сякаш за миг, но ще остане завинаги в сърцата на близките и приятелите си като човекът, който вярваше в доброто и устремено търсеше и вървеше към рая, като мина по най-трудния път - през ада.