Веднага след нахлуването в страната на съветската армия местните сътрудници на окупатора – българи, които заради кокала на властта или „идеята” са били готови да продадат страната ни, започват да извършват убийства и репресии, за да си „прочистят” пътя към властта. Избиват хиляди достойни наши сънародници – общественици, политици, предприемачи, земеделски стопани, духовни дейци, управленски кадри, творци на културата. Все хора, които с труда си са направили Царство България силна и авторитетна държава в края на 30-те години и най-важното, не са допуснали българи да загиват по фронтовете на най-страшната война. С други думи, спасили са живота на българския народ.

Следва и безумието с концлагерите – изградени по болшевишки и нацистки образец. В тях комунистите въдворяват "неудобните", "враговете". Следват изселвания на семействата на тези „врагове”. Но и нещо още по-страшно: следва налагането на т.нар. „социалистическа система”.Тя раздели българската нация и това разделение продължава до днес.

България е демократична държава, член на ЕС, в който престъпленията на нацизма и комунизма, са отдавна осъдени. Жертвите на комунистическия терор у нас са реабилитирани със закон. Самият комунистически режим със закон е обявен за престъпен. Мисля, че не може да има две мнения. Недопустимо е у нас да има паметници на окупатори. Недопустимо е да се възхвалява чрез паметен монумент окупаторството на съветската армия.

И Франция е освободена, и Белгия, и Холандия, и самата „нацистка” Германия, и самата „фашистка” Италия, са „освободени”. Но в нито една от тези държави няма закон, който да определя установеното след тяхното „освобождение” управление като "престъпно". И то наистина не е било престъпно. Защото е било и продължава да бъде демократично.Който не вярва нека сам да отиде и да види. Сега поне имаме възможност свободно да пътуваме, защото не сме в съюз със СССР, а сме в Европейския съюз. Комунистическият режим установен у нас след 9-ти септември 1944 г. е престъпен, докато демократичната система установена след войната в споменатите западни държави, не е престъпна. Но има ли държава на света, в която комунистически режим да не е бил престъпен? Всъщност между демокрация и комунизъм нормалните хора по света винаги са избирали и избират демокрацията. Нима българският народ е ненормален, че е "избрал" комунизма? Не, нормален си е нашият народ, но е бил окупиран, наложено му е със сила това, което той не е искал, не е очаквал. И до днес теглим последствията от тази окупация. И до днес окупаторът има свои позиции у нас. Нима не е ясно, че бедността ни идва от тази окупация? Нима не сме забелязали, че народите на държави, където комунисти не са управлявали, живеят по-добре от нас?

Вярно е, че и в други европейски градове има паметници на съветски воини. Но сигурно сте обърнали внимани, че там тези солдати стоят кротко, без да размахват оръжие или ако държат такова, то е "при нозе". У нас окупаторът агресивно размахва автомат над главите на жителите и гостите на столицата ни. А и с колко още оръжия е накичен този паметник? Така той внушава агресивност, въоръжена сила, отправя послание за владеене на покорената територия. А това, спор няма, унизява достойнството и самочувствието ни на българи, кара българските деца да се срамуват от слабостта на предците си. Тревогата ми е за децата, които или трябва да свикнат с комунистическите лъжи за окупаторите, или от малки трябва да намразят и окупаторите, и тяхната родина. А както лъжата, така и омразата, не са добри учители в живота. И не съветвам българските деца да се учат да мразят.

Но какво тогава пречи т.нар. „Паметник на съветската армия” да бъде натоварен на товарни вагони и изпратен като български дар в Москва. Там със сигурност ще му се зарадват. Представете си само колко величествено би стоял на Червения площад! До мавзолея на Ленин! А може би московчани като го гледат всеки ден е възможно да си зададат въпроса: защо сме им го дарили? И тогава ще научат, че техните предци не са освобождавали България. Ще научат за лошотиите, които крепената от тях комунистическа система е донесла на други народи. Ще разберат, че и те самите са били жертва на комунистическите лъжи.

Защото навремето комунистическата пропаганда тръбеше денонощно, че руснаците са ни "братя". Няма лошо човек да има братя и сестри. Но защо, ако са ни „братя”, са ни нахлузили на врата хомота на техния болшевишки режим? Защо този режим, от който те самите са страдали, са го пренесли и при своите „братя”. Това ли им е братството? Това ли им е другарството? Обратният пример ни дават американците. След войната, без да се братосват с когото и да било, те помагат на народите на Германия, Франция, Италия, Великобритания, на цяла Западна Европа да си стъпят на краката. И през ум не им е минавало да им сменят "системата". Посъветвали са ги само да се развиват демократично. Нищо повече. А след това, както вече знаете, столетните врагове – германци и французи, заедно поставят началото на европейското обединение. А у нас става обратното. "Братята" ни налагат икономическа и политическа система, от която самите те бял ден не бяха видели.Болшевизмът в СССР бе унищожил милиони невинни хора. А нашите комунисти се другаросваха именно с убийците – болшевиките. Впрочем за много руснаци единствено войната е възможност да видят чужда страна. Това е народопсихологическа трагедия.

*Коментарът е от фейсбук