Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Чуждестранни студенти и соцгастарбайтери заливат НРБ. Виетнам ни връща държавен дълг с 35 000 свои работници

През годините на соца по политически причини в България идват големи групи чужденци. Първата голяма вълна от политически емигранти у нас са гърци.

В Гърция, както е известно, през 1949 г. се води гражданска война, която завършва с неуспех за комунистическите въстаници и те се изтеглят със семействата си първоначално в България и Югославия. Тогава на наша територия се прехвърлят около 60 000 души. Но първите истински гастарбайтери у нас са кипърците. След войната в Кипър през 1974 г. от островната държава идват над 20 000 души.

В тоталитарна България са приети и студенти, и то с хиляди, от африкански и азиатски страни. Идват във всички университети, а много се записват и във военните училища за обучение.

През годините има и големи групи кубинци и поляци, които идват на работа у нас.

Най-значителната група чужденци обаче,

живели у нас по времето на социализма,

са виетнамците. Първите няколкостотин виетнамски граждани пристигат у нас още през 1968 г. за квалификация и лечение. През 1973 г. с решение на Министерския съвет № 362 се сключва правителствена спогодба за настаняване на виетнамски работници в България. Пристигналите са ветерани от войната, която по това време все още не е приключила. През 1980 г. е сключена нова дългосрочна спогодба. У нас започват да пристигат групи от виетнамски работници, които в пиковите периоди достигат до 35 000 души. Счита се че те ще са от помощ за новите строителни обекти от стратегическо значение като завода в Радомир и АЕЦ "Козлодуй". На виетнамски строители се разчита и за изграждането на софийското метро.

Това сътрудничество си има и чисто прагматично основание. За помощта, която сме дали на Северен Виетнам по време на войната срещу Юга и САЩ, далекоизточната държава ни дължи 270 млн. тогавашни лева, които може да ни изплати с част от работната заплата на своите работници. Наели са се с най-черната работа и според междудържавното споразумение 10% от заплатата им се удържа за погасяването на виетнамския дълг.

Към 1990 г. броят им е около 14 500 души.

След 10 ноември 1989 г. заради кризата на социализма големите предприятия масово оставят виетнамците без работа. Останали без издръжка, азиатските работници видимо бедстват. Много от тях не искат, а някои и нямат възможност да се завърнат в родината си. Всъщност се оказва, че по договор ангажиментът за връщането им обратно във Виетнам е бил на нашата страна, и то на заводите, в които са ги наели.

Всъщност малко от българите знаят и се интересуват от истинското положение на виетнамците, а то не е за завиждане. Освен че се трудят на най-непривлекателните места,

те получават и най-ниското възнаграждение

По договор те нямат право да се връщат в родината си минимум пет години. Макар че могат да сключват граждански брак, никой не им гарантира, че ще живеят заедно с партньора си. На практика за деца не смеят и да мислят.

Останали без работа, голяма част от виетнамците започват да въртят нелегален бизнес.

През 1990 г. само в София има около 6000 виетнамски работници, които обитават няколко общежития - в Ботунец, Обеля, Дружба, Красна поляна и Орландовци.

В началото на 90-те нападат цигани

и това прераства в грандиозно меле с участието на 100 цигани и 200 виетнамци. По-късно в меле на нашенци и виетнамци участват 1500 човека. Само в периода 1988 - 1990 г. около 300 виетнамци са били осъдени за тежки престъпления. Има и няколко убийства. Две от тях получават широка гласност. Едното, което става на битпазара в Малашевци, където виетнамец е намушкал българин, и другото при което виетнамец по изключително жесток начин е убил своя приятелка. Особено нашумял е случаят в Ботунец. Там се надига истински бунт, в който участват 1500 души. Изпотрошени са 4 милиционерски коли. Накрая властите са принудени да пуснат в действие "червените барети", за да успеят да овладеят положението.

Освен бедните работници, има и по-привилегировани. Значителна група виетнамци са приети да се обучават като студенти у нас. По правило те са синове и дъщери на функционери от комунистическата партия на Виетнам и водят доста по-охолен живот от останалите си събратя. Най-добро е положението с успелите да се запишат във военните и военноморските училища. За съжаление немалка част от тях загиват в кратката, но кървава война между Китай и Виетнам през 1979 г.

Въпреки скандалите около връщането им в родината много от виетнамските граждани и до ден днешен пазят добри спомени от нашата страна. Свидетелство за това е, че бивши студенти и гастарбайтери в България дори са създали свой собствен сайт на адрес http://doanbulgaria1976.

wordpress.com

Коментара ()

Вашият коментар