Прочете ли петия брой на "Космос"?! Виж как списанието стигна до Антарктида с експедиция дълбоко в недрата заедно със специалния пратеник Мария Чернева. Научи и какво награди очакват всеки, който разплете загадката в "Космос" във видеото. 

"Крачиш по дъното на древен океан". Да беше някой друг, да се засмея като на шега. А то така зашеметяващо посрещна първите ми стъпки на остров Ливингстън самият Христо Пимпирев. И това беше само аперитив към изумителната история, която професорът геолог стовари върху крехките ми журналистически представи за света.

Геолозите са първите изследователи на всички нови и непознати територии. Така и на остров Ливингстън, така и навсякъде в загадъчната Антарктида. И далеч не само за да направят точна и подробна карта. Изкуството на науката им отваря дупка във времето стотици милиони, дори милиарди години назад, за да възстановят историята на континентите и на Земята.

"Крачиш по дъното на океан" - повтаря професорът и е готов само с едно чукче да докаже тази невероятна история. Януари е. В разгара сме на антарктическото лято. Снегът и ледът са отстъпили доста назад и са оголили брега пред базата на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Лятото тук от година на година става по-топло и очертава истинската гънка на залива Емона. И за разлика от друг път, до ледника Перуника може да се стигне без лодка. По пътя натам ни се изпречва огромна скала. По женски я определям като красива, заради особения й десен като нагъната дреха. Пред тази гледка професорът също не скрива вълнението си. Но в неговата си терминология.

"Ето тук ясно личат пластовете от постепенно наслагване на седименти по дъното на воден басейн" - сочи проф. Пимпирев. С чукчето отчупва парченце и от прясно отделената повърхност наистина личат фини наносни частици. С течение на хиляди години и под напора на огромно налягане те са се споили в твърда скала. А това означава, че двамата наистина крачим по дъното на дълбок морски басейн. Дъно, преди 80 милиона години. Как са определили времето, е въпрос, който ще разясни по-късно. Първо обяснява за черните ивици по скалния десен. Те са наслагвания от глина, по-крехки са и се чупят лесно дори с ръка. И обикновено бележат някакви климатични промени.

Хоризонталните гънки на дъното обаче са пречупени от други, вертикални скали. Вулканични, магмени - обяснява професорът. Те са черни, плътни и адски твърди. С голяма мощ магмата от недрата на Земята си пробива път нагоре през най-нестабилните места. Но понякога вулканичният напън не е достатъчен, за да пробие, и магмата й застива на дъното, без да изригне. Казва се дайка. 40 милиона години по-късно силуетът й изглежда очертан като от художник - с бели, красиви ивици от кристали.

Целият материал четете в списание "Космос"