Защо портретът и вещите на княз Александър І Батенберг са ценни за нас
На търг, организиран от аукционна къща във Виена, България - чрез министъра на културата Боил Банов, успя да откупи портрет и ценни предмети, принадлежали на княз Александър I Батенберг. От министерството на културата съобщиха, че на премиера Бойко Борисов и на финансовия министър Владислав Горанов се дължи тактиката да не се оповестява участието на държавата в търга предварително.
Освен най-известния оригинален портрет на княза от художника Конрад Вилхелм Дилиц, са закупени и три подноса, дарени от жителите на Русе, Ловеч и Берковица през началните години на неговото управление.
Портретът е от 1881 г. и има безспорна художествена стойност. Той представя българския княз в цял ръст с униформа и медали. Има позлатена резбована дървена рамка с корона, скиптър и императорско кълбо. Платното е с размери 157 на 100 см, а авторът му е син на известния германски литератор Теодор Дилиц и е завършил Берлинската академия в средата на 19. век. Той е първият ученик на прочутите художници Х. Ешке и Г. Бирман. Отличил се като талантлив творец, освен пейзажи и илюстрации той получава и поръчки да рисува и известни хора. Освен на българския княз, са известни и негови
портрети на личности като Ото фон Бисмарк
и Хелмут фон Молтке.
Трябва да се признае, че рядката инициатива на нашата държава е изключително добър начин да се отбележи и 140 години от избирането на Александър Батенберг от Великото Народно събрание за княз на България. Той е първият български държавен глава след Освобождението на България от османско иго и управлява България от 26 юни 1879 г. до 26 август 1886 г.
За съжаление се появиха и критикари, които с присъщия за племето ни скептицизъм коментираха, че във Военноисторическия музей вече си имаме копие от този портрет, а предметите не представлявали такава ценност.
Всъщност е точно обратното - заслужено се гордеем с княз Александър I І и всичко, свързано с него,
има неоценима стойност
за националната ни памет. Малцина са българските държавници, които като него са поставяли националните интереси над своите собствени. В тази връзка неслучайно той е и единственият владетел в българската история със запазен мавзолей у нас. При това заслугите му към България са съвсем реални и не се дължат на някакви исторически случайности или на бляскавия му произход.
Роденият на 5 април (н.ст.) 1857 г. във Верона, Италия, млад и хубав чистокръвен аристократ от прочутата династия Батенберг е имал родство едновременно с царстващите домове на Русия, Германия и Великобритания. Той е племенник на руската императрица Мария Александровна, която била сестра на баща му. Бил в близки
роднински връзки с германския император Вилхелм I и английската кралица Виктория.
Разбира се, животът му със сигурност би се стекъл другояче, ако с такъв ентусиазъм не бе настоявал лично пред руския цар да го изпрати в България да я освободи. Но вместо да се отдаде на охолен и разгулен живот, той доброволно отива да воюва за освобождението на най-голямата християнска държава на Балканския полуостров. Бие се за България, и то само на 20-годишна възраст.
За отбелязване е, че участието му изобщо не е символично, а е било на първата линия на фронта. Там принцът е изложен на всички опасности и лишения като обикновените войници, за което свидетелства и личният му дневник.
Още с включването си в бойните действия през 1977 г. той участва в десанта на руските войски през Дунав при Свищов на 15/27 юни. За проявената храброст още на другия ден получил лично от Александър II орден “Свети Владимир” 4-та степен, с мечове и лента. След сформирането на Предния отряд руският император го преназначил в авангардната бригада на княз Евгени Лайхтенбергски, с която
участвал в първата експедиция на генерал Гурко
зад Балкана.
За храбростта си при превземането на Търново и Шипка бил награден с орден “Свети Георги” 4-та степен. Единствено по време на обсадата на Плевен по заповед на върховното командване е пребивавал в щаба на румънския княз Карол.След превземането на Плевен император Александър II взел за малко племенника си в Петербург, а през януари 1878 г. отново го изпратил в Пловдив при генерал Гурко. Батенберг преминал през Стара планина в най-големите студове и продължил към Одрин, където вече се намирали частите на Западния отряд. С тях той стигнал до Сан Стефано, бил и в Цариград.
След войната принц Александър с присъщата си скромност просто се върнал в Германия и постъпил в пруския гвардейски кавалерийски полк с чин поручик (старши лейтенант).
С такава биография изобщо не е чудно, че изборът на делегатите на Първото Велико народно събрание не се паднал на някои от другите кандидати - Валдемар Датски или принц Ройс-Кьостриц, а точно на него. Когато се решавал въпросът в първи думата поискал търновският митрополит Климент Браницки (Васил Друмев). Той предлага принца за български княз, като изтъква не само роднинството му с руския цар, а и заслугите му в Освободителната война. Гръмват викове: “Да живее Александър I, българският княз!”
Григор Начович в дописка до в. “Марица” описва въодушевено радостта от направения избор:
“Той е от една отлична фамилия, неговото възпитание и образование казват да са превъзходни,
характерът му
е рицарски;
последната война го доказа. Той е свързан чрез родствени връзки с нашия избавител, който го обича като свой син и не може освен да се въодушевява от великите чувства на цар Александър. Тия велики чувства могат ли да бъдат други освен [да изразяват] величието на отечеството, което е той приел, величието на своята фамилия, на своята династия?...”
Има и представителна външност. “Фигурата му бе чудно стройна и пропорционална, въпреки високия му ръст... – спомня си адютантът му Александър Мосолов. – Притежаваше мила и приветлива усмивка, която предизвикваше симпатиите на всички.”
Въпреки празничното му посрещане в България, управлението на Александър І е свързано с най-тежките години на възкръсналата след петвековно робство държава, а на 17 април 1879 г. - когато е избран за княз, той е едва 22-годишен поручик, без политическо и икономическо образование и опит, не знае български език и не е православен християнин. Явно подбудите му да приеме предложението са били идеалистични. А и нямало как да бъде другояче- в софийския си дворец, бивш турски конак, Батенберг е
принуден да спи в легло с мрежа
отгоре, която да го пази от падащата от тавана мазилка. Шегува се с дамите, когато събуват опинците си, за да не вкарат калта от столичните улици в балната зала.
Но младият владетел много бързо се ориентира в обстановката и още с първите си действия показва, че ненапразно се е клел, че ще постави интересите на българския народ над всичко. Първото му изпитание идва още преди официално да е застанал начело на държавата. След като направил обиколка в столиците на великите сили, според разпоредбите на Берлинския конгрес е трябвало да отиде при своя сюзерен - турския султан за да получи специален "берат". Преди да тръгне с руския военен кораб от Италия за Цариград, получил писмо, в което от Високата порта го известявали, че не е нужно лично султанът да му връчи назначението. Оправданието било, че в османската столица имало прекалено много турци преселници от българските земи и идването му щяло да предизвика "безредици". Всъщност целта била по този начин да го унижат, като обикновен турски чиновник му връчи пълномощията. Батенберг веднага отговаря, че ще дойде лично на кораб в Босфора и ще чака на него султана колкото е нужно. По този начин осуетява непочтените планове и е приет официално в двореца Долмабахче.
Посрещнат триумфално във Варна, Русе, Търново и София, с новия владетел са свързани и радостни събития. В негова чест в столицата светва първата електрическа крушка. Той издига и първата коледна елха в София, въвежда по европейски образец обичая да се разменят подаръци и тържествено открива първата ледена пързалка у нас.
Въпреки недостатъците на родните политически нрави и съпротивата на Русия идруги велики сили, подкрепящи статуквото, Батенберг съумява да извърши безкръвно и най-забележителния акт в новата ни история - Съединението на България. С риск за короната и династията си князът приема предизвикателството и със специален манифест признава присъединяването на Източна Румелия.
Тогава Русия подкрепя нахлуването на Сърбия в българските територии с надеждата, че след
“неминуемата сръбска победа” Батенберг няма как да остане на трона. България обаче побеждава в Сръбско-българската война и Александър I, който за радост на народа взема лично участие в боевете, отново е честван като герой от поданиците си.
С Топханенския акт от 1886 г. е международно признато образуването на най-голямата тогава християнска държава на Балканския полуостров. Забележително е, че победителката България не поставя искания към победена Сърбия за репарации и териториални придобивки. По този начин враговете му не могат да го обвинят в алчност.
Налага се да бъдат използвани предани на руската корона военни, които да извършат държавен преврат и да принудят Батенберг да абдикира. Малко по-късно Батенберг е върнат с контрапреврат на престола, но губи дипломатическата игра и окончателно взима нелекото решение да абдикира. Поставен пред невъзможност да управлява страната, той за сетен път декларира високия си морал и пише: “Ний Александър I, по Божия милост и народна воля Княз на България се отказваме от българския престол, като желаем да покажем пред всички доколко са нам скъпи и мили интересите на нашето Отечество и как за неговото благо и независимост ние сме готови да пожертваме всичко, даже и това, което е нам по-скъпо от живота ни...”
Сравнително по-малко известен факт е, че заради нашите държавни интереси Александър І е бил
принуден да жертва и любовта си
Той се влюбил в принцеса Виктория Пруска, а за негово щастие и тя не била безразлична към стройния български владетел. Така през 1883 г. те сключили тайно годеж. Новият руски император Александър III обаче видял в подобен брак заплаха за своите интереси. Чрез своите емисари в различни страни руснаците започнали истинска клеветническа кампания срещу княза.
Пуснали грозни слухове - че бил с "турски вкус" и "не се интересувал от жени" или пък, че държал проститутка в двореца си в София и тя му била лепнала венерически болести. В крайна сметка въпреки подкрепата на кралица Виктория и на родителите на годеницата му, за да не развали отношенията си с Русия Бисмарк наложил строга забрана и осуетил брака.
След абдикацията се установява да живее и се жени в Австрия, но княжеството още е в сърцето му. Кръщава двете си деца с български имена - Асен и Цветана. Починал едва на 36 години в Грац от перитонит, който най-вероятно е причинен от лишенията и страданията именно в Освободителната война. По негово желание след смъртта му е погребан в България.
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Галерия Братът на Ружа я търси, има нужда от пари
"Няма нищо общо с настоящата компания OneLife, наследник на OneCoin", казва "Изненадан съм, че не остана в САЩ, още е под закрилата на американското правителство"
-
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма. Дълбоката убеденост, че сме сигурни в нещо, защото не ни пука за всичко, което не знаем, е основание да заемаме позиции