Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Коментар №1 на седмицата: Ако си много умен и талантлив, не ще да си богат Николай и Евгения Баневи по времето, когато нямаха проблеми с правосъдието

Към края на 2018 г. лъсна скандал. Един бизнесмен се занимавал с особен вид бизнес. Купува едно предприятие. После го затваря и уволнява работниците. После го нарязва на скрап, продава парцелите и гушва парите. И после купува следващото. И пак така. “Под ножа” минали 130-ина предприятия. И за има-няма 20-ина години станал почти милиардер. А колко талантливи български певци и композитори направиха юбилеи 50 години на сцена – и са бедни. Както ми каза един познат: “Културтрегерите и в чужбина са бедни.”

Това ме наведе на доста мисли.

В началото на прехода,

в блока имаше един стар БКП апаратчик, който много обичаше да дразни младите 30-годишни съседи. Питаше ги: “Ти умен ли си?” Отговорът беше “Да!” Контра въпросът беше: „А защо тогава не си богат?“ Това показва колко малко разбираше старият номенклатурчик пазарната икономика. Но и ние много често мислим, че като сме много умни и талантливи, трябва да сме богати. „Никога „Шкода“, максимум “Лада“, както казваше Пехливанова от “Дами канят” за първите места на своя мъж-борец.

Но, ето и размислите. Един пропагандатор на либералната пазарна икономика у нас, като го питаха: “Защо не се захванеш с бизнес?”, казваше: “Бизнесът изисква да имаш здравословна доза незачитане на околните. А аз я нямам.” И е прав, умният човек мисли и размисля, той има вградени морални норми и спънки, които му пречат.“И докато умният се немъдрува, лудият се налудува, добавям - хитрият се нахитрува. Тук трябва да правим разликата между умен и хитър. Обикновено богатите бизнесмени са хитри като стадо полярни лисици. В другия случай талантът пък мисли как да създаде, да съзидае. И не може до обяд да е талант, а следобяд – бизнесмен. Още едно уточнение – нека да кажем, че говорим с меродавност 80% от случаите. Да не обидим някой богат умен и талантлив бизнесмен (ако намерите такъв, пишете ми във ФБ). Другата характерна черта на богатите е, че използват таланта и ума на другите. Както казваше една баба: „С чужди крака лесно се бяга“. Богатите са съумели да организират, да впрегнат чуждата енергия, да й придадат мащаб и да я продадат в големи размери. Първи пример, какво казват за Форд: „Умен беше и с още по-умни се огради!“ Ето още един пример: “Повечето от патентите на Едисън (основателя и на “Дженерал Илектрик” – б.а.) са за

изобретения

с помощни функции,

а само десетина от патентите му са за големи проекти. Много от неговите патенти не са уникални, но Едисън показва уникални умения за спечелване на патента и за побеждаване на своите опоненти чрез влиянието си и по-добрия маркетинг. Например, Едисън не изобретява електрическата лампа. По-ранни изобретатели, като Джоузеф Суон, Хенри Удуърд, Джеймс Бауман Линдзи, Уилям Сойер и Хайнрих Гьобел, разработват няколко проекта, които се оказват неудачни, поради краткия живот на лампите. Едисън взема характерните им черти и дава на своите служители задачата да произведат лампа, която да трае по-дълго” (Уикипедия) Трети пример: “През 1885 г. Тесла заявява, че може да преправи неефективния мотор и генераторите на Едисън и да подобри производството на електроенергия и намали разходите.

Според неговите думи, Едисън му обещава 50 000 долара, ако успее. След месеци работа, Тесла изпълнява задачата и пита за заплащането. Едисън, твърдейки, че само се е шегувал, отговаря: “Тесла, ти не разбираш американски хумор”. Вместо това, Едисън му предлага $10 увеличение на седмичната заплата. Тесла отказва офертата и подава оставка. Напускайки компанията на Едисън, той изпада в много затруднено финансово положение…“ (Уикипедия). И още: “За откритията си и от патентите си Никола Тесла получава

значителни

парични суми,

но използва една голяма част от тях за експерименти. В последните години от живота си живее в хотелска стая номер 3327 в “Ню Йоркър хотел” в Ню Йорк, почти забравен. Умира безпаричен, в дългове.”(Уикипедия).

Друга характерна черта на богатите е, че даянат на риск, напрежение, опасност и несигурност – ако се наложи и дългосрочно. Както ми разказва един познат: “Един познат слага 100 000 долара на борсата на къса позиция (които може 90% да загуби) и ляга да спи толкова дълбоко, все едно е дал 1 лев на цветарката.” А умният и талантлив човек е с ранима психика – той ще мисли и премисля, ще се измъчва, ще будува по цели нощи. Даже чух за една компания, която за борсовите си операции вместо да наема ерудирани хора с по две висши, наема покерджии-хазартаджии по интернет. Директорът й обяснява така: “Един интелигентен човек, ако загуби 20 000 долара за компанията днес, цяла седмица е като болен, измъчва се и е неработоспособен. Докато хазартаджията е пълно перде – днес

губи

100 000 долара,

утре идва свеж и почва начисто, все едно че нищо не се е случило.“ Естествено и обратният вариант го има. Един директор на банка от прехода ми каза: “На един от главните клонове, където беше дилинг офиса, отдолу имаше бинго. Дадохме пари на трима дилъри да ги въртят на рисковите пазари. В края на месеца, като теглихме чертата, установихме, че по-евтино щеше да бъде да им дадем пари да слязат по цял ден да играят бинго.”

Отиваме на талантливите: “Винсент ван Гог (1853 – 1890) е нидерландски художник, смятан от мнозина за един от най-великите художници в историята на европейското изкуство. Той е един от най-видните представители на постимпресионизма… Не е особено известен приживе, но посмъртно славата му се разнася… Брат му Теодорус от лятото на 1880 г. започва да му изпраща пари да живее.” (Уикипедия)

Амедео Модиляни: “…продава много от платната си, но винаги за незначителни суми, които скоро пропилява…” (Уикипедия).

И накрая отиваме на едно интервю на Карбовски с Григор Стоичков, дългогодишен министър в България до 1989 г.Интервюто е от 2012 г.. Накрая Григор Стоичков казва: “От труд не се забогатява, но от труд се живее!” Така че, скъпи умни и талантливи сънародници, може да станете средна класа, но богаташи трудно. Живейте си живота и оставете милионите за следващия; Или както казва Пехливанова: “Никога “Шкода”, максимум “Лада”!

Коментара ()

Вашият коментар