Точно 3 месеца преди Мюнхен'72 сънува, че се състезава с чехкиня, която прескача 190 см, а българката не успява. Наяве златото е за германка

Треньорът : Гледам летвата - стои. После поглеждам Йорданка и връщам погледа си към летвата. Виждам, че се клати. Минават секунди, препсувах и тя падна

Дъщеря й: Мамо, защо ще заминаваш, имаме достатъчно от тези твои вази вкъщи

Точно 3 месеца преди олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. Йорданка Благоева сънува пророчески сън. Това се случва на 26 май, а стартът на престижната надпревара е на 26 август. Тя се състезава с неизвестна чехкиня за титлата. Двете тръгват да прескачат немислимите тогава 190 см. В съня на българската атлетка съперничката й успява, а тя самата се засилва и не може да се пребори с предизвикателството.

В този момент републиканската ни шампионка все още не знае дали ще покрие нормативите и ще отиде в Мюнхен, разказва в книгата си за нея "Босоногата кралица - 7-те крачки към върха" журналистката Юлия Пискулийска. Малко след това става ясно, че Благоева ще участва в олимпиадата.

Знаела, че за да успее, трябва да се подготви много сериозно. Тренирала по цял ден в базата на "Спорт палас" на Златни пясъци. Дотолкова била съсредоточена в целта си и впрегнала всичките си сили, че

два пъти припадала от умора

И на финала сънят й се превръща в реалност.

Само че се състезава не с чехкиня, а със западногерманката Улрике Майфарт. Двете правят опит със 190 см и успяват. Но когато скача българката, всички камери следят нея. Цялото внимание е насочено към състезателката. 17 секунди след това се прехвърля към летвата, която пада.

Йорданка Благоева си спомня: "Само леко я закачих. После седнах и почти се бях облякла - разказва 72-годишната състезателка днес. - Трябва да кажа, че голяма част от рекордите ми бяха постигнати в Германия.

Публиката там много ме обичаше.

Изведнъж

стадионът изрева

Роза Акерман от Източна Германия дойде и каза: "Йорданка, летвата ти падна. Това е трети опит, няма да продължаваш нагоре".

Как падна, не знам, то мина толкова много време. И така Майфарт, която беше от Западна Германия, стана първа. Аз – втора. Втора с 188."

Треньорът Петър Димитров също не си спомня какво се е случило в моментите след скока: "Гледам летвата - стои. После поглеждам Йорданка и връщам погледа си към летвата. Виждам, че се клати. Минават секунди, препсувах и за съжаление тя падна."

Във френската преса се появяват дори конспиративни теории, че някой е бутнал летвата, докато всички погледи са насочени към Йорданка Благоева. Оказва се, че случилото се е било заснето на видео и то е било изпратено на сребърната медалистка от олимпиадата.

Но родената в монтанското село Горно Церовене българка

отказва дори да го изгледа, камо ли

да протестира

и да поиска преразглеждане на класирането. В спорта според нея всичко се случва на момента. И не иска да се обръща назад. Гледа напред. Само 20 дни по-късно подобрява световния рекорд, като прескача препятствие от 194 см.

Смята, че независимо от измамите и неуспехите в живота трябва да преследваш целта си.

Нещо повече - състезанието се провежда в Мюнхен, конкурентката й е германка. Всички знаят, че у дома и стените помагат. Йорданка Благоева не успява да стане олимпийска шампионка и на следващото състезание през 1976 г. - тогава е бронзова медалистка.

“Там е като гладиаторска арена

или поле за политически игри”, казва шампионката.

Но тя не обича да говори за това има ли злоба и завист в спорта. Не обръща внимание на такива неща, но си спомня за пророческия сън и за още един път, в който интуицията й подсказала какво ще се случи.

Действието се развива през 2004 г., докато гледа с мъжа си състезание по телевизията. Двамата са си седнали удобно в къщата край язовир "Искър" с гледка към пет планини. Йорданка Благоева казва на съпруга си: "Вальо, как веднъж никой не ме покани да отида да гледам?"

В този момент като по поръчка звъни телефонът. Обаждат се от кабинета на президента Георги Първанов, за да я поканят заедно с група спортисти на откриването на олимпиадата в Гърция. Атлетката онемява от това как мисълта й се превръща в реалност.

Третият случай, в който интуицията й подсказва какво ще се случи, е след края на състезателната й кариера, когато е треньор по спортна аеробика на деца. Те са се подготвяли дълго време за състезание в чужбина и тръпнат в очакване да вземат златен медал.

Но в този момент бащата на Йорданка Благоева е много зле със сърцето, постъпил е в кардиологията на Александровска болница. Моли я да не заминава, защото няма да го завари жив.

Атлетката е изправена пред тежък избор - дали да остане при болния си баща и да провали участието на своите питомци и класирането на България в челните места, или да тръгне с децата.

Тя усеща, че лекарите ще се преборят за живота

на възрастния й родител. "Не мога, няма как да остана", му казва тя. Когато се връща, заварва баща си жив и е много признателна, че екипът на проф. Стефан Денчев се е преборил да я дочака. Той умира доста след това.

Йорданка Благоева знае, че понякога е жертвала интересите на семейството си заради спорта. Може би честите й отсъствия са оказали голямо влияние за развода с първия й мъж. Но отстоява позицията си да роди второ дете въпреки обществения натиск да не го прави, за да завоюва нови спортни успехи за България.

Получавала писма в този стил и не им обърнала внимание. Не съжалявала за избора си да роди две деца, които толкова я обичали, че когато учела за изпитите си в Националната спортна академия, малолетните й син и дъщеря правели чай и пазели тишина.

Стигнало се и до куриоз, когато един ден на вратата се позвънило и Благоева отворила. Отвън стояла нейна съседка, която се нахвърлила с викове към прочутата атлетка: "Каква майка си, как може да го позволиш това!"

Самата Йорданка въобще не разбрала за какво става въпрос. Оказало се, че дъщеря й, за да не я притеснява,

взела парче плат,

качила се на стол

и започнала да чисти прозорците.

Когато били много малки, децата й въобще не разбирали постиженията на майка си. Тръгвайки за едно международно състезание, я попитали защо отива там, вместо да стои с тях. Шампионката отговорила, че иска да вземе медал и купа. Тогава Илиана й казала: "Майко, стига вече с тези твоите вази. Имаш достатъчно вкъщи!"

Стремежът към победа я преследва от дете. Още като ученичка забелязват, че има голям потенциал. Наричат я Босоногата кралица, защото в Монтана скачала боса, а после на състезания имала навика да сваля единия си шпайк.

Така се обръщал към нея и треньорът й. Йорданка разказва в книгата за куриозен случай. На официално парти след състезание в Канада към нея се приближил посланикът ни в Торонто и подхванали разговор. В този момент дошъл нейният треньор и без да знае кой е събеседникът на атлетката, й казал: "Босонога кралице, нося ти пантофите."

След края на състезанието тя толкова се отпуснала, че вече всичко е свършило, че се събула и започнала да танцува боса. Така и разговаряла с посланика.

И до днес Благоева е човек, който не се големее.

Никога не се е възприемала

като звезда

Умее да разговаря с всекиго. Много държи на родното си село Горно Церовене, където празнувала и рождения си ден.

Но това не е единственото, което я влече - обича да чете и да слуша опера. Грижи се лично за градината си в къщата, в която живее с мъжа си. Двамата се запознават, когато той идва да тренира при нея преди 30 г., обичат да слушат руски романси и песента на Ленард Коен "Танцувай с мен до края на любовта".

Тръпката между тях ги зашеметила,

било любов от пръв поглед.

И признава, че е срещала предимно стойностни хора в живота си - морални и с добро отношение към другия човек. Дори и да е имало завистници, умее да махне с ръка и да продължи напред, разказва Юлия Пискулийска.

Смятала, че човек никога не трябва да се предава, че животът не свършва, когато стигнеш донякъде, пък било то и връх в кариерата. "Винаги има как да продължиш и да изпитваш същата радост от пътя", споделяла шампионката.