Иван Вуцов беше истински футболен управленец. Респектираше и Стоичков
Зная, че много левскари очакват да прочетат нещо по темата “Какво става в “Левски?”. Не смятам обаче в този момент да отделям дори и секунда от времето си на този въпрос, защото единственото съществено нещо, което се случи на любимия ми отбор, е, че си отиде Иван Вуцов, легенда и институция.
Дано, търсейки информация за бъдещето, повече хора прочетат моя скромен опит да напиша това, което мисля и чувствам за живота и мястото на една от най-големите фигури в българския футбол. Защото историята е това, което дава здравата основа на бъдещето.
Не съм имал толкова много лични контакти с Вуцов, но всички те са помогнали да осъзная няколко важни неща, които са били в основната на отношението ми към него. Вуцов беше истински футболен управленец. Имаше способността да вижда един проблем във всичките му аспекти и никога не се страхуваше да изказва мнението си точно както го мисли. Без да се съобразява с авторитети и конюнктура. Невинаги съм споделял неговото мнение и мислене, но абсолютно винаги съм го приемал изключително рационално и съм се опитвал да анализирам защо мисли така. Винаги съм намирал нещо ценно в това, което казва, макар и, повтарям, невинаги да съм споделял вижданията му.
Първият ми контакт с него беше през 90-те. Той беше треньор на “Локо” (Пловдив), а аз трябваше да отида в Пловдив заедно с фотограф, за да снимаме отбора за специално издание.
Представих се, той ни очакваше. Фотографът каза някакво мнение за това накъде трябва да се строи отборът за снимка спрямо слънцето и разни естетически критерии. Вуцов се разпореди да търсят пейки, на които да седнат играчите или да застанат прави.
В този момент си позволих да дам идеята отборът да седне на редовете от трибуните. Вуцов ме погледна за секунда, очаквах да ме скастри като двадесет и няколко годишен келеш, но той бързо изстреля: “Добра идея, правим го точно така!”. След това за минути нареди отбора, нареждаше им да са спретнати, фланелките изпънати, погледът уверен. Умееше да слуша и уважаваше събеседника.
През 2000 г. решихме да правим мач между чужденците в "А" група и националния отбор от играещи в България футболисти.
Излъчиха мен да се занимавам от страна на вестника. Отидох в БФС при Вуцов, който беше изпълнителен директор. Той извика Стоичков, който имаше някакъв пост, както и Херо.
Стоичков, макар и отвратително арогантен към околните, гледаше респектиран и не обелваше дума.
Вуцов веднага начерта всичко: ще се играе в Стара Загора, дата, екипи, даде разпореждания на няколко човека по телефона. Мислех си, че ще ми предстои много работа.
Попитах го накрая с какво да помогнем от вестника. Той каза: "Селектирайте отбора на чужденците и определете треньор и направо заповядайте на мача."
В Стара Загора всичко беше по конец ден преди мача, буквално трябваше да отидем и да гледаме футбол. Вуцов дойде на следващия ден, даде кратка положителна оценка на организацията и това беше. Думата му наистина тежеше много в българския футбол.
За последно го видях на пресконференцията за несъстоялия се юбилей на Гунди. Чудих се как ще се държи, защото имаше в последните години неодобрителни изказвания за привържениците и ролята им в “Левски”. Той се усмихна топло, като ме видя и се ръкувахме, почувствах отношение като на съмишленик. Абе точно както с приятелите, с които се виждам всяка втора събота на стадиона. Зная, че сме си левскари и това е достатъчно.
Сигурен съм, че той може би се плашеше, че привържениците могат да създадат хаос в клуба, но съм убеден, че никога не е поставял под съмнение за себе си добрите намерения.
Вероятно не му е било и приятно, когато имахме неофициална позиция, че няма да одобрим заедно с НКП евентуално назначение на Вили Вуцов като треньор на "Левски", след като огромни кръгове от фенове бяха буквално полудяли от ширещия се слух.
Другият му син Руслан пък беше един от основателите на тръста, около споменатите събития стана пасивен и не съм го виждал май оттогава. Но е факт, че Иван Вуцов е дал на синовете си огромна футболна култура и отношение към "Левски" и левскарството.
Друго негово мнение, което не споделям е, че "Левски" сбърка със строежа на стадиона и със събарянето на сектор "А". Някак ми изглеждаше старомодно това, че условията за зрители, които са важен фактор от съвременния футбол се поставят от Вуцов по значение след много преходни неща като отбора, трансферите и т.н.
Убеден съм, че в XXI век и за всеки сериозен клуб е важно да има съвременен стадион и най-комфортни условия за зрителите, но пък отлично разбирам какво имаше предвид Вуцов.
Той просто обясни, че не може да строим, когато нямаме пари и да поемаме риск. И е прав. Каза го по своя си начин.
В един друг момент каза също нещо значимо: „Страхувам се, че не използваме достатъчно капацитета на Наско Сираков като ръководител!“
Времето показа колко е прав. Сираков постигна забележителни успехи като ръководител в Левски, но пък много повече време прекара извън клуба като „враг“ на различни неуспешни или сравнително успешни ръководители.
А Вуцов каза нещо простичко: "Левски" можеше да спечели много повече от Сираков, отколкото е спечелил. И историята до момента потвърждава думите му.
Стигам до най-трудното, но и най-лесното. Мястото на Иван Вуцов в историята на “Левски”.
Давам си сметка с всеки изминал ден каква значителна фигура е бил, защото не съм пряк очевидец на времето му като играч на “Левски”, а също така и като треньор на “Левски”. Спомените ми започват от времето му като треньор на националния отбор. Трудно е да се дава така оценка, защото липсва и емоционалният момент и го усетих, когато трябваше да пиша един текст след смъртта на Павката Панов, без да съм гледал и един мач с негово участие. Но някак прочетеното и усещането за мащабността на фактите ми донесе емоцията.
Така е и с Вуцов. Тези дни завърших „България“ в раздела на енциклопедията, която пиша. За първи път си дадох сметка за значението на втората половина на 70-те години в историята на Левски.
Комунистическият режим създава ЦСКА и бързо го налага като спортен и в частност футболен хегемон.
Тази хегемония има изражение в деветте поредни шампионски титли през 50-те. Тя е за сметка на дотогавашните най-големи клубове "Левски" и "Славия".
"Левски" чака 12 години от 1953 до 1965 г. да спечели шампионската титла. Вуцов е един от славния отбор, в който блести Аспарухов.
Втората половина на 60-те е първият момент, в който Левски дръзва и успява да наруши хегемонията на ЦСКА, като ставаме шампиони три пъти до 1970 г. срещу също толкова титли на съперника. За първи път и то с добра работа на терена на отбора на треньора Витлачил сме ги предизвикали и знаете какво следва: обединението със "Спартак", след като ги унижаваме със 7:2.
ЦСКА се съвзема в началото на 70-те, докато "Левски" е застигнат от втора голяма беда след удара по идентичността: смъртта на Гунди.
Чак в средата на 70-те Левски отново предизвиква ЦСКА и даже го изпреварва до края на десетилетието.
Шампионските титли от 1974 до 1980 са три на три, но ЦСКА печели само една купа срещу три за нас. Тогава освен от нас губи и исторически мачове - от "Марек" за купата и от "Локо" (София) в първенството.
В Европа "Левски" прави едни от най-славните си участия, два пъти играе четвъртфинал, докато ЦСКА точно в този период поставя рекорд. Всъщност просташкото "евроидиоти" би трябвало да има някакви фактологически изражения в сухи цифри и именно на ЦСКА принадлежи едно от тях: шест поредни отпадания още в първи кръг в периода - абсолютен рекорд за всички български отбори.
Точно по времето, когато Левски блести с петицата във вратата на "Барселона", с елиминациите на "Аякс", "Дуисбург", "Олимпиакос", "Шльонск", "Боависта", вечните голови рекорди срещу "Рейпас", мачовете с "Атлетико" (Мадрид), "Милан", "Реал" (Мадрид). Треньор на този отбор е Иван Вуцов.
Не зная дали си даваме сметка, но за 45 години по време на комунистическия режим “Левски” има три “прозореца”, в които предизвиква и спира хегемонията на комунистическото отроче: втората половина на 60-те, втората половина на 70-те и средата на 80-те със златното поколение на Гиби и Наско. В два от тези три прозореца преки заслуги, първо като играч, а после и като треньор, има Иван Вуцов. При златното поколение от 80-те той също има косвени заслуги, като промотира талантите на “Левски” в националния отбор, а отношението към Гибона и неговия талант е легендарно.
Това е, уважаеми приятели. “Левски” загуби колосална историческа фигура и на фона на тази загуба и тъгата по нея ежедневните неща изглеждат трогателно несъществени.
Текстът е от фейсбук страницата на автора, който е бивш председател на тръст "Синя България".
Най-четени
-
Секретно Касиерът на Ботевата чета Коста Апостолов полудява заради дял от заграбено богатство
Златният телец е погубил големи българи. За пари е удушен д-р Петър Берон. Пари са замесени в предателството на Васил Левски. Много пари има и в драмата на Ботевата чета
-
Секретно Съветски посланик в България бяга от Сталин. Месеци по-късно Фьодор Расколников умира от загадъчна болест във Франция
През 1988 г. достолепна възрастна дама прекрачва прага на сградата на старото съветско посолство на ъгъла на улиците „Московска” и „Раковска” в София. По онова време там се помещава Институт по
-
Галерия Народното събрание - история с бомби, гробища, бръмбари, катун и протести
Под старата сграда е имало римски и турски траурни парцели Депутатите първо заседавали в дъсчена барака на театрална трупа в Градската градина Там е заровен Васил Левски
-
Галерия Дъщерята на Христо Ботев умира след лекарска грешка. Майката Венета обвинява доктора, но отказва ексхумация
Сутринта на 9 ноември 1906 г. в салона на софийската жп гара влиза достолепна около 60-годишна дама в траур. Малцината транспортни служители не разпознават в нея Венета Ботева
-
Галерия Думите на Неофит, които винаги са със Здравка Евтимова: Бог вижда белезите от борбата за доброто
В лицето на патриарха имаме застъпник пред Бога, бях прочела една много интересна негова мисъл, която винаги бе с мен, той казваше че Бог вижда в човек белезите от борбата за доброто, а не наградите