За култура в България почти не се говори, щото как да говориш за нещо, което го няма? Но понякога се случва някой измършавял артист да измрънка по телевизията „Трябва да подкрепяме българската култура“.

Това е обречена кауза. В българските традиции културата или е игнорирана, или е мразена. Хората, които се занимават с изкуство са смятани за безполезни мързеливци. Спомнете си онова фамозно стихотворение на Александър Божинов „Щурец и мравка“. Мравката е описана като трудолюбива и отговорна, защото „тича за храна“, а музикантът-щурец е „гиди дърти мързелан“, който според автора трябва да пукне от глад. А кой ще свири по сватбите, ако догодина някоя друга калинка реши да е булка?

По нашите земи е така. Изкуството се смята за нещо излишно. В цивилизованите държави хората, които произвеждат материални блага не обиждат артистите. Напротив. Инвестират в тях част от печалбата си, за да си доставят духовни удоволствия. В България никога не е било така и няма да бъде. Децата от малки знаят, че човекът на изкуството е „гиди дърти мързелан“ и че над всичко стои манджата.

*От ivosiromahov.com