В самото начало на годината САЩ дадоха ясен сигнал, че започва решителна фаза в битката за политически промени в Латинска Америка. Затова заради геостратегическите интереси континентът, който традиционно се люшка в политически крайности, явно е изправен пред нови предизвикателства, смятат анализатори.

Притеснителното в тази ситуация е, че в миналото борбата на свръхсилите за надмощие в тази част на света едва не доведе до глобална катастрофа.

От гледна точка на американската политика основно място заема свалянето на трите тиранични режима в региона. Говорител на Държавния департамент на САЩ обяви, че са обсъдили "подкрепа за народите на Венецуела, Куба и Никарагуа за

възстановяване на демократичното управление

и техните човешки права". Държавният секретар на САЩ Майк Помпео обсъди с новото дясно правителство на Бразилия оказване на помощ за връщане на демокрацията в трите държави.

Пред журналисти в Бразилия Помпео заяви, че Венецуела, Куба и Никарагуа са държави, които не споделят демократичните ценности, обединяващи САЩ и Бразилия.

Имаме възможност да работим заедно срещу авторитарните режими, каза той на пресконференция. Държавният секретар не даде подробности как Вашингтон планира да увеличи натиска за демократична промяна, но в отговор външното министерство на Венецуела "категорично отхвърли интервенционисткото поведение" на Помпео и го обвини, че търси подкрепа сред латиноамериканските държави за

“насилствена смяна на режима”

в страната.

Вашингтон обяви, че не признава властта на венецуелския президент Николас Мадуро и ще използва всички мерки за натиск срещу ръководството на тази страна.

“Съединените щати не признават

незаконните претенции за власт

на венецуелския диктатор Николас Мадуро. Неговите “избори” през май 2018 г. целият свят окачестви като несвободни, нечестни и незаслужаващи доверие”, гласи писмено изявление на Джон Болтън, съветник на президента Доналд Тръмп.

“Смятаме, че незаконният режим на Мадуро е пряко отговорен за безопасността на всички венецуелци, които на висок глас искат свободно да избират своите лидери. Ще продължим да използваме цялата икономическа и дипломатическа мощ на САЩ за възстановяване на демокрацията във Венецуела”, пише още той.

Веднага след това и Бразилия обяви, че не приема Мадуро за легитимен държавен глава, а опозиционния лидер в Каракас. Аржентина също признава за единствен демократично избран орган във Венецуела Националното събрание и осъжда нарушаването на конституцията и върховенството на закона.

Техния пример последваха и други 14 латиноамерикански страни, известни като “групата от Лима”. Венецуелски противници на Мадуро пък нахлуха в посолството на Венецуела в Лима по време на протест срещу новия му мандат, предаде Франс прес. Полицията използва сълзотворен газ, за да изгони от сградата участниците в протеста.

"Мадуро не е наш президент, той е комунистически диктатор",

заяви венецуелска участничка в протеста, емигрирала в Перу преди девет месеца.

Каракас очаквано отхвърли призива на страните в региона за оттегляне на Мадуро, като обвини САЩ, че оказват натиск, а останалите страни - че са техни марионетки.

Не закъсня и отговорът: “Бразилският президент Жаир Болсонаро е като съвременен Хитлер, а страната му е в ръцете на фашисти”, заяви венецуелският му колега Николас Мадуро.

В създалата се сложна обстановка Русия също даде заявка, че не е безразлична. Всъщност според някои анализатори, отношенията между Каракас и Москва в момента са

по-близки дори от връзките между Куба и Съветския съюз

навремето. В тази връзка руските власти вече обявиха, че са разработили спасителен план за излизане на Венецуела от дълбоката икономическа криза. За целта руските икономисти предлагат пакет от четири мерки. Първата е въвеждането на безусловен основен доход за венецуелските домакинства. По мнението на руските икономисти така борбата с бедността ще стане по-ефективна, отколкото са бензиновите субсидии, които правителството въведе от 1 януари 2019 г.

Руснаците предлагат и да се спре финансирането на бюджетния дефицит чрез емисии. През август миналата година Мадуро премахна петте нули от валутата и я възобнови като “суверенен боливар”. Въпреки това, на фона на липсата на каквито и да било действия за намаляване на бюджетния дефицит, валутата загуби 95% от стойността си спрямо долара. Трето, руските икономисти предлагат на Венецуела

да извърши данъчна реформа, следвайки примера на Русия,

като се наблегне на косвеното данъчно облагане вместо на преките данъци. Четвъртата мярка е увеличаване на добива на нефт и максимална диверсификация на износа. Не е известно дали венецуелското правителство е готово да приложи в действителност тези препоръки, но мнозина с право се съмняват в ефективността на подобни мерки, тъй като икономическите показатели на латиноамериканската страна наистина са кошмарни. Инфлацията за миналата година достигна нечуваните 1 300 000 %.

От друга страна от 2006 г. руското правителство и Роснефт са емитирали на Каракас поне 17 млрд. долара заеми. Те, заедно с обещаните сериозни руски инвестиции от над 5 млрд. долара в петролната индустрия на Венецуела и над 1 млрд. долара в миннодобивната промишленост са гаранция, че Москва няма лесно да оттегли подкрепата си за режима.Не по-добро е положението и в другите две латиноамерикански страни нарочени от САЩ като авторитарни.

Когато в едно скорошно интервю попитаха президента на Никарагуа какво чувства, когато го наричат диктатор, той сви рамене и спокойно отвърна: "Научих се да не обръщам внимание на лъжи". Но последните му действия, насочени към ограничаване на свободата на пресата в Никарагуа, показват, че тези, които го наричат диктатор, изобщо не лъжат. Ортега е на власт от 2007 г. и концентрира в ръцете си почти неограничени правомощия. Неотдавнашните му избори бяха проведени в духа на Венецуела, използвайки различни правни трикове. Напоследък нова вълна от репресии срещу независими институции изостри още повече политическата и икономическата криза в централноамериканската държава. През 2019 г. се очаква

по-нататъшен икономически спад,

а отрицателният растеж ще бъде между -7% и -10%.

Парадоксално, но засега на този фон най-голяма готовност за реформи сякаш демонстрира традиционно най-антиамериканският режим. Хавана в лицето на външния си министър Бруно Родригес очаквано подкрепи Мадуро:

"В Организацията на американските държави (ОАД) има грубо нарушение на процедурите. Тя е министерство на колониите на САЩ", но в същото време не демонстрира особено желание за конфронтация. Кубинският лидер Раул Кастро също нападна администрацията на Доналд Тръмп, остро заклейми "конфронтацията" на САЩ срещу Куба и напомни, че

комунистическата революция

не била остаряла

В края на 2015 г. Съединените щати и Куба започнаха исторически процес на сближаване, но отношенията им охладняха след идването на власт на президента Доналд Тръмп. Все пак режимът на Раул Кастро продължи по пътя на реформите.

В края на 2018 г. парламентът на Куба одобри проект за нова конституция, която трябва да бъде гласувана на национален референдум през февруари тази година. В новия основен закон на страната се запазва централно планираната икономика, управлявана единствено от Комунистическата партия, но за първи път се признава частната собственост и се проправя пътя към отделен референдум за легализиране на еднополовите бракове.