Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Полуголият IT спец Кирил Радев, който изкачи Черни връх на Нова година, тича
заради прахова алергия

Огромен скандал се разрази в новогодишната нощ заради Кирил Радев, който на 31 декември вечерта тръгва полугол от центъра на София към Черни връх. След 3 часа и половина е на заслона, но хижарите не го пускат да влезе. Те бяха уволнени, но хипотезите за това какво точно се е случило там продължават. Затова "168 часа" потърси главния герой в това екстремно приключение.

l От центъра на София тръгва по шорти и планински обувки

l Шокира се, че не му отварят, и забравя, че в раницата си носи термоодеяло и пликчета за затопляне до 55 градуса

l Не играх хоро до печката, но и не се облякох веднага

Тръгнах само по шорти и зимни планински обувки с грайфер, а в спортна раница носех доста неща, с които да се облека по-късно - обясни пред "168 часа" 38-годишният Кирил.

- Въпреки че беше до една степен предизвикателно, в изкачването ми до Черни връх нямаше нищо извънредно. То е в рамките на обичайния ми тренировъчен режим. Изкачвал съм го множество пъти, както и други планински върхове през минали години, естествено доста по-облечен. За първи път конкретно

катерех този връх

с толкова леко облекло

Правил съм поредица от тренировки с подобна продължителност на почти същата височина с такъв екип. Седмица преди това тренирах, за да бъда подготвен. Основната разлика тук е, че винаги в края на подобен маратон, съм влизал на топло. Аз разчитах на 100% да вляза вътре, където да се нормализирам."

Пристигайки на Черни връх, Радев почуква няколко пъти на вратата, изчаква, но без резултат.

"Трябваше ми доста време, за да стигна до заключението, че те няма да отворят вратата - категоричен е бегачът. - Това ми изигра лоша шега, защото, ако в първия момент бях осъзнал, че няма да вляза на топло, щях да се погрижа за себе си доста по-добре. Щях да си облека повече дрехи и щях да направя редица други действия, чрез които да поддържам добра температура на тялото. Подцених ситуацията на момента. Трябваха ми около 10-15 минути на топло, за да си нормализирам температурата."

Въпреки че изпада в паника, той започва да вади една по една дрехите си и да се облича.

"В раницата си, която е спортна и не подскача, докато тичаш заради ластиците, носех доста неща - разказва Кирил Радев. -

Имах термоклин и четирислоен екип

- едно много дебело термобельо, дебела тениска, термояке с качулка и още едно леко - наречено ветровка, комплексно изолирано от вятъра, защото горе духаше. Освен това - шапка, лента за глава и бъф, който се поставя на врата, за да изолира. Допълнително бях взел термоодеяло и пликчета за затопляне. В тях има пластина, която, като се огъне, започва да загрява до температура от 55 градуса за няколко десетки минути."

В раницата има още храна и вода, но дрехите облича твърде късно. Със себе си носи и туристически щеки, които му помагат за по-лесно придвижване.

С идването на приятелите му суматохата става още по-голяма.

Когато най-накрая вратата се отваря и Кирил е допуснат да се стопли, версиите на всички участници тотално се разминават.

"Влизайки в чайната, седнах в края на помещението и няколко човека ме връхлетяха и започнаха да викат и да ме укоряват, да ми се карат, да са недружелюбни към мен - спомня си Кирил. - Току-що бях преживял шок и изобщо не очаквах и не исках подобно отношение. Затова се дистанцирах максимално от тях. Не им отговорих на нападките. Исках само да се нормализира състоянието ми."

За разлика от твърденията на компанията на Кирил, дъщерята на хижарите казва, че не е имало скандал и че премръзналият дори е играл хоро.

"След като мина цялата напрегната ситуация и нещата се успокоиха, аз се развижих и реших да се доближа до печката - разказва Кирил. -

Но тези интерпретации,

че съм играл хоро, не са верни,

защото аз не го умея. Ако е имало някаква музика и аз съм се раздвижил точно в този момент и някой го е приел като хоро... добре. Целта ми беше да си възвърна циркулацията на кръвта. Едни минимални движения с леко разклащане на тялото. Изобщо не съм обърнал внимание какво се е случвало около мен. Не си представяйте, че от единия край на помещението до другия съм преминал, друсайки хоро. Ако има един човек в живота ми, който да ме е виждал да играя хоро, нека се появи и го каже, но няма такъв."

Кирил успява да се стабилизира и тогава идват хората от спасителната служба, които го прибират.

"Чак когато те ме свалиха в хижата,

аз се сетих, че съм имал термоодеяло

и пликчета за отопляване - спомня си той. - Но в крайна сметка аз изпаднах в тази ситуация, защото бях в шок, че не са ме допуснали да се стопля. Това е доста необичайно. Впоследствие научих, че това се е случило и на други хора, но някак си да стоиш пред вратата и те да откажат да те пуснат, когато наистина имаш нужда, е недопустимо."

Едно от основните задължения на всички хижари е да осигуряват достъп до чайните и да помагат на всеки изпаднал в беда. Затова тези, които отказаха да приютят измръзналия Кирил, изгубиха работата си.

"Моето разбиране е, че на първо място сме хора, а след това сме планинари, хижари или други - категоричен е Кирил Радев. - В планината има други закони за общуване. Неслучайно хората се поздравяват, въпреки че не се познават. Когато при поход видя спрял човек винаги го питам как е и дали всичко е наред. Имало е случаи, в които различни хора са имали някаква трудност. Жалкото тук е, че тези хижари не признават, че са направили нещо грешно, а смятат, че са прави."

Кирил научи своя урок от приключението си до Черни връх, но твърди, че има доста други с по-малък опит, които може да станат жертва на подобен проблем.

"Имайте предвид, че докато изкачвах Витоша в новогодишната нощ, тя жужеше от народ - разказва маратонецът. -

По пътя срещнах доста хора,

които бяха поели по различни посоки. Имаше поне още 3 групи, които се качиха до върха и слязоха, докато ние бяхме там."

За обществото обаче Кирил ще остане лудият, който изкачи почти гол Черни връх в новогодишната нощ.

"Това е практика на Вин Хоф (по-известен като "леденият човек", издържащ на изключително ниски температури - бел. ред.), съчетание между дихателна техника и излагане на студ - разказва Кирил. - Това, комбинирано със спорт, ми дава възможност да се развивам и да се чувствам добре и здрав."

38-годишният бегач започва да практикува този метод заради любопитството си.

"В последните години започнах да боледувам от прахова алергия - споделя Кирил. - Проведох какви ли не лечения, но нищо не даваше ефект. Влошавах се и ставаше все по-зле. Откакто открих този метод и започнах да се подлагам на него, вече мога да кажа, че

от 6 месеца алергията не се

е проявявала."

По думите му самата практика променя физиологичните процеси в тялото.

"Има научни изследвания на хора с автоимунни заболявания далеч по-сериозни от моето, които значително ги редуцират, ако не ги преодоляват напълно. С толкова много излагане на студ дори нямам настинки. Важно е да се каже, че става дума за системно излагане на студ - стъпка по стъпка. Аз го правя всеки ден. А статистиката показва, че няма смъртни случаи."

Кирил Радев е привлечен към тази практика, защото от малък е спортна натура. Преминава през редица отборни и индивидуални спортове, като последните години се концентрира върху издръжливостта. Колело, плуване, тичане - особено в планината. Участва и в доста спортни състезания като високопланински ултрамаратони.

"Последното ми участие беше на 56 км в Рила като 85% от отсечката беше на над 2000 м височина - разказва бегачът. - Имам опит, но не съм състезател. Не ми е цел, но съм човек, който е постоянен в спорта. По време на състезания не гоня време, а когато има някой изпаднал в беда, винаги спирам да му помогна. Имаше едно момиче, което не можеше да премине и трябваше да я хвана и да преведа. Случвало ми се е да изпадна в захарна недостатъчност, да изпитам умора, но тогава хора са ми давали от тяхната храна."

Интересното е, че въпреки големия опит в планината, Кирил никога не е изпадал в тежка или бедствена ситуация.

"Наистина, като се замисля, никога не съм имал проблеми - категоричен е Кирил. - Когато бях на 15 години

се изгубих с група

в планината

Лутах се известно време, но се върнах и намерих пътеката. Това обаче не се брои за инцидент."

Въпреки влечението си към бягането, интересът към бизнес надделява и става основен за професионалния път на Кирил.

"Завърших икономика в чужбина, а последните години се занимавам с бизнес развитие в сферата на технологичните компании - споделя Кирил Радев. - Въпреки това не спирам да спортувам. Аз съм израснал в планините, защото родителите ми от малък ме водеха на походи. Но винаги бизнес темите са били от по-голям интерес за мен и това в крайна сметка надделя. Но това не ми попречи да продължавам да се занимавам със спорт."

Коментара ()

Вашият коментар