Нося в душата си образа на майка си като светица

Няма достоен герой, когото да изобразя като Господ, нито такъв, който да е сатаната

- Г-н Рашидов, какво ще пожелаете на българите за новата година?

- Ако ползвам клишето по повод новата година, то това ще бъде да пожелая на всички хора много усмивки и здраве. Но освен това много ми се иска да им пожелая през новата година много разум и изключителна отговорност към живота ни, за който самите ние трябва да положим усилия, за да променим всичко, което ни е нужно за нашето бъдеще. Единствено чрез мъдростта и труда можем да направим живота си такъв, какъвто искаме да го живеем.

- Мечтаете ли за нещо през новата година и какво е то?

- Все по-малко, но по-съществени стават мечтите ми. Разбира се, и аз мечтая като всеки нормален човек. Мечтая държавата, в която живея, да бъде все по-добре, да бъде държава, в която злобата и завистта да отстъпят място на добруването, да бъде държава, в която хората да се научат сами да градят своя живот и труд, чрез който ще могат да се осъществят, за да има все повече усмихнати хора. Това е единственото здравословно "лечение" за доброто ни бъдеще. Нека се научим да се радваме всички на светлината, която ни е необходима, докато сме живи.

- Можете ли да кажете кое е най-хубавото, което ви се е случило през 2018 г., и за кое не искате да си спомняте?

- Хубавото е, че още имам възможността да работя в ателието си и да се занимавам с изкуството, което е целият ми живот. Да се занимавам с творчеството, което създаде Вежди такъв, какъвто днес съществува. Именно

то ми даде всичко,

за което съм мечтал

Бих искал да не си спомням за хора бездарни, нищо незначещи нито за времето, нито за историята, които съществуват и се захранват чрез завистта, омразата и посредствената си агресивност. Но за съжаление човек не може да забрави нито доброто, нито злото – то е част от живота.

- Кого имате предвид?

- Няма повече да коментирам този въпрос.

- Има ли човек, който е променил живота ви и сте му благодарен за това? Кой е този човек, какъв е и какво е направил за вас?

- Да, разбира се, за щастие срещнах много такива хора в живота си. Бих могъл да започна от моята майка, която ми е дала живота, от безкрайно многото и качествени мои приятели, заради които си заслужава човек да живее, и не на последно място е моето семейство, съпругата ми, децата ми, внуците ми. Колко е простичко човешкото съществуване.

- Класическото или модерното изкуство предпочитате?

- За мен изкуството е професия, аз не деля изкуството на класическо или модерно. За мен съществува само един-единствен критерий – то да е качествено и добро изкуство.

Не всичко, което носи името изкуство, е такова. Понякога е пълнеж на съдържанието на тази дума. Именно на тази база се е създала и критиката, която също е градивна част от нашия живот. А делението е за хора, които не разбират от изкуство. Тях ги движи само техният мироглед.

- Какво ви свързва с националиста Волен Сидеров, в чиято галерия открихте изложба?

- В тази галерия аз съм откривал поредица от изложби. По една или друга случайност днес тази галерия е наета от Волен Сидеров, с когото сме имали старо приятелство още от ранните години на един от създателите на първите свободни медии - Петьо Блъсков.

Волен беше журналист в неговите медии. Помня и когато беше главен редактор на вестник "Демокрация", както и времето, когато с него

организирахме митинги срещу анархията

по времето на Иван Костов и когато бяхме преследвани и разработвани под кодовото название "Асистенти" от същата тази демократична власт.

Всичко това е времето, в което ние сме били заедно. А онова, което при мен съществува, е, че моите приятелства не се влияят от политическите страсти на отделните хора. За мен приятелството е инвестиция на много ценности в човека и е много над политическите страсти.

- Защо и как приключи вашето приятелство с Ахмед Доган? Как се запознахте с него?

- Запознанството ми с Доган е от много, много отдавна. От времена, в които вие не го познавахте Ахмед Доган. Запознанствата са винаги една случайност, в която хората или утвърждават взаимно приятелството си, или времето ги разделя в различни посоки. А когато един човек се разделя със симпатии към някого, то тогава приятелството отсъства единствено физически. Аз продължавам да имам уважение към Ахмед Доган.

- Как бихте изобразили Бойко Борисов, президента Радев и Корнелия Нинова? В какъв тип скулптура или картина ги виждате?

- За разлика от творци в миналото, които, за да печелят пари, се бяха специализирали

да създават денонощно портрети на политическата върхушка

или да обрисуват възхода на тази същата върхушка, то в моето творчество не съм си позволявал този "лукс".

Колкото до Борисов, Радев, Корнелия Нинова Ц те ще бъдат обрисувани от историята. За Борисов смятам, че той е действащ политик, който вече има своето важно място в историята, колкото и на някои това да не им се иска. Иначе не се съмнявам, че и днес, и в бъдеще ще има "майстори", които да обслужат и това.

- Има ли хора, които бихте изваяли като Господ или като сатаната и кои са те?

- Сигурно има, но нямам такива материали. Нито за Господ достоен материал, нито за Сатаната ненужен материал. Единствено бих могъл да нося в душата си като светица образа на моята майка. А колкото до занаята, който упражнявам, ще се задоволя с темите от живота.

- Съжалявате ли, че се захванахте с политика преди 10 г.?

- Годините са не десет, а петнадесет, нека не забравяме, че един мандат бях общински съветник в София. Но за нищо от живота си не бих съжалявал, защото във всичко, което съм правил, съм се стремил да бъда полезен както на себе си, така и на цялото общество.

Днес спокойно мога да говоря и да показвам с пръст всичко, което съм създал и като министър, и като творец, и се гордея с това. Да, аз смятам, че всичко в нашия живот, което засяга съществуването ни, е политика.

Както и творчеството. И много често то е по-силна политика.

Вземете "Герника" на Пикасо и ще видите, че няма по-вечен и по-силен протест от тази картина против войната. А да не говорим за протестите на Франсиско Гоя, на Рембранд, на Ренато Гутузо и и на хиляди големи майстори, които са останали в историята.

- Кое от двете си поприща предпочитате и защо? Ако трябва да избирате, кое ще е - изкуството или политиката?

- Политиката е на мандат, изкуството е вечно.

- Какво ви дадоха и какво ви взеха политиката и изкуството?

- И двете изпиха сока на младостта. Докато помъдрявах в политиката, то самата политика ми даде урока, че

няма нищо по-прекрасно от това да се занимаваш

с изкуство.

- Случвало ли се е да сте недоволен от това, което сте изобразили, и да изхвърлите картината или скулптурата?

- Ако трябва сериозно да говорим по този въпрос, не всичко, което Господ е създавал, е съвършено. Този Божи недостатък е останал в ръцете на творците, за да бъде довършена рисунката на Господ. Разбира се, че и аз като човек не съм съвършен, и аз живея с чувството на недоволството и радостта от създаденото.

- С какво не бихте направили компромис?

- Животът е низ от компромиси, немислимо е съществуването ни без компромиси. Но нещата, с които не бих искал да правя компромиси, са

силното ми чувство за гордост, за достойнство и морал

във всичко. Все важни неща, на които аз съм държал през целия си живот, но качества, които много често са ми носили и беди. А компромисите ще съществуват, докато съществува самият човек.

- Промени ли се нещо у вас след преживяната болест?

- Да.

- Кое е най-необичайното преживяване в живота, което сте имали?

- Онова, което ми се случи преди три години. А то е силното усещане за страх за живота. Особено чувство. Не го пожелавам дори на враговете си.