Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Царят ще пише декрет кой ще е престолонаследникът На първия ред от ляво надясно са княз Борис, майка му, брат му Белтран, княз Кирил и княгиня Калина. На втория са Китин Муньос и Симеон-Хасан. СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

Кой ще наследи царя на трона, ако някой ден България отново стане конституционна монархия? Дали това ще е познатият у нас финансист княз Кирил, дали внукът на Симеон от най-големия му син, дали някой друг?

Тъй като не сме действаща монархия, бившият премиер задължително ще напише специален документ, с който ще даде права на някого от фамилията да бъде наследник на титлата. Той е известен с това, че почита традициите и държи на историческата приемственост.

Въпросът стана актуален след интервю на Сакскобургготски пред в. "24 часа", в което намекна, че

може да посочи друг свой наследник, а не този, когото всички очакват - Борис,

голямото дете на първородния му син Кардам, който почина.

"Наблюдавам ги - да видя кой има интерес и кой е по-ангажиран. Директната линия при нас не е като някои от монархиите в Близкия изток, които са по хоризонтала - като се изчерпят братята, тогава следващото поколение. Но пак наблюдавам, защото може да е в по-голям интерес за самото лице. Не говоря сега за Борис, но ако един ден не вижда, че е нещо, което го мотивира, да знае, че може да има друг - брат или чичо. Но това е теория, защото няма тази директна приемственост, която е в действащите монархии."

На този етап въпросът кой ще е престолонаследник има значение само за семейството, не и за държавата. Страната ни е република, но имаме цар, който твърди, че никога не е абдикирал, и използва този факт като

доказателство, че титлата му е валидна

и навсякъде при гостуванията си в европейски и други монархии е титулуван Негово Величество. Симеон Сакскобургготски се ръководи от правилата на Търновската конституция, при която владетел става първородният син на действащия суверен и след това неговият първороден син.

По логиката на примогенитурата - правата мъжка низходяща линия,

след смъртта на княз Кардам през 2015 г. престолонаследник би трябвало да бъде големият му син Борис. Той носи титлата княз Търновски, която обикновено се дава на бъдещите царе. Такива са били баща му, дядо му Симеон и прадядо му Борис, на когото е кръстен.

21-годишният студент в колежа по изкуства "Уимбълдън" в Лондон е изключително добре възпитан и придружава дядо си на семейни светски събития. Неговото предимство е, че по постулатите на Търновската конституция е кръстен в православната вяра и не просто носи българско име, но в момента учи български и вече бил доста напреднал. Освен това говори английски, испански, френски и немски.

Младият Борис е идвал много пъти у нас със семейството си, макар че

от 80-ата годишнина на дядо си през юни 2017 г. не е посещавал България

Но има приятели тук. Учил е заедно с дъщерята на бизнесмена Динко Динев Александра в международното училище в градчето Сент Гилген край Залцбург, Австрия.

По жълтите медии дори се появиха информации, че двамата са гаджета, но това не бе потвърдено, а и не са се появявали на светски събития заедно. Досега няма нито една официална изява на Борис в София или в страната, нито едно негово интервю.

Вярно е, че е много млад, но приблизително на неговите години е бил княз Батенберг и ако иска да бъде носител на династическите права, би трябвало да бъде по-познат тук. Всъщност, както казва дядо му, важно е дали има мотивация да бъде натоварен с функциите на хипотетичен престолонаследник, какъвто в момента не може да има, тъй като България не е монархия.

Затова все по-често се говори по въпроса кой от семейството на Сакскобургготски

символично

ще носи титлата

Фамилията не е единствената в Европа, която държи на приемствеността. Формулата "съхранител и пазител на короната" вече е въведена в румънското кралско семейство.

Приживе покойният крал Михай, който е коронясан през 1927 г., когато е едва 6-годишен (подобно на Симеон Втори) и впоследствие управлява от 1940 до 1947 г., издава декрет, с който променя разпоредбите на роялистката конституция. Тя забранява жени да наследяват трона.

Румънският крал обаче няма синове и постановява, че най-голямата му дъщеря Маргарета ще бъде пазител на короната и следваща кралица, ако страната някога отново се откаже от републиканската форма на управление.

Според декрета на покойния монарх

нито един незаконен потомък не може

да претендира

за династични права и титли освен Маргарета. Така променил съществуващата династическа линия.

Изрично е записано, че ролята на принцесата е валидна, независимо дали държавата е монархия. Но румънският парламент не е одобрил волята на крал Михай. Затова позицията на принцеса Маргарета е спорна.

Примерът с Румъния показва, че в днешните динамични времена повечето монархии възприемат гъвкави решения.

В този смисъл Симеон Сакскобургготски би могъл да определи някой друг за наследник на традицията. Например втория си син

Кирил, който

също е кръстен в православната вяра

като брат си Кардам и племенника си Борис. Финансистът е добре познат в България, беше съветник на президента Петър Стоянов, идва да кара ски на Боровец, често дава интервюта за наши медии.

И макар никога да не е говорил пред журналисти или публично на български, близки до семейството му твърдят, че той се справя доста добре и би могъл да общува свободно тук. Предимството на Кирил се крие в неговата харизма. Всички, които го познават, са очаровани от личността и поведението му.

Исторически в България

не е било прието короната да се наследява по хоризонтала

- тоест от братя на действащия монарх. Така Фердинанд е отстъпил царството на сина си Борис, а не на брат си Август, а впоследствие тронът се пада на Симеон, а не на княз Кирил, брата на Борис III.

Правилото за наследяването по права мъжка линия е действало и в Първото българско царство, но има изключения. Например с цар Симеон Велики, който е бил третият син на цар Борис I Покръстител. Смяната на династическата линия е утвърдена от Народен събор в Преслав. Тогава и столицата се премества от Плиска в Преслав.

Другото изключение са управлявалият между 977 и 997 г. цар Роман, брат на Борис II, и Иван Владислав (владетел от 1015 до 1018 г.), който е братовчед на Гавраил Радомир (син на цар Самуил).

Във Второто българско царство наследяванията почти не следват линията на примогенитурата. Там повечето Асеневци, които са се възкачвали на трона, не са синове на предишния цар - Иван Асен I, Иванко, Калоян, Борил.

Какви са вариантите пазител на династическите традиции по този модел да стане княз Кирил, а не младият Борис Сакскобургготски? Това може да се случи, ако царят посочи княз Кирил в документа, с който ще оповести кой ще пази титлата. Или ако по традиция възложи тази функция на внука си Борис, но той няма интерес към този статут и

се откаже в полза на някого от чичовците си или брат си

Въпреки че студентът е едва 21-годишен, това не пречи. Батенберг е бил на 22 г., когато е коронясан за български княз, а външният му министър е бил на 24 г.

В сферата на вероятностите съществува още една възможност - наследството да се пази от най-малкия внук на царя Симеон-Хасан. Това се среща изключително рядко в монархическите традиции и се нарича ултимогенитура - правото на най-младия. То е познато в германското херцогство Сакс-Алтенберг, чийто дъщерен клон е херцогството Сакс-Кобург-Гота, от което произхожда Симеон II. Прадедите му оставяли земята във владение на последния си син.

Симеон-Хасан е роден в София, бе отгледан в първите две години в "Царска Бистрица" на Боровец, има българско гражданство и говори най-добре български в сравнение с всичките си останали роднини. Синът на Калина и Китин Муньос

е единственият, кръстен на дядо си,

но и на неговия приятел - починалия марокански крал Хасан II.

Вярно е, че най-малкият внук на царя е още малолетен - след 3 месеца ще навърши 12 г. Но за титлата "потомък и пазител на монархическата традиция" това не е от особено значение. Няма да му се налага да управлява с регентски съвет като дядо си.

Всъщност въпросът е какво друго освен историческа титла ще има евентуалният престолонаследник. По правило той би трябвало да наследи всички имоти на дядо си. Но вече минаха няколко дела и Симеон изгуби дворците "Ситняково", "Кричим", "Саръгьол", чакат се решения за най-големите и скъпи имения - "Врана" и "Царска Бистрица".

Тъй че в зависимост от последната дума на Върховния касационен съд потомъкът на Сакскобургготски може да има два апетитни имота в София и в Боровец, или да остане без тях.