Лий Харви Осуалд, единственият заподозрян за убийството на президента Джон Кенеди, е живял близо три години в Съветския съюз.

В изострената международна атмосфера на Студената война този факт дава живот на безброй интересни конспирации след смъртта му. Но как се стига до емиграцията му в СССР?

Осуалд се ражда в Ню Орлиънс през 1939 г. Има тежко детство – бащата умира още преди раждането му и майка му остава сама с него и другите си двама синове. Едва двегодишен, заедно с двамата си братя той е даден в сиропиталище за 13 месеца, тъй като майката не може да ги издържа. Но и впоследствие работите не потръгнали и на 17-годишна възраст Осуалд вече бил живял общо на 22 места, като сменил 12 училища.

През октомври 1955 г., когато учел в десети клас, напуснал училище и започнал работа като куриер. На другата година направил опит да се върне в училище, но така и не получил диплома за средно образование, тъй като междувременно се записал в Морската пехота на САЩ.

Въпреки че трудно пишел свързано, той много четял и на 15-годишна възраст вече твърдял, че е „убеден марксист“. „Докато търсех мястото си в обществото, открих социалистическата литература. Трябваше да преровя много прашни рафтове по библиотеките, за да се снабдявам с книги“, пише тогава в дневника си бъдещият атентатор. А когато на следващата година подал молба до американската Социалистическа партия за информация младежката й лига се похвалил, че „в продължение на 15 месеца“ е изучавал социалистическите принципи. По-късно негови приятели от детството обаче разказват, че наистина четял „някакви глупости в меки корици“, но те едва ли са били точно принципите на комунизма.

Като военен моряк бил пълна „издънка“. Три пъти го давали на трибунал. Веднъж за това, че прострелял с пистолет собствения си лакът, след това пък се сбил със сержант, за което го понижили в чин и изпратили в ареста. А третия път го наказали, защото докато давал нощен караул в джунглите на Филипините, по неизвестни причини стрелял с пушката си.

Едва ли случайно в армията му излязъл и прякорът „Зайчето Ози“ - на името на известен анимационен герой. Но в морската пехота го наричали още и „Освалдович“, не само заради просъветските му убеждения, а и защото той прилежно изучавал руски език. Все пак, когато през 1959 г. се уволнил от армията под предлог, че „трябва да помага на майка си“, след изпит оценили познанията му по руски като „слаби“.

Въпреки това той не се отказал от мечтата си да напусне „гнилия империалистически свят“ и да заживее в комунистическия рай. Затова още през октомври същата година Осуалд вече заминава за Съветския съюз. Пътуването било добре премислено и подготвено. Първоначално тръгнал „на пътешествие за удоволствие“ с кораб от Ню Орлиънс за френското пристанище Хавър. Оттам отпътувал за Англия, а след като казал на митничарите в Саутхемптън, че отива да учи в Швейцария, хванал самолета за Хелзинки. От финландската столица младият марксист се качил на влак за Москва, където пристигнал на 14 октомври 1959 г. Там веднага кандидатствал за съветско гражданство с трогателно заявление:

„Понастоящем съм гражданин на САЩ. Искам гражданство, защото съм комунист и работник. Живеех в едно загнило капиталистическо общество, където работниците са роби. На двадесет години съм и служих три години в морския корпус на САЩ с окупационните сили в Япония. Виждал съм американския империализъм във всичките му форми.“

„Не искам да се връщам в никоя страна извън Съветския съюз. Готов съм да се откажа от американското си гражданство и да поема отговорностите на съветски гражданин. Употребих всичките си спестявания като американски военнослужещ с изричната цел да получа гражданство тук в Русия. Нямам средства както да живея за неопределено време тук, така и да отида в друга страна. Но нямам и желание да ходя другаде, затова моля искането ми да бъде разгледано възможно най-бързо“, пише още той в молбата си за убежище.

В добавка, за да се хареса, Осуалд предлага да сподели и секретна информация за американска военна техника.

Още тогава новината за избягал американски морски пехотинец обиколила света. Но се случило нещо изненадващо – подозрителните съветски власти му отказали убежище. Тъй като наистина било голяма рядкост американец да поиска да живее в Съветския съюз, от КГБ явно се усъмнили, че от ЦРУ искат да им пробутат свой агент. Осуалд описва и първата си среща със служител на КГБ: „ Балансиран, як, с черен костюм, говори доста добър английски, пита какво искам? Казвам: съветско гражданство; той пита защо, давам неясни отговори за "Великия Съветски съюз". Той ми казва "СССР е велик в литературата". Иска да се върна у дома. Аз съм изумен и повтарям искането си а, той казва, че трябва да провери и ще ме уведоми дали визата ми ще бъде удължена (тя изтича днес)".

След като молбата му била отклонена, отчаяният Осуалд се прибрал в хотелската си стая и направил опит да се самоубие, като прерязал вените на едната си ръка. В това състояние го намерила 22-годишната Рима Широкова – гид на „Интурист“, агенцията, чиито услуги ползвал при посещението си в съветската столица.

Няма съмнение, че тя е докладвала за всяка стъпка на американеца и преди това, но куриозното е, че дори „проверен кадър“ като нея не могъл да скрие съжалението си, когато американецът споделил, че е комунист и много иска да живее в тяхната страна.

Шеговит подтекст явно се крие и зад случката на 18 октомври. Тогава Осуалд навършвал 20 години и с посвещение: "Скъпи Лий, сърдечни поздравления! Нека всичките ти мечти се сбъднат!" младата Рима Ширкова му подарява руско издание на "Идиот“ на Достоевски.

Все пак след опита за самоубийство повярвали, че желанието му е искрено, и в началото го откарали... в писихиатрична болница. На 21 октомври той вече отишъл в посолството на САЩ в Москва и се отказал от американското си гражданство.

Веднага идват и първите разочарования. Първоначално Осуалд се надявал да го допуснат да учи в МГУ, но вместо това го изпратили като обикновен работник в завода за радиостанции „Ленин“ в Минск. Той дори не знаел къде се намира градът: "Казаха ми, че ме пращат в Минск. Попитах: "В Сибир?". Те се засмяха"

Все пак по чисто идеологически причини за американеца, който станал стругар в производството на „битова и космическа“ техника, се грижели много добре. Самото предприятие било елитно, а и специално за него имало множество привилегии. Дали му и огромна заплата, немислима в онези години за обикновените съветски трудещи се.

"Работя в металообработването като "проверочник". Заплата - 700 рубли на месец, обяснява с възторг първите си впечатления бъдещият атентатор. - Работата е лека, бързо уча руски и всички се отнасят дружески и добре с мен... Живея си нашироко и съм много доволен. На всяко 5-о число от месеца ще получавам и още по 700 рубли от Червения кръст като "помощ". Така че на месец ще взимам общо по 1400 рубли - почти колкото взима и директорът на завода. Това, което не ми харесва е портретът на Ленин, който те гледа от почетно място и задължителната физзарядка от 11,00 до 11,10 ч. всяка сутрин."

Всъщност заплатата му е около пет пъти по-голяма от тази на колегите му в работата. Общият му доход надхвърля 5000 тогавашни американски долара, които имат огромна покупателна стойност в онези условия. На всичкото отгоре през март 1960 г. получил и напълно обзаведено едностайно жилище в престижна сграда на ул. „Калинин“ в централната част на града.

Оказало се обаче, че въпреки специалните грижи дори за един беден американец животът в СССР е прекалено скучен. КГБ, разбира се, през цялото време внимателно наблюдава Осуалд. Случайно или не работникът Станислав Шушкевич, който е назначен да му преподава руски език, впоследствие стана първият президент на независима Беларус.

Според свидетелствата от първите месеци на престоя му в Минск за лошото му настроение спомагали и разговорите с околните. Макар и не много гръмко, но гражданите на СССР се оплаквали пред американеца от живота си и не можели да се начудят как така доброволно е решил да живее при тях.

През януари 1961 г. пишман емигрантът вече се жалва в дневника си: „Започвам да преразглеждам желанието си да остана. Работата ми е „сива“, парите няма къде да ги похарча – няма нощни клубове и боулинг, няма места за отдих и забава, освен профсъюзните танци. Писна ми!“

„Харесвах го", разказва след години пред Би Би Си Ернст Титовец, студент по медицина, който се сприятелил с Лий Харви Осуалд навремето в Минск.

Двамата заедно ходели на танци и концерти и енергично преследвали младите жени. Титовец, който говорел добре английски, запознал Осуалд с бъдещата му съпруга - 19-годишната Марина Прусакова, която той описва като "привлекателна в сексуално отношение".

Но приятелят му също забелязва, че постепенно американецът се разочаровал от съветския начин на живот.

„Видимо се разкайваше. Имаше изблици, особено когато говорехме за различията между живота в СССР и този в САЩ. Аз му казвам: Вие се отнасяте несправедливо към чернокожите!. Той признава: „Да, така е!", но после добавя: „А вие тук живеете като роби!“

Семейният живот с Марина, малко след раждането на дъщеричката им Джун, също не вървял гладко.

Норман Мейлър, един от малкото хора, допуснати до архива на КГБ по случая, в своята книга „Приказката на Осуалд“ (1995 г.) предава един подслушан семеен разговор:

„Осуалд: - Ти никога не правиш нищо!

Марина: - Ами ти чистил ли си някога този апартамент – само веднъж? Аз съм го правила 21 пъти, а ти ще го направиш веднъж и ще одумваш цял ден!

Осуалд: - Ти спиш до 10 часа сутрин и не правиш нищо. Можеше поне да чистиш!

Марина: Имам нужда от сън, а ако не ти харесва, можеш да си отидеш в твоята Америка! Винаги търсиш вина, нищо не ти е достатъчно, за тебе всичко е лошо!

Осуалд: Ти си абсурдна! Мързелива и груба!

Марина: Ти си идиот!

Осуалд: Млъкни! Вземи бебето!“

Явно животът в СССР вече не изглеждал така приказен за американеца. На 24 май 1962 г. Осуалд и Марина получават от американското посолство документи, които им позволяват да емигрират в САЩ.

Как убиецът на Кенеди се завръща в САЩ, четете в хартиеното издание на списание "Космос"