Интересно е да станеш рано на 24 декември и докато пиеш първото си кафе, да разровиш пълния с вехтории сандък, намиращ се на раменете ти.

Бъдни вечер.

Например - Бъдни вечер 1993 или 1994 година.

Седя, целия в синини, на трапезата.

Пия ракия със сламка, защото не мога да си отварям устата.

Предната вечер изпращах един бая почерпен приятел към дома му, а той, обзет от пиянски порив, ритна една кола.

От колата слязоха четирима здрави младежи и ни смачкаха от бой.

И макар, че нямах никаква вина, си ме ритаха половин час, като само факта, че беше много студено и аз бях облечен с дебели дрехи ме спаси да не посрещна Бъдни вечер в Бърза помощ.

Или друго.

Бъдни вечер няколко години по - рано.

С тате се редим за портокали и банани на пазара в Кюстендил.

Опашката е огромна, на всеки дават по няколко килограма - примерно - по 2.

Редим се и тайно си разказваме вицове за режима.

Как се срещнали комунизма и капитализма, а социализма закъснял за срещата.

И как социализма помолил да простят закъснението му, защото бил на опашка за агнешко.

Капитализмът попитал - какво е това опашка?

А комунизмът попитал - какво е това "агнешко"?

Или трето - Бъдни вечер преди 13 години.

С един много стар Фолксваген Пасат пътуваме от София към Кюстендил.

По средата на пътя, някъде около град Александър Димитров колата изведнъж се троши в движение и аз губя контрол върху управлението.

И така заедно с жена ми, детето и кучето (болен от епилепсия и дискова херния френски булдог) забиваме в полето.

Късмет - точно на това място полето отстрани е равно и не успяваме да се обърнем.

Отърваваме се с уплаха.

Помня и други истории, свързани с Бъдни вечер - преяждане с баница, задавяне с парите на греяната ракия, тъпите филми, излъчвани по телевизията, разговорите с близките по телефона - в кой се падна паричката, кой ще е късметлията през следващата година.

Единственото, което загубих през тези години е усещането за празничност.

Може би защото остарях.

Или може би защото светът около мен се промени.

Или заради нещо дрго.

Но знаете ли - вчера ми звънна един приятел от Кюстендил, с когото не се бях чувал от месеци.

И се сетих, че тайфата от цветни и доста умни аутсайдери, от която бях част през 80 - те и 90 - те години точно на Бъдни вечер, след вечеря излизахме и се разхождахме из празния и пуст град, в който нищо не работи.

Носехме си ракийка от вкъщи, пийвахме и усещахме, че сме сами.

Сами във всичко, което правим.

Сами срещу огромната, студена и мрачна пустота.

Само че, въпреки, че бяхме сами, бяхме заведно.

Да, заедно - неуспелия режисьор, нереализирания художник, никому ненужния поет, изпреварилият времето си драматург - всичките тези колоритни и цветни, но отхвърлени и белязани хора бяхме заедно в самотата си.

Давам си сметка, че моя светоглед се промени тогава, когато светът ни победи.

И цялата компания се рападна.

Днес вече никой не се разхожда из студената нощ на Бъдни вечер.

Сам с бурканче домашна ракия, открадната от мазето на родителите си.

Днес ние сме големи.

Отговорни.

Важни.

И похабени и ненужни.

Остатъци от едно време, в което, макар и сами, макар и без никаква надежда имахме сили за своя бунт.

Бъдни вечер е вечерта, в която надеждите за новото раждане, за новия живот се празнуват.

А утре е рождество!

Ние отново няма да се родим.

А когато умрем, няма да свърши света.

Бекет казваше, че нашите майки ни раждат, разкрачени над гробовете.

Но дори смъртта дава нов живот и така допринася за вечният жизнен цикъл.

Днес е Бъдни вечер.

И колкото повече се замислям за това какво постигнах през живота си, толкова повече ми идва оная мисъл - "От всичките ми ученици ме разбра само един, но и той ме разбра погрешно".

Светли празници, приятели!

Пожелавам ви именно днес да преживеете най - светлата Коледа.

Целунете близките си, обадете се на приятелите си и не мислете за друго.

Тоя свят, така или иначе, е сбъркан още от създаването си.

Ева дала на Адам ябълка, а после се появил Стив Джобс и започнал да продава ябълките по няколко хиляди долара парчето...

Честита коледа!

И помнете старата си тайфа.

Тя е единственото истинско нещо, което сте имали през живота си.

От фейсбук