“Да започнем на чисто”- беше идеята на “БРОД за България” . Единението е “КАУЗА” - работа за достойни хора.

“Всяко разделение между нас е дълбок грях”, заяви г-жа Маргарита Попова (вицепрезидент на България, когато бе втория национален форум за единение „БРОД за България“ през 2015 г. в препълнения салон на БАН). Председателят на БАН тогава академик Воденичаров подкрепи изцяло инициативата „БРОД за България“ и каузата „национално единение“ , като представи на форума „Възгледи“ на БАН за основните национални цели и устойчиво развитие на България.

Днес думата

“Единение” се превъплъщава в грозна игра с две основни цели:

1. Девалвация на възможността “Единението” да консолидира обществената енергия в национално движение против статуквото.

2. Да се игнорира възможността президентът да реализира този “БРОД за България”, който е жизнено необходим на страната – дори като политически проект (бил той и формулиран като “политически проект на президента”).

Но всяко разединение между нас е дълбок грях и това не е само призив „с очи за България“, а дълбоко осъзната същност и водеща смислова и символна предпоставка за поведение и позиция на “БРОД за България”.

В тази връзка ние считаме, че позицията на разграничаване от възможности да се придвижим в посока на заедност е погрешна. Затова БРОД подкрепи инициативата за единение на академик Воденичаров. Но съм длъжен в името на истината да заявя тези несъответствия - притеснителни за нас и в противоречие с възвишените цели на тази иначе благородна и достойна кауза.

Идеята за единение е олицетворение на съвестта на нацията - тя е духовна категория. Единение според духовните ни йерарси е възможно само във “Вярата”. Затова Поибренският кръст, като комплексен носител на вяра, саможертва, национална съвест и културна принадлежност, този безкомпромисен обединител на ценности, “БРОД за България” обяви за знак на „Единението“ и го заложи в своята инициатива за “Мемориал на Националната съвест”.

Националната съвест, която е ощетена и дефицитът на която шета по министерства, медии и запълва обществено политическата и социалната нищета на Родината. Извън единението във Вярата може да има само общи цели. Общите цели обаче сами по себе си не са единение. И тук е разковничето, защото нацията има нужда от Вяра?

Едно уязвено

от неправда и лъжи общество,

със стари муцуни, олигарси и “Оксфордска” експертност трудно ще го приобщиш да вярва. Тук е мястото за изява на възможния интелектуален и духовен потенциал, съпричастен със съдбата на Родината и усилията на научната общност - да единиш нацията да вярва. Абсурдно е един форум за единение да започва със заклинанието “33 организации”. Защо “33”? Високата степен (в масонството 33-та е най-високата възможна степен в йерархията - бел. ред.) на чувствителност на нацията трудно ще повярва в новия чуждоценностен Христос. Просто защото същите тези хора подмениха Храма на българина с МОЛ-ове, а “Време Разделно” стана висша форма на просперитет за политическите ни “богове”.

Миризмата на

власт и избори

(европейски, предсрочни, родни) е в състояние да опорочи всяка прогресивна и градивна идея, която целево се обсебва, мултиплицира, неглижира, и разбира се, убива - попаднала в мелачката на мръсните схеми на статуквото. Но и елементарни за природно интелигентния българин. Днес е яхната думата “Единение”. Защото тези от конгреса за единение на Отечествения съюз, тези за единение на ВПО, тези от комитета за единение, тези от сдружение Единение и другите.

(Ако единението е възможно само във вярата, това множество формации с особен нравствено-ценностен разнобой - защо биха останали заедно? За да направят паметник на Аспарух? Няма кой да повярва в това. Остават общите цели. Академик Воденичаров и екипът му от миналото са изготвили такива. Бих казал впечатляващи, но те не единяват, те биха обединили интереси, които предопределят логичната задача № 1: Изпълнителната власт. Е-е-е! “Нашите умни глави са се вторачили в една дума и обричат идеята “Единение” на обществено недоверие”, пише във в. “24 часа” Пенчо Ковачев.

Тогава къде отива обществената енергия за каузата „Единение на нацията“ и възможният спасителен БРОД за България на обединителя (по конституция) на нацията – президента на България Румен Радев? Или и него обрекоха на разединението, което ще се взриви (защото така е заложено) в мига, когато политическият проект на поредната схема се провали? А градивната идея и каузата за национално единение девалвира сред познатите имена от позора на прехода, когато всички ние се превърнем в пълнеж на статуквото.

Преди десетилетия проф. Орлин Загоров формулира, забележете - подходи и критерии за единна нация :

Създаване на необходимите материални и духовни предпоставки за широка и трайна национална интеграция и устойчива духовна нагласа, за единна културна общност.

Приобщаване към общонационални ценности.

Източноправославната и славянска индентичност.

Изкушавам се да цитирам професор Загоров и за една от големите опасности за България - „отнасящи се до тоталното обезличаване на българската нация, до израждането й в тълпа от безродни и бездуховни индивиди, доведени до крайност в своята лумпенизация и маргиналност“.

Потресаващият текст на проф. Валери Стефанов е безкомпромисен и безусловен:

"Сред парализиращия

страх от Властта,

българският народ вече не чака Спасител. Нито брои дните до Светлото бъдеще. Народът знае, че това са отломъци от Стари религии и Вредни идеологии."

Колко обществена енергия е нужно да похабим, за да разграничим народната съдба от интересите на дузина заинтересовани?

Как да наложим диктатура на съвестта без диктатура на справедливостта?

Как с полуистини, фейк новини и ръководени от чужди посолства ще будим Вяра у българина?

Как, г-н Президент, ще обедините нацията без Вяра?

Кой ще се покае за разкола на националната цялост, без символи на националната съвест и критерии за почтеност?

За наша радост Сбора за единение в Народния театър прие буквално текста от Меморандума на БРОД за България от 2015 г. и утвърди „Съвета на старейшините“ като структурна единица на бъдещата формация. Дълбоко съм убеден, че мястото на голямата част от учредителната 33-та е именно и единствено в този „Съвет на старейшините“ като достолепен пример и комплексна представителна извадка от всички нисши, нива и зони на сбъркания ни преход.

Би било справедливо и авторитетно изискването членство да се допуска след покаяние и изповед пред православен свещеник. И да оставим единението на младите и на Президента – ако Бог (но не 33-ият) го е дарил с прозрение... За да продължим „на чисто“.