76-ите награди “Златен глобус” ще бъдат раздадени на 6 януари 2019 г., но Асоциацията на холивудската чуждестранна преса вече разочарова мнозина с подбора на кино и тв отличниците. В номинациите са пренебрегнати редица филмови фаворити и това не остана незабелязано.

Във времената, когато дори шега с едва доловим дъх на расизъм, сексизъм или друго дискриминиране затваря врати, вече не е ясно в какви граници може да се вихри изкуството, за да удовлетвори изискванията на политическата коректност. Художествената му стойност сякаш остава на... заден план.

Критериите към най-добрите се носят в някакъв хаос и може би повече логика би имало, ако статуетките започнат да се раздават на хазартен принцип - чрез теглене на печеливш номер. Честито на късметлиите!

Така или иначе вече са ясни претендентите за "Златен глобус", най-сигурния предвестник на наградите “Оскар”, а мненията за големите пропуски в техните редици се препокриват. И за ощетени се смятат едни и същи заглавия и артисти.

В категорията за най-добър филм се съревновават “Черната пантера” (Black Panther), “Черен в клана” (BlacKkKlansman), “Бохемска рапсодия” (Bohemian Rhapsody), “Ако Бийл Стрийт можеше да говори” (If Beale Street Could Talk) и “Роди се звезда” (A Star Is Born).

Неприятна изненада в тази селекция е отсъствието на лентата “Първият човек” (First Man), чийто режисьор е носителят на “Оскар” Деймиън Шазел, с Райън Гослинг в главната роля на астронавта Нийл Армстронг.

Шокът е, че обикновено критиците имат афинитет към биографичните и космическите продукции, а в този случай и историческата следа вдига залога. Изглежда, големият скок за човечеството обаче не успя да впечатли чуждестранната преса или пък белите мъже, основни двигатели на филма, са в повече. Майсторският усет на Шазел, подкрепен от играта на Гослинг, е безспорен и за пореден път двамата впечатляват така, както направиха и с La La Land. Но надали кинолюбителите са забравили и как драматично мюзикълът "изпусна" статуетката “Оскар” миналата година заради “Лунна светлина”. При режисьорите "провинилите" се с усърдна работа са Брадли Купър за “Роди се звезда”, Алфонсо Куарон за “Рим” (Roma), Питър Фарели за “Зелената книга”, Спайк Лий за “Черен в клана” и Адам Маккей за “Вице”.

В този подбор критиките са насочени към това, че Питър Фарел и Адам Маккей заемат места, които биха могли да бъдат отредени на (безспорно заслужилите) Йоргос Лантимос за “Фаворитката” и Бари Дженкинс за “Ако Бийл Стрийт можеше да говори” или пък Мариел Хелър за “Можеш ли някога да ми простиш?” (Can You Ever Forgive Me?).

Трябва да се подчертае, че голям пропуск е фактът, че за поредна година няма номинирана жена режисьор.

В последните десетилетия претендентките в тази категория се броят на пръсти. Дори не е толкова интересно как това се случва в годината на влиятелното движение #MeТoo и феминистките дебати, защото по-важното е, че има дама, която наистина заслужава.

За приза за най-добра комедия или мюзикъл мерят сили “Луди богаташи” (Crazy Rich Asians), “Фаворитката” (The Favourite), “Зелената книга” (Green Book), “Мери Попинз се завръща” (Mary Poppins Returns) и “Вице” (Vice).

Навярно тук големият победител ще е политическата комедия "Вице", която е фаворитът в борбата за глобуси с най-голям брой номинации - шест. Биографичната лента разказва за смятания за най-силния вицепрезидент в историята на САЩ Дик Чейни. В главната роля е Крисчън Бейл, качил почти 20 килограма за превъплъщението си пред камерата.

Бейл наистина е титаничен актьор и надали има някой, който би оспорил дори една негова номинация през годините.

Все още има надежда, щом името му фигурира и в настоящия списък в категорията за най-добър комедиен актьор. Срещу него се изправят Лин-Мануел Миранда за “Мери Попинз се завръща”, Виго Мортенсен за “Зелената книга”, Робърт Редфорд за “Старецът и оръжието” (The Old Man & the Gun), Джон Райли за “Стан и Оли” (Stan & Ollie).

В битката за най-добър сценарий са Алфонсо Куарон за “Рим”, Дебора Дейвис и Тони Макнамара за “Фаворитката”, Бари Дженкинс за “Ако Бийл Стрийт можеше да говори”, Адам Маккей за “Вице”, Ник Валелонга, Брайън Къри и Питър Фарели за “Зелената книга”.

Носителят на “Оскар” Стив Маккуин обаче не успя да пробие нито сред сценаристите, нито сред режисьорите, нито дори сред някоя от останалите категории със своята последна и ласкана от критиците лента “Вдовици”. А след премиерата на филма отвсякъде се чуваха предвещания за планина от статуетки.

Дори впечатляващата носителка на “Оскар” Виола Дейвис не успя да намери място в листата за най-добра драматична актриса сред Глен Клоуз за “Съпругата” (The Wife), Лейди Гага за “Роди се звезда”, Никол Кидман за Destroyer, Мелиса Маккарти за “Можете ли да ми простите” и Розамунд Пайк за “Частна война” (A Private War).

Не бива оценена и играта на Яница Апарисио, която е магичната съставка на “Рим” на Куарон - филм, който вероятно ще продължи щурма си към заветния “Оскар”.

Лентата разказва за домашната помощница Клео (Апарисио), която работи за семейство от средната класа в Мексико Сити. Майката на четири деца София (Марина де Тавира) трябва да се справи с постоянното отсъствие на съпруга си. Докато се опитват да живеят в свят, в който социалната йерархия е задължителен постулат, двете жени трябва сами да се преборят с промените в нагласите на обществото.

В нежното съревнование действително има категорично присъствие на Никол Кидман, Глен Клоуз и Розамунд Пайк, докато Лейди Гага е спорен избор.

“Роди се звезда” е затрогващ филм, класическа холивуска приказка за любовта и за това как всеки възход е следван от нечие падение. Лентата е с общо 5 номинации, както и “Зелената книга” и “Фаворитката”. Дали обаче Лейди Гага е толкова добра актриса, колкото певица?! Нейните гласови възможности не подлежат на коментар изобщо, защото са феноменални, не всички обаче мислят така за играта й пред камерата. И все пак двамата с Брадли Купър определено успяха да омагьосат правилните хора.

Актьорът вече бере плодовете на отдадеността си по този проект като продуцент, режисьор и сценарист, а с участието си пред камерата съвсем естествено е сред господата, измежду които ще се избере най-добър драматичен актьор.

Това са още Уилям Дефо за “Вратата на вечността” (At Eternity's Gate), Лукас Хеджис за “Заличеното момче” (Boy Erased), Рами Малек за “Бохемска рапсодия” (Bohemian Rhapsody), Джон Дейвид Уошингтън за “Черен в клана”.

Липсва обаче името на Итън Хоук за играта му на бивш военен и настоящ свещеник в криминалния трилър First Reformed на Пол Шрейдър - режисьор на култовата лента с Робърт де Ниро “Шофьор на такси”.

За съжаление, и поредната красива лента, посветена на гениалния художник Винсент ван Гог, има само една номинации, която е за Дефо.

Големият и безспорен победител за нас в тази категория е Рами Малек за ролята на Фреди Меркюри. Каквото и да казват някои киноразбирачи, надали някой би могъл като него не просто да дръзне, а действително да даде на публиката да се докосне отново до такъв титан - сърцето, душата и гласа на “Куин”.

Брадли Купър може и да се е постарал в изпълнението си на кънтри-рок звездата с фатална привързаност към алкохола, но няма шанс. Или поне се надяваме да няма. Освен всичко мнозина смятат, че изпълнението му нямаше да е толкова добро, ако не бе подкрепено и от играта на Сам Елиът, който играе по-големия брат на героя му.

Това е другото голямо разочарование - отсъствието на този артист в категорията за най-добър актьор в поддържаща роля.

В този подбор фигурират Махершала Али за “Зелената книга”, Тимъти Шаламе за Beautiful Boy, Адам Драйвър за “Черен в клана”, Ричард Е. Грант за “Можете ли да ми простите” и Сам Рокуел за “Вице”.

Доста почитатели на “Черната пантера” отбелязаха, че и Майкъл Б. Джордан заслужава такава номинация за ролята си на антигероя в лентата.

Играта му не бе забелязана, но пък филмът се класира в състезанието за оригинална музика, най-добра песен и дори в голямата битка за филм като първото заглавие на “Марвел” с такова постижение. За някои лентата е надценена.

Лек шок провокира обаче очевидното подценяване на “Студена война” (Cold war) - продукцията не фигурира в селекцията за най-добър чуждоезичен филм. Същият черно-бял романс осигури на Павел Павликовски приза за най-добър режисьор от фестивала в Кан, но чуждестранната преса, изглежда, нехае.

Последният филм на твореца “Ида” бе номиниран за “Златен глобус” през 2015 г. и в крайна сметка спечели в тази категория - но “Оскар”. Може пък отново да му провърви именно при големите трофеи и сега.

Тази година чуждите състезатели за “Златен глобус” са Capernaum - Ливан, Girl - Белгия, Never Look Away - Германия, “Рим” - Мексико, и Shoplifters - Япония.

Възраженията пък относно селекцията при тв отличниците са едва доловими. Изглежда, Асоциацията на холивудската чуждестранна преса проявява повече вкус, що се отнася до малкия екран.