Казват, че след премиерата на първа симфония на Брамс до него се доближил Хуго Волф и с ехиден глас рекъл - "Господин Брамс, вашата първа симфония много напомня на девета на Бетовен".
А Брамс го погледнал спокойно и отвърнал - "Господин Волф, по - добре да прилича на нещо, отколкото на нищо да не прилича".

Впрочем Брамс, според мен извън собственото си желание се превръща в знаме на един от двата лагера в романтичната музика през 19 век - лагерът на "брамсианците".
И така епохата е белязана от битката между "брамсианци" и "вагнерианци".
Вагнерианците са бляскави, възвишени, патетични.
А брамсианците са вглъбени, спокойни, здраво свързани с класическите традиции.
Геубо казано вагнерианците са хулиганите на романтиччната музика, а брамсианците - по - скоро хипитата на епохата.

Защо ви говоря за Брамс в това време, в което мейнстрийма е свързан със съвсем различни неща - дело срещу Баневи, празастроявания, обществени обсъждания, обвиняеми заместник кметове, тъповати текстове на корифеи като Смилов и подобен социален качамак?

Защото съм убеден, че всичко, което се случва наоколо, се случва, защото душите ни са обзети от бесове.

Бесове, породени от липсата на нещо истински обективно, нещо истински чисто, по което да се премерим>

Да погледнем в него като в огледало и да видим къде сме ние.

И душите ни.
Музиката на Брамс е точно това.

И това е причината да ви предложа да чуете този малък откъс от трета симфония.

Част трета.
Пробвайте!
Само няколко минути е.

Ернст Ансерме казва - "Когато слушам Стравински, усещам, че нещо се случва около мен.
Когато слушам Брамс, усещам, че нещо се случва с мен.".
Донякъде съм съгласен с него.
Макар че не съм слушал как изпълнява Брамс, а как изпълнява Стравински.

С това ви казвам "добро утро".

Светът ще се промени когато променим себе си.
А когато променим себе си, ще променим и статуквото.
Но дотогава някои ще крещят, а други, може би, ще погледнат вътре, в душите си.

Кое ще изберете зависи от вас.
И приятно слушане.

След като огромно количество "спасители" не ни спасиха в последния четвърт век, нека да се опитаме да се спасим сами...

*Oт фейсбук!