Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кризата тръгва по югославски модел

А

ктивизирането на кризата между Русия и Украйна с ареста на кораби в Азовско море отново припомни най-страшните прогнози за развитието на ситуацията в постсъветското пространство, познати като "югославски модел".

За първи път терминът стана популярен, когато бяха разсекретени разработки на ЦРУ от началото на 70-те години на ХХ век, които предвиждаха последователен разпад първо на Югославия, а после и на Съветския съюз. А когато през 90-те години кървави войни сложиха край на южнославянската федерация, мнозина вече гледаха на събитията там като

умален модел

на това, което

предстои да се случи

в бившия Съветски съюз. Ненапразно изразът стана и нарицателно.

Съвсем наскоро в лекцията си пред Кралската дипломатическа академия в Рабат, Мароко, премиерът Бойко Борисов например също сподели, че се опасява тя да не прерасне в регионален конфликт, сравним с този в бивша Югославия.

Разбира се, в най-общия вариант

войната е синоним на жертви и страдания,

но чисто теоретично могат да се правят и други аналогии. Войните в западната част на Балканите през 90-те години на ХХ век бяха един от факторите, породили идеята на С. Хънтингтън за “сблъсък на цивилизациите”. Взривното разпадане на Югославия, съпроводено с войни, в които различията между отделните участници в бойните действия бяха и религиозни - православните сърби срещу католиците, хърватите и мюсюлманите в Босна и Косово.

Разпадът на Съветския съюз през декември 1991 г. е може би едно от най-важните и повратни събития на 20. век. Този неочакван край на Студената война доведе до зараждането на нов свят, с нови възможности и нови предизвикателства. Въпреки продължилия година и половина процес, предшествал краха на СССР, рухването на могъщата комунистическа свръхдържава свари мнозина неподготвени – както в САЩ, така и в самия Съветски съюз. Неотдавна руският президент Владимир Путин определи разпада на Съветския съюз като

“най-голямата геополитическа катастрофа

на 20. век”

И досега се сблъскваме с остатъците от този строй в сложните отношения между Русия и Украйна. Дори навръх конфликта между тези страни руската армия продължава да използва продукцията на украинската военна промишленост, а украинските промишлени предприятия печелят от продажбата на технологии на руснаците. Едва наскоро Москва обяви, че от 2018 г. преминава към пълно заместване на вноса от Украйна.

И така, какви са паралелите?

Най-очевидна е приликата между Сърбия и Русия като доминиращи сили. Навремето характерно за западните ни съседи беше национално съзнание, в което особено силно бе вкоренена конструкцията за изключителност и превъзходство. Донякъде подобни настроения наблюдаваме и в днешна Русия.

Друг възможен аналог е между Украйна и Босна и Херцеговина. Най-малкото и двете новопоявили се страни са жертви в конфликтите породени от борбата им за независимост. Други предпочитат да сравняват властите в Киев с хърватите - поне като желание да отстояват своята свобода и независимост.

Що се отнася до причините довели до тази ситуация, те до голяма степен са ясни.

"Русия осъзна, че без Украйна тя не би могла да участва в арената на Европа и следователно не може да създаде силова структура, която да уравновеси САЩ и другите (това е целта на Русия) и затова стратегията й е да държи Украйна в ръцете си" - сподели за радио "Свобода" преди няколко години Леонид Кравчук - първият украински президент след разпадането на Съветския съюз.

Подкрепя го и оценка на Стивън Пайфър, бивш посланик на САЩ в Киев, също направена преди време: "Руснаците са силни в това отношение. Аз мисля, че това е важна задача за Владимир Путин. Той иска

да упражнява широко влияние

върху бившия СССР. Израз на това е митническият съюз, който бе създаден наскоро. Ако Украйна се придвижи към ЕС, тя ще остави голяма празнота в този съюз. Също така задържането на Украйна към Русия би подсилило популярността на Путин.

Руското общество иска да запази Украйна на всяка цена. Загубата на Украйна би допринесла за обществено недоволство."

Има обаче и разлики, и то съществени. Една от най-важните е, че Русия е свръхсила и за разлика от отказалата се в името на независимостта си от своите ракети Украйна, тя има един от най-големите ядрени арсенали в света.

Освен това в бивша Югославия имаше напредналите икономически Словения и Хърватия, които до голяма степен

неутрализираха агресивността

на сърбите,

докато на територията на бившия СССР в момента няма подобна сила.

По подобие на ситуацията при разпадането на Югославия и режима на Милошевич, изграждането на демократична Украйна в действителност представлява реална заплаха за цялата система за власт, изградена от Путин, твърди авторът на "Оранжевата революция" Андрю Уилсън.

Разпадането на олигархията в Украйна предизвиква недоволството на Русия, тъй като тя има жизненоважни интереси в украинската икономика и сигурност. Голяма част от руския природен газ за Европа преминава през украински тръбопроводи, а руските олигарси проявяват голям интерес в страната, особено в източните региони.

Подобно на Сърбия, в миналото и Русия

опита да наложи някакъв вид "федерализация"

Федерализацията е тактика, целяща създаването и задълбочаването на икономически връзки с източните региони. По този начин Русия искаше да привлече достатъчно региони на своя страна и така да има стратегическо предимство при преговорите за централно правителство. Засега тази тактика не успява, особено след като Русия анексира Крим през 2014 г. и след украинската революция на “Майдана” в Киев.

Коментара ()

Вашият коментар